Избори 2025 г. в Софийска адвокатска колегия: Конкуренцията между личности бе заменена от конкуренция между списъци

Defakto.bg

  Адв. Георги Гайдаров, член на САК и на УС на ОСА

Преминаха поредните избори в Софийската адвокатска колегия. Сега те са особено важни, защото се избират делегати, които след около един месец ще изберат членове на Висшият адвокатски съвет.

Изборите преминаха както всички избори в САК през последните 15 (петнадесет) и повече години, а именно с участието на два лагера, всеки от които беше кандидатирал делегати.

Tака наречената “списъчна” система, на която аз съм противник, довежда до това, че адвокатите не гласуват за отделни личности, каквато е идеята на закона за адвокатурата, а за списък С КАНДИДАТИ. Гласува се за номера: от номер до номер, като по този начин един пропорционален елемент, какъвто е листатата (списъкa) се избират кандидати по една мажоритарна система. Именно това, според мен е основният проблем, който ще опитам да обоснова по-надолу в статията.

Съгласно Конституцията (член 134 от нея), адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Последната дума означава, че адвокатите по пътя на свободен и таен избор избират своето ръководство. Законът в член 103, ал.1  обявява, че „Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в 30-дневен срок преди датата на избора.“ От анализа може да се направи извод, а и от историята на гласуването преди повече от 15 години, че се предлагат кандидати за делегати от конкретни адвокати. Реално, към настоящия момент, няма ограничение колко кандидата може да предложи всеки адвокат. Реално обаче, не ги предлага конкретния адвокат, а екипът който стои зад него, или лидера на екипа, който се кандидатира за съответното председателско място. Обикновено се кандидатират максимален брой делегати, съвпадащ с броят на делегати, които се избират от САК (тази година 152 души). Така се получава

конкуренция не между адвокатите, а между участващите списъци.

Адвокатите от всеки списък не се конкурират помежду си, което е идеята на закона според мен, а с колегите си от другия списък,  а не с конкретни адвокати. Така на преден план излизат не биографията на конкретния адвокат, какъв опит има той (юридически и обществен), за какви каузи се е борил, каква е неговата визия за развитието на адвокатурата – а от кой списък е той.

Списъците, екипите, листите са характерни за пропорционални избори, а законът за адвокатурата отчита резултатите по мажоритарна система. Съгласно член 108, ал.4 ЗА  при балотаж „Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове. За да бъде избран на първи тур обаче съгласно член 107, ал.1 ЗА  „Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини“. Съотнесено към реалната ситуация се избират кандидати, които са събрали най-много гласове. Доколкото обаче гласуването е списъчно, се избират само адвокатите, които членуват в единия списък.

Тази година от победилия списък се избраха 151 (СТО ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН) делегати, а от победеният само 1 (един).  Всъщност, при реално разпределение на гласовете в съотношение 53 на 47 процента, за гласувалите около 47 процента адвокати има само един представител.  Имаше само 14 (четиринадесет) адвокати, които не бяха част от никакъв списък и техните гласове са десетки пъти по-ниски от гласовете на колегите им в двата конкурентни списъка и никой от тях не беше избран.

Настоящата редакция на закона за адвокатурата не регулира реалните отношения в адвокатурата, които са такива повече от 15 (ПЕТНАДАСЕТ) години. Той е неадекватен спрямо списъчната система и не е предвидил никакви гаранции за неговото заобикаляне. В теорията на гражданското право е прието, че „заобикалянето на закона означава, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена, недопустима е нейната по-далечна цел (в този смисъл решение по гр.дело 621 по описа на IV Г.О на ВКС от 14.07.2010г.)  Съотнесено от приложното поле на нищожността на правните сделки, към конкретната фактическа обстановка и начина на провеждане на избори в САК се достига до същия извод, а именно че

 целта, която се преследва противоречи на идеята на закона

Оскъдната правна регламентация на провеждане на избори в ЗА не отговаря на действителното положение и начина на тяхното провеждане. В този закон не е предвидено използването на листа, в който кандидатите гласуват само помежду си и заедно се самоизбират.  Реалната конкуренция между кандидатите е заменена и вместо нея има конкуренция между листи. Последица от това е,  както посочих,  че се избират хора само от едната листа за сметка на всички останали.

