DeFakto.bg DeFakto.bg
Защо точно независимостта на адвоката?
Когато се говори за адвокатската професия, в съзнанието на хората трябва да изплува представата за професионализъм, сериозни знания, достойно поведение и смело изразяване на позицията. За да бъдеш истински адвокат, трябва да си независим, почтен, компетентен, делови, да притежаваш още и още куп лични и професионални качества и способности. Защо изтъкваме специално независимостта на адвоката сред тях? Това някаква специална независимост ли е? С какво се отличава?
Независимостта на адвоката е прието да се възприема като принцип на упражняването на адвокатската професия. Независимостта обаче е и част от „професионалното лице“ на адвоката, негово право и задължение. Без независими адвокати и адвокатура няма да има правосъдие, няма да има истинска защита на човешките права. Затова независимостта е и необходимо условие за съществуването на адвокатската професия въобще.
Според закона и етичните правила адвокатът трябва да бъде независим от своя клиент, от съда, от вмешателството на трети лица в работата му, от своите лични интереси и тези на своите близки. Адвокатът следва не само да не се поддава на външен натиск или чуждо въздействие, но също така да бъде активен срещу опитите за намеса в неговата независимост.
Какво означава адвокатът да бъде независим?
Независимостта означава, че адвокатът може да изпълнява всички свои професионални функции без страх, без да бъде подлаган на заплахи, пречки, тормоз или неподходяща намеса; може да пътува и да се допитва до клиентите си свободно , както в рамките на собствената си държава, така и в чужбина; не е заплашван от наказателно преследване или административни, икономически и други санкции за действия, предприети в съответствие с признатите професионални задължения, стандарти и етика.
Адвокатът е независим от своя клиент, защото е длъжен да защитава само законните интереси на клиента, а не всички действителни негови интереси. Ако клиентът изисква от адвоката си да му съдейства за незаконна или неморална цел, адвокатът има право и дори е длъжен да преустанови работата си с този клиент. Адвокатът не е „роб“ на клиента си и не е длъжен да допусне неразумното му вмешателство в хода на работата. Същевременно отношенията между адвоката и клиента следва да бъдат добре балансирани – независимостта на адвоката не означава той да подцени правото на клиента да е информиран за възможните начини на реализиране на договорените действия, да избере начина и средствата за постигане на целта, да е осведомяван за развитието на своя случай и пр.
Независимостта дава право на адвоката да преустанови отношенията си със своя клиент, дори само на основание, че клиентът не проявява дължимото уважение към адвокатската професия.
Адвокатът е длъжен да отстоява своята независимост от съда, прокуратурата и всички други институции и лица. На него е поверена най-важната роля в обществото – да защитава правата и законните интереси на своите повереници и подзащитни и чрез това да даде смисъл на идеята за правова държава и върховенство на правото. Правото на адвоката да действа независимо го овластява с възможността да лансира такива тези, които в този момент може да не са популярни в обществото или да са в противоречие с действащите правила и установената съдебна практика като по това независимостта на адвоката се отличава от независимостта на съдията, на прокурора и следователя.
Когато се налага адвокатът да защитава лица, престъпили закона и морала по крайно осъдителен от обществото начин, той трябва да не допуска личните му емоции, оценки или общественото мнение да повлияят на професионалната му преценка за водене на делото.
Независимостта на адвоката включва в същността си свободата на адвоката да води делото на своя клиент и това е едно от най-ярките й проявления. Изглежда като подразбиращо се от само себе си, че адвокатът може винаги да води делото на своя клиент, но има държави, в които това е недостижима цел. Адвокатът може и трябва да води делото и да върши другите възложени му от клиента професионални действия, без да бъде възпрепятстван от държавата и нейните институции или да бъде преследван, унижаван, санкциониран или заклеймен за това, че представлява определен клиент или кауза. А ако адвокатът стане обект на натиск, заплаха, принуда или каквото и да било неправомерно действие заради професионалната си дейност, независимо кой е източникът на насилието, държавата и обществото са длъжни да го защитят незабавно.
Кой атакува независимостта на адвоката?
Атаките срещу независимостта на адвоката могат да имат всякакъв произход. Понякога те са много явни, особено когато произтичат от собствения на адвоката клиент или негови близки. По-незабелязани могат да останат, когато произлизат от магистрат, особено когато са направени устно. Например, съдия, който не дава възможност на адвоката и представляваната от него страна да задават въпроси на другите участници в процеса, да правят изявления или искания, или говори на адвоката с назидателен тон. В такива случаи адвокатът е изправен пред дилемата какво да стори – да защити ли авторитета си и да продължи да следва набелязаната линия на професионално поведение или да замълчи. Какъв е действителният интерес на клиента в подобен случай? Адвокатът да се сниши, за да умилостиви съдията или да продължи напред с риск да си навлече неприязън?
