DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият следовател Петьо Петров-Еврото не може да бъде арестуван в чужбина, защото за него няма валидна европейска заповед за арест. Това обяви бившият прокурор и настоящ старши правен експерт в Антикорупционния фонд (АКФ) Андрей Янкулов по Би Ти Ви.
„Той към момента няма валидна издадена европейска заповед за арест, която е основание за издирването му и за задържане в шенгенската информационна система и по каналите на Интерпол. Ако местонахождението му бъде установено от орган на друга държава, той няма да бъде задържан, а просто ще бъде локализиран и ще бъде казано на нашите власти къде се намира.“, заяви Янкулов.
„Това значи, че на практика единственото място, където би бил задържан, ако бъде намерен, ще бъде територията на страната“, уточни той.
И до момента Петров не е качен със снимка в сайта на Интерпол в раздела за издирваните с червена бюлетина българи.
В МВР няма данни за документите, за които се твърди, че са от архива на някогашния следовател Петьо Петров-Еврото, стана ясно по време на изслушване на ръководствата на МВР и ДАНС в парламента в четвъртък.
Според Андрей Янкулов обаче това не е така и МВР разполагат с архива на бившия следовател.
„Поне в частта, която съдържа документи от МВР, защото това са техни документи. Отделен е въпросът защо институциите не искат да коментират обстоятелството как и защо тези документи са се намирали у лице като Петьо Петров, което няма никакво отношение към тях и не би трябвало да ги притежава. Този архив съдържа актове на прокуратурата, справки на органи на МВР по прокурорски проверки, ВДС-и. Как това се намира у Петьо Петров?“, попита Янкулов.
В МВР няма данни за документите, за които се твърди, че са от архива на някогашния следовател Петьо Петров-Еврото, стана ясно по време на изслушване в парламента.
По думите му през последните години казусът „Петьо Еврото“ и „Осемте джуджета“ са тотално неглижирани от институциите.
„Не съм убеден, че те могат да разкрият всичко, което знаят и не е редно, но известно разсейване на съмненията биха могли да дадат. Трябва да бъдат обрани в изказа, защото говорим за чувствителна информация“, посочи Орлин Колев, доктор по конституционно право и преподавател в СУ.
За обжалването на Борислав Сарафов пред ВАС
Колев коментира и темата за избора на главен прокурор. По повод обжалваното от и.ф. главен прокурор Сарафов на прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор, Колев коментира, че Борислав Сарафов не може пряко да сезира Конституционния съд (КС).
„В момента нямаме главен прокурор, изпълняващият функции не е главен прокурор. Затова Сарафов не може пряко да сезира КС, а единствената възможност е да поиска това да направи Върховният административен съд.
„Сезирането на КС не става от главния прокурор, а от самия съд, пред който е повдигнат спорът“, обясни той.
„Ако парламентът си спази сроковете и тръгне към избор на нов състав на ВСС, тогава технически няма да има как да се случат нещата, защото ще имаме нов състав на ВСС преди КС да се произнесе по този спор“, коментира Андрей Янкулов.