Моите опоненти биха възразили, че никой не задължава адвокатите да гласуват по листа и те имат пълното право да гласуват, за когото решат. Такава правна възможност наистина съществува, но действията, които се извършват са насочени към избиране на всички делегати.  Прави се всичко възможно кандидатите от едната листа да бъдат последователни номера и се агитира за избиране накуп.  Опитът от последните няколко избора показва точно това, че се избират само делегати от единия списък, които са подредени в листата с последователни номера.  Основният мотив е, че когато в органите биват избирани адвокати от различни листа, има много спорове, а когато те са от една – се работи много по-лесно. По никакъв начин не мога да приема тези мотиви, тъй като основното изискване за един адвокат е да има вътрешно убеждение, което да го отстоява и в това се изразява неговата свобода и независимост, а

  ДА не да мисли така, както мисли листата, която го е издигнала.

Идеята на Закона, който е приет през 2004 година, но в огромната си част преповтаря идеята на закона от 1991 година е, че адвокатите в една колегия се познават помежду си и така се гласува за личност.  В 6000 (шест хилядна) Софийската адвокатска колегия адвокатите не се познават помежду си и не гласуват за личности, а по препоръка за този или за онзи списък. Така, по мое скромно мнение, се нарушават общите правила за регулиране на адвокатската професия, защото изборът не е между отделни адвокати, а отделни списъци. Мажоритарната конкуренция между всеки от кандидатите е заменена с конкуренция между листите.

Този начин за провеждане на избори е характерен за пропорционалната система на листите (списъците). При нея гласоподавателите подкрепят определена листа, като хората в тази листа се избират пропорционално на получените гласове.  Така различни видове адвокати намират представителство в управителните органи. Считам, че това е идеята и на конституционния законодател, който дефинира адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се. Защото сега 450 (четиристотин и петдесет) адвокати с едно пълномощно определиха какво ще бъде бъдещето на адвокатурата следващите 4 (четири) години. По този начин пет хиляди адвокати от САК нямат представителство в бъдещите органи за управление, както и представителите на останалите 26 колегии, които са извън листата на победилия списък. Това говори, че

е налице криза на представителността,

поради сегашното състояние на избирателната система в адвокатурата.

Законът за адвокатурата, в своята цялост, е тотално неадекватен към днешната фактическа обстановка и състояние на адвокатската гилдия. От години се борим за отпадане на пълномощните, делегатския принцип,  електронното гласуване, но реално фундаменталният въпрос е по какви правила избираме? В момента законодателното решение е в остро противоречие на обективната действителност, което довежда до изкривени резултати. Преди разрешаване на основния проблем – по каква система ще се провеждат адвокатските избори, е трудно да се направи една концепция за промени в закона за адвокатурата. Тези промени трябва гарантират реално участие на адвокатите в изборите на своите органи, като всеки ще бъде представен и гласът му ще бъде отчетен при вземане на решение, характерно за една свободна и саморегулираща се общност.

За конфликта на интереси

Друг проблем, на който бих искал да обърна внимание е, липсата на каквато и да е законова регламентация на института на конфликт на интереси при провеждане на изборите в адвокатурата. Той изобщо отсъства от първоначалния момент на избиране на Избирателната комисия до крайният нейн акт, с който се обявяват резултатите, както и в процеса на оспорване на начина на провеждане и резултатите от адвокатските избори.

В член 101 от Закона единствено е казано, че  „Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав – председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора“.  Съотнесено към конкретната ситуация, избирателната комисия се избра от Адвокатски съвет, чийто председател е кандидат за председател на Висшия адвокатски съвет.  Предложени бяха 152 кандидати за делегати, от които бяха избрани 151. Имайки предвид списъчното начало и че в адвокатските органи САС и ВАДС не попада никой извън победилият списък, е спорен въпроса

как заинтересовани лица провеждат избори, на които са и кандидати?

Органът, който реално провежда изборният процес е избирателната комисия, която съгласно член 102, ал.1 ЗА „Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване“. Това означава, че комисията, в чийто избор няма никакви гаранции за нейната независимост, дори напротив избрана е от хора, които са участници в изборите, ги организира и по никакъв начин не може да й се влияе. В нея няма представители на други адвокати, които са извън победилия списък, както и законът не предвижда никаква възможност за информация и контрол над дейността й. Тя е изцяло зависима от конкретния адвокатски съвет, дори мейла за връзка с нея в конкретната ситуация е мейла на САК?

