DeFakto.bg DeFakto.bg
Всички разбират от обида, но малко са тези, които разбират от онкохематология
Гл. ас. д-р Делян Недев, Юридически факултет на УНСС, редактор в Електронно издание „Предизвикай правото“
На 08 февруари 2025 г. една най-обсъжданите новини в интернет пространството стана уволнението на проф. д-р Искра Христозова. Съгласно изявление от УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, тя, считано от 10 февруари 2025 г. „няма да е член на лекарския състав на клиниката по детска клинична хематология и онкология“ в здравното заведение. Причината е изказване, направено от нея по време на среща на фондация „Сдружение на деца с онкохематологични заболявания“ с представители на клиниката и болницата, и Комисията по здравеопазване в Столична община, състояла се на 5.02.2025 г.
Не съм запознат с дисциплинарното производство и неговия резултат: дали се касае за същинско уволнение, преместване от една клиника в друга или нещо различно, включително дали изобщо е имало същинско дисциплинарно производство.
Въпреки това си позволявам да изразя мнение, доколкото смятам за важни както реакцията на лечебното заведение, така и отгласът на новината в публичното пространство. Поне по мои наблюдения, мнозинството от хората приветстват наложеното наказание, включително разбирайки го именно като дисциплинарно уволнение. Т.е., съгласни са, че за извършеното от проф. Христозова уволнението е справедлива и необходима мярка.
На подобна позиция трябва да се реагира остро и незабавно.
Достойнството, честта и доброто име на всеки гражданин са морални блага, които правото закриля, включително с наказателноправни норми. На нито една жертва на посегателство върху тях не може и не трябва да бъде отказвана защита.
Често пъти обаче се забравя, че човешкото достойнство е основа не само на правото да не бъдеш обиждан, но и на правото да изразяваш мнение и да го разпространяваш чрез слово. Напрежението, което възниква между свободата на словото и правото да не бъдеш обиждан е свързано именно с това, че и двете имат едно и също основание: човешкото достойнство. Съответно, Конституцията изисква баланс между двете, без обаче да сочи как и кога този баланс е постигнат и кога – нарушен. Предварително алгоритъм за това е невъзможно да бъде установен.
Когато балансът е нарушен и свободата на словото е упражнено превратно, е налице правонарушение (например обида и клевета). Законодателят е предвидил в тези случаи тежки последствия, включващи наказателна отговорност и обезщетение за вреди. Мислимо е и дисциплинарно нарушение: чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ определя уронването на доброто име на предприятието като дисциплинарно нарушение, което, ако е тежко, дори може да доведе и до уволнение (чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ). Възможно е да е налице и нарушение на Кодекса за професионална етика на лекарите в България (по- специално чл. 13). Преценката дали са налице тези нарушения и какво следва да бъде наказанието, е сложна и следва установена процедура. Следва обаче да се посочи, че има съществена разлика между отговорността, която може да бъде понесена от проф. Христозова в отношенията между нея и пострадалото лице, и наказанието, което трето лице в тези отношения (лечебното заведение) може да наложи.
Няма данни проф. Христозова да е говорила от името на лечебното заведение. Напротив: от изявлението в публичното пространство, направено от името на болницата, става ясно, че тя е присъствала на въпросната среща в лично качество (https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=655980296946386&id=100076032631846&ref=embed_post). (Изявлението на проф. д-р Искра Христозова най-долу.)
Оказва се следователно, че наказващият орган за изразеното мнение е лечебното заведение, и при това наказанието е наложено невероятно бързо (случката е от 05 февруари 2025 г.). Наказанието не засяга отношенията между дееца и пострадалото лице и единствено би могло да донесе на последното морално удовлетворение.
Прекият ефект обаче е лишаването от лекарският състав на клиниката от утвърден специалист, който няма да помага повече на децата, лекувани там. И това във време, в което медицинските специалисти стават все по-малко, и когато непрекъснато се говори за проблемите в детското здравеопазване.
Преподреждането на ценностите в публичния дискурс.
Налага се следният извод.
Проблемът е само привидно юридически. Той всъщност касае преподреждането на ценностите в публичния дискурс. Правото, като консервативен инструмент за обществена регулация, не е реагирало в достатъчна степен на това преподреждане (друг е въпросът дали е нужно). В момента обидата все повече „играе коз“ срещи свободата на словото: и понеже почти винаги някой е обиден, свободатата на словото става все по-имагинерна. Истината обаче е различна. В правовите държави свободата на словото е по изключение ограничена, и ограничението ѝ следва строго определени правила при налагане на юридическата отговорност (например, дължи се обезщетение). Ограничаването на свободата на словото обаче не е свързана с ограничаване на трудовите права и свободния избор и упражняване на професия, освен по изключение. Обратното би означавало, че обществото ще постави на първо място в йерархията на правата правото да не бъдеш обиден, и после ще подреди всичко останало под него. Ако искаш да си добър специалист, онколог или например ядрен физик, внимавай как говориш. Това донякъде напомня на сцената в романа „Интересни времена“ на Тери Пратчет, в която изпитът за градинар се състои жбг в написването на хайку.
Едва ли някои иска, когато влезе в болница, да бъде лекуван от консилиум от политически коректни некадърници. Но подобно пренареждане на ценностите заплашва да доведе именно до това.
Отношението на лекарите към пациентите е важно и съществено за лечението, но тук дори и за това не става въпрос: касае се за публично говорене извън прякото упражняване на лекарската практика (макар и свързано с проблемите на здравеопазването).
Винаги трябва да си даваме сметка, че защитата на едно право означава нарушаване на друго; и че не става въпрос само за това дали ще се с носи отговорност, а каква точно отговорност ще се носи. В конкретния случай например не би имало проблем да бъде ангажирана гражданската и дори наказателната отговорност на дееца, ако са налице основанията за това. Но пъргавата обществена реакция на задоволство от уволнението, т.е., от лишаване възможността на утвърден медицински специалист да упражнява професията си, защото е казал нещо обидно, е притеснителна. И тази реакция е притеснителна, защото изразява една неосъзната нагласа да се подлага на публичен линч някой заради пренаредените обществени ценности. Това пренареждане обаче е популистко и поради това много опасно.
Иначе казано, всички разбират от обида, но малко са тези, които разбират от онкохематология. И остава неясно защо голяма част от обществото не вижда нищо притеснително в това последствията от обидата да отидат в полето на практикуването на онкохематологията. В крайна сметка, обикновено ракът боли повече от думите.
09 февруари 2025 г.
.
ПП. Казаното от професор Христозова не изглежда уместно заради тежката загуба на дете, но ако личното й мнение на лекар отговаря на фактите от медицинска гледна точка, според съдебната практика, трудно може да бъде защитената позицията, че е налице обида и клевета. Случаят е многопластов – предоставяме възможност за изразяване и на други мнения.
