Последни новини
Home / Законът / Александър Корнезов: Усещам апатия сред българските съдии, омръзна им да са „опитни“ зайчета на политическа власт

Александър Корнезов: Усещам апатия сред българските съдии, омръзна им да са „опитни“ зайчета на политическа власт

Defakto.bg
Доц. д-р Александър Корнезов

Усещам една повсеместна апатия и обезвереност в редиците най-вече на българските съдии, на които сякаш им дотегна да бъдат „опитните зайчета“ на българската политическа власт.

Това каза доц. д-р Александър Корнезов, съдия в Общия съд на Европейския съюз, като отбеляза, че говори в лично качество, по време на дискусията на тема: „Оттук накъде със съдебната власт?“, организирана от Български институт за правни инициативи.

По думите му е очевидно усещането за липса на справедливост и равенство пред закона сред българските граждани.

„По презумпция всяка една държава членка на ЕС е правова държава, но  не спазването на  принципите на правовата държава може да доведе де факто  до самоизклюването й от правопорядъка на ЕС.   Съюзът не може да толерира положение, при което независимостта на съда и върховенството на правото в една държава са подкопани“,  заяви  съдия Корнезов.

Той подчерта, че въпросът за независимостта на българския съд е въпрос и на правото на ЕС.  Корнезов  коментира, че Съдът на ЕС е компетентен да следи за спазването на принципа на правовата държава във всяка държава членка и, оттук, за независимостта на съдебната система.  Корнезов посочи, че Съдът на ЕС е гарант за независимостта на българския съд, а едно от средствата за това са  преюдициалните запитвания от съдиите.

Той припомни, че наскоро в ЕС е прието, че по предложение на Европейската комисия, Съветът на ЕС може да спре европейското финансиране при установено подкопаване на върховенството на правото в дадена държава членка.

В дискусията участва и проф. д-р Екатерина Михайлова. Тя разгледа въпроса за мнозинствата, с които се вземат решения в Народното събрание при избора на кадровите органи в съдебната власт, съпоставяйки обикновеното и квалифицираното мнозинство. „Добро ли беше обикновеното мнозинство? Ами не беше добро, защото правеше партиен избор. От друга страна добре ли е това, което направи парламентът – да има квалифицирано мнозинство? Отговорът не е еднозначен“, коментира Михайлова. Тя припомни, че за първи път квалифицирано мнозинство е използвано с избора през 2007 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

С вечните лица, заемащи определени длъжности, се подкопава принципът на мандатността, защото няма други кандидати“, коментира проф. Михайлова. Тя отбеляза, че хората са установили, че е вредно и опасно един човек да стои на един пост дълго време, защото властта започва да му влияе.

About De Fakto

Проверете също

И.ф. Б. Сарафов е обжалвал пред ВАС прекратената процедура на избора му за титулярен шеф на ВКП

  Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е обжалвал прекратяването на процедурата за избор на …

МВР и ДАНС не са наясно къде е Петьо Петров-Еврото

Парламентът изслуша представители на службите и вътрешното министерство за предприетите действия по издирване на Петьо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.