В този аспект, в опит да се ограничи списъчното гласуване много адвокати, както и ние от „Обединението на свободните адвокати“ изпратихме писмо https://osabg.org/news/181-pismo-do-sas-vav-vrazka-s-izgotvyane-na-izbornite-byuletini-za-izborite-prez-2025 с  искане за азбучно подреждане на кандидатите. Така щеше да се постигне ефекта, че кандидатите посочени от единия списък нямаше да бъдат последователни номера, а щяха да бъдат разбъркани. ИК не се съобрази с нашето предложение без никакви мотиви. Интересното е, че последните три години подредбата е била по азбучен ред, но когато дойде ред за изборно събрание е по номера и то по реда на подаването им

Основните участници във всички избори в САК са членовете на Софийския и Висшия адвокатски съвет, който са едни от най-активните на изборите (тяхната подготовка).

Едните са избрали ИК, която е изцяло зависима от тях, а другите (членовете на ВАДС) са първа и последна инстанция, която е компетентна да се произнесе по жалбата срещу проведените избори при заявени нарушения. В закона няма никаква регламентация на тези въпроси, дали тези адвокати са заинтересовани лица, има ли конфликт на интереси и как ще се произнасят по производства, в които се твърди, че са допуснати нарушения точно от тях?

Допълнително, напълно неприемливо за мен е, че съгласно член 99, ал.5 ЗА“ Решението на избирателната комисия по чл. 99, ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7, ал. 1 – 4 пред Висшия адвокатски съвет, чието решение е окончателно“.  Това означава, че решенията дали изборите в САК са проведени законосъобразно ще решават хората, които са участвали в тях и имат личен интерес те да се организират по определен начин? Допълнително, решението на ВАДС, касаещо изборът на делегати не подлежи на съдебен контрол, където има равнопоставеност на страните и жалбоподателите могат да поставят своите оплаквания пред един независим съд, който е равно отдалечен от страните и няма непосредствено участие или интерес при провеждане на избори. При сегашното положение, ако има допуснати някакви нарушения с участие на членове на ВАДС, то реално само те сами ще решават за допуснатите от тях нарушения, което противоречи на Конституцията, както и на множество европейски актове. А това не говори в полза на факта, че адвокатурата е свободна и независима, а напротив.

 Победителите са винаги хората, които „управляват“ адвокатурата 

Законът за адвокатурата изобщо не разглежда този въпроси. Няма никакви гаранции за безпристрастност и независимост, както и възможност в участието в изборния процес за всички заинтересовани адвокати, в това число и за представителите на други „списъци“, извън този, който е спечелил на последните избори. Именно поради това последните години „победители“ са винаги хората, които „управляват“ адвокатурата, а доколкото на мен ми е известно с малки изключения те са едни и същи хора или хора, които са симпатични и одобрени от ръководителите на спечелилият списък. Не мисля, че това е идеята на закона, както и разбиранията за адвокатско самоуправление и свобода и целта на настоящата статия е да се осветлят проблемите, за да се търсят пътища и лостове за тяхното решаване.

Така наречената „списъчна“ система предполага определена консолидираност, като представляваща е само групата, която е събрала повече гласове ( достатъчно е и един глас повече). По този начин първо се задълбочава разделението, но на второ място, което според  е мен е особено важно няма нито баланс на интереси, нито някакво разделение на ръководните органи на адвокатурата. Възниква въпросът колко би бил осторожен и безпристрастен един контролен съвет, чиито членове са избрани от един и същи списък  с адвокатите от адвокатския съвет, които той трябва да контролира? Колко независим би бил всеки един адвокатски съвет при подаване на сигнал срещу човек, който е организатор и основен вдъхновител на списъка, благодарение на когото са избрани членовете на адвокатския съвет? Същото се отнася и за дисциплинарния съд, като самото избиране по списък на дисциплинарни съдии е в противоречие с идеята за независими и равно отдалеченост на  арбитрите.

В заключение, още веднъж бих посочил, че целта на настоящата статия е да се обърне внимание на тези много тежки проблеми. В момента в НС има няколко внесени законопроекта за изменение на закона за адвокатурата, но никой от тях не решава посочените проблеми. Проблемите са системни и те не касаят отделни личности, тъй като в адвокатурата през последните повече от 15 (петнадесет) години се сменят личностите, които се възползват от системните празноти, но системата която ги позволява остава.

Статията няма претенции за изчерпателност, нейната цел се повдигне в публичното пространство този тежък проблем, да му се даде гласност, да започне дебат и в най-кратки срокове да се приемат адекватни законови промени, които биха направили възможно българската адвокатура да бъде свободна, независима и самоуправляваща се.