Александър Кашъмов: Новият ВАдвС трябва да приключи със сплетните и хранилките в собствен интерес и да е в помощ на съсловието

Defakto.bg

На  22 и 23 февруари 2025 г. 343 – ма  делегати ще избират следващия Висш адвокатски съвет, Висш дисциплинарен съд и  Висш контролен съвет.  По повод изтичащия мандат на сегашния ВАдвС се обръщаме с въпроси към  един от авторитетите на съсловието адвокат Адвокат Кашъмов,  досегашен  резервен  член на съвета.

 Какво научихте за адвокатурата от  позицията на член на „ръководния” орган, г-н Кашъмов?

– През изминалите четири години установих, че Висшият адвокатски съвет има сериозна сила да участва в процесите в страната, най-вече чрез правомощията си да сезира Конституционния съд, да инициира тълкувателни дела пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд, да разглежда жалби от дисциплинарен характер, жалби срещу решенията на адвокатските съвети в страната, да участва в законодателната дейност, да заема позиции по важни за обществото и принципа за върховенство на правото въпроси. Обратно на тази голяма власт и възможности обаче, по мое наблюдение те не бяха използвани в техния максимален обем. Всъщност бяха използвани в близък до минималния праг на бездействие по тези важни въпроси.  За сметка на това, мнозинството се занимаваше и занимаваше адвокатската общност с дребнотения, преобладаваше тон на интриги, безсмислена и необоснована смяна на хора на позиции, за да бъдат овладявