Последни новини
Home / Актуално / Парламентарният опит на Десислава Атанасова e контра-аргумент за нейното назначаване във Венецианската комисия

Парламентарният опит на Десислава Атанасова e контра-аргумент за нейното назначаване във Венецианската комисия

Defakto.bg

Адвокат Емилия Недева

Назначаването на Десислава Атанасова за представител на България в Комисията на Съвета на Европа за демокрация чрез право, позната като Венецианска комисия, естествено събуди негативни реакции сред юристите в България.  Причините са много и различни, но в съвкупност очертаха в негативна светлина практиките за вземане на решения в правителството.

Назначаването беше извършено не на редовно заседание на Министерския съвет, на което по правило предстоящите решения се включват в предварително изготвен дневен ред. За включване в дневния ред се правят предложения, които имат автор. Следва обсъждане на откритото заседание, изказване на мнения, съображения и т.н. и  се води протокол.

В петък, 31 януари 2025 г. решението е взето “на подпис“ без заседание на Министерския съвет. Неясно е кой е предложителят, имало ли е други обсъждани имена, по какви критерии са предпочели назначеното лице.  Взетото „на подпис“ решение  не изглежда никак спешно, особено като се има предвид, че работата на Венецианската комисия не изглежда да е преустановена или затормозена от липса на български представител в нея след приключване на мандата на Филип Димитров.

Нещо повече, забавянето в определянето на нов представител създаде лъжливото очакване, че правителството внимателно оглежда възможните кандидатури и извършва подбор сред най-добрите представители на българската юриспруденция.

За определянето на член на Венецианската комисия не са създадени  нито предварително одобрени критерии, нито е предвидено изслушване на кандидати, нито се търсят становища на организации и лица. Обясненията, дадени от премиера Росен Желязков, че Десислава Атанасова е подбрана заради дългогодишната си парламентарна практика звучи несериозно от устата на юрист, който трябва да е запознат с естеството на дейността на Венецианската комисия, която не се занимава с парламентарни процедури.

Посочените от правителствата на различните държави членове на Венецианската комисия участват в нея в лично и експертно качество – те нито представляват държавата, нито я защитават.  Те не се произнасят по актове или проекти за такива, създадени в държавата, която ги е посочила.  Затова държавите изпращат в Комисията своите най-високо квалифицирани в областта на конституционното право юристи, хора от академичните среди, научни работници с дългогодишни научни постижения и личен принос в  областта на защита на правата на човека, специалисти по публичноправни науки, бивши магистрати със стаж в най-висшите институции на съдебната власт. Определянето на действащи членове на Конституционния съд е по-скоро изключение, а не правило, като най-важна е личната експертиза на посоченото лице, а не длъжността която заема, а още по-малко дългата му парламентарна практика.

Дългата парламентарна практика на Десислава Атанасова всъщност е донякъде контра-аргумент за нейното назначаване във Венецианската комисия.  Това е така, защото след Великото народно събрание главоломно намаля броят на депутатите-научни работници по право, практикуващите правни професии, които са утвърдили името си като водещи в съответната професия- адвокати, нотариуси, арбитри, юрисконсулти.  За да се стигне до това, в парламентите, в които е била избирана Десислава Атанасова, демонстративно да се пренебрегва становището на водещите български юристи, които бяха събрани в Консултативен съвет по законодателството и впоследствие съветът бе закрит.

Българските депутати, юристи или не, се самовъзприеха за достатъчно компетентни по всички клонове на правото и безпардонно се лишиха от становищата на безспорни капацитети в правото.  Проявяваха се дори  досада или пренебрежение към техните мнения, както се случи със злополучните изменения в Конституцията, тъй като експертните мнения бяха в противоречие със зададената партийна насока или в разрез със сключени политически сделки.

Затова колкото и дълга да е една парламентарна практика, ако „короната“ в нея е създаване и гласуване на обявени за противоконституционни текстове в Конституцията, тя не е добър атестат. Не е добър атестат и участието в гласуване като член на Конституционния съд по конституционни промени, които конституционният съдия е гласувал като депутат.

Най-малкото не е етично.

Премиерът Росен Желязков е юрист, завършил право в Софийския университет. Правосъдният министър е преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския университет. Изключвам възможността те да не познават големите имена в българската правна наука и по-точно в конституционализма, публичните науки и човешките права. Ако те са искали да се следва незадължителната практика да се посочва конституционен съдия, няма как да не знаят, че българският Конституционен съд разполага с трима професори по право – член- кореспондент професор Атанас Семов – безспорен капацитет по право на Европейския съюз, професор Янаки Стоилов с огромни познания в областта на конституционализма, професор Сашо Пенов-професор по публичноправни науки.  Извън представителите на академичните среди, в Конституционния съд има съдии от най-висшите съдилища в страната- с дългогодишна практика, част от която е довела и до развитие на правото, с големи познания и опит. 

Комичното е, че един от тези съдии е определен не за водещ представител в Комисията, а за заместник на водещия- Десислава  Атанасова.

Всичко това оставя усещането, че критерият за излъчване на госпожа Атанасова не са били нито личната експертиза, нито професионализъм или някакви научни постижения. Причините остават неясни при липсата на мотиви за това назначение и са зле прикрити от премиера с витиевато обяснение за дълга парламентарна практика.

Целият казус несъмнено поставя и етични въпроси. Някак свикнахме напоследък, че хората губят реална самооценка и се считат пригодни за всяка длъжност и публична позиция. Забравено е правилото на психолога Дейвид Дънинг:  “Ако искате да станете малко по-умни, трябва  постоянно да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на лични интерпретации.“

Естественото ни очакване към правителството е да прави правилни  преценки. По отношение на Венецианската комисия това означаваше да изпрати в нея не собствени фаворити, а да прояви респект към големите имена в българското право и да покаже на останалите държави техните възможности. Правилният избор на български юрист за Венецианската комисия е въпрос на престиж за самото правителство и за държавата. Защото днес все още имаме големи личности в правото и те са живи, активни, преподават, пишат, практикуват и допринасят за това да се минимизират щетите, които депутати с по-дълъг или кратък стаж нанасят на българското законодателство.

 

About De Fakto

Проверете също

Пловдив не премълча назначението на Д. Атанасова във Венецианската комисия и „подигравката с юридическата общност“

Пловдив пръв не си премълча политическото назначение на  Десислава Атанасова във Венецианската комисия.   Десетки юристи …

Привлякоха Лена Бориславова към наказателна отговорност за документно престъпление

Софийска районна прокуратура съобщи, че  разследването срещу Лена Бориславова  от „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.