Има и други, невидими на пръв поглед атаки срещу независимостта на адвоката, които обаче могат да повлияят негативно както на личната му професионална кариера, така и на независимостта и самоуправлението на цялата адвокатура. Те често изглеждат като добра кауза и като защита на обществения интерес, защото поначало целят да регулират други правни сфери. Такъв е примерът с актуалното през последните години въвеждане на правила за защита от климатичните промени, които ще наложат нови етични правила и при упражняване на адвокатската професия[1]. Актуален пример е предложението на специалния докладчик на ООН по въпросите за независимостта на съдиите и адвокатите да се разработят специални етични правила, предвиждащи отговорност на адвокати, занимаващи се с т.нар. слап дела [2]. Тези нови области на правна регулация нямат за цел пряко да повлияят върху адвокатската професия, но заради опасността от различно тълкуване на правилата, от недостатъчната подготовка на прилагащите ги лица, дори от недостатъчната професионална подготовка и на самия адвокат, биха могли да компрометират адвокатската професия и да изложат на риск правата на лицата.
От по-старите регулации, с които всички са свикнали, като потенциален риск за адвокатската независимост можем да посочим недостатъчната регламентация на процедурите, по които се осъществява неприкосновеността на адвокатските книжа и носителите на информация, на кореспонденцията на адвоката и изобщо на комуникацията му с клиента. Друг пример взимаме от правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, които също могат да бъдат тълкувани или прилагани превратно и които да доведат по накърняване на независимостта на адвоката.
Много голяма опасност въобще за съществуването на адвокатската професия би възникнала, ако се посегне на независимостта на адвокатурата като цяло чрез непозволена или непремерена държавна намеса в работата на нейните органи. Всяко вмешателство в самоуправлението на адвокатската професия, когато не почива на закона и не е подчинено на мисията, възложена на адвокатурата в Конституцията, фактически отнема от независимостта на адвокатската професия и на адвокатите. Важно е да се знае, че независимостта на адвоката и на адвокатурата са гаранции за съществуването и на адвокатската професия, и на правовата държава.
Как се защитава независимостта на адвокатите?
Прието е да се счита, че защитата на професионалните права на адвокатите и в частност на независимостта на адвоката е грижа на органите на адвокатурата. За щастие в България колективните усилия на адвокатските съвети да защитават адвокатската професия и отделни засегнати адвокати са били успешни. Жизнено важно за адвокатурата е тя винаги да бъде свободна, независима и самоуправлявляваща се, защото ако тя загуби публичния си образ на независим гарант за опазване на законността и правата на човека, ще се загуби общественото доверие в адвокатската професия въобще.
Ролята на държавата за защита на независимостта на адвоката засега все още е подценена – твърде оскъдна и недостатъчна е регламентацията за защита на адвокатите във връзка с упражняване на професията им.
Големи очаквания за защита на адвокатите се възлагат на Конвенцията за защита на адвокатската професия, която предстои да бъде приета от Съвета на Европа в съвсем скоро време. Като международен акт тя ще има пряко действие, ако стане факт и бъде ратифицирана и от Народното събрание.
Най-добрият защитник на независимостта на адвоката е самият той. Адвокатът има знанията, опита и неподвластния на чужда намеса начин на мислене, които му помагат незабавно да установи, че определено действие е насочено срещу независимостта му. Именно той е този, който трябва да реагира точно и навреме, за да преустанови или неутрализира всичко, което накърнява неговата независимост
.
[1] CCBE Initial Statement on Climate Change 16/02/2023
[2] Според доклада на Специалния докладчик на ООН, изнесен на 28 октомври 2024 г. пред Общото събрание на ООН, адвокатите трябва да разработят специални етични правила за СЛАП делата (стратегически искове срещу публичните участници) и условията, при които да откажат представителство на клиент или да се оттеглят от делата под страх от дисциплинарна отговорност.
Профил
Ели Христова е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия през 1992 г. През 2004 – 2005 г. в сътрудничество с адв.
Александър Караминков подготвя Етичния кодекс на адвоката за приемането му от ВАдвС и в последствие участва в създаването на учебно помагало поприложението на ЕКА от дисциплинарните съдилища и в обучението на дисциплинарните съдии.
Участвала е в защитата на българската адвокатура в процедурите на Европейската комисия срещу България за
нарушение на европейското право – през 2011 г. по отношение на адвокатите от ЕС, ЕИС и Швейцария и от 2020 г. досега за несъответствие на текстовете за рекламата и посредничеството в ЗА и ЕКА с европейското законодателство.
Лектор е на ЦОА „Кръстю Цончев“, на Националния институт на правосъдието и към Програма HELP на Съвета на Европа по въпросите на адвокатската етика.
Била е член на Висшия адвокатски съвет мандати 2008 – 2013, 2013 – 2017 и понастоящем от 2021 г.
От 2008 г. е член на българската делегация в Съвета на адвокатурите и правните общества (Брюксел), която представлява на национално равнище 46 адвокатури от Европейския съюз, ЕИО и Швейцария и Европа в географски смисъл. От февруари 2024 г. е заместник председател на Комитета по етичните въпроси на ССВЕ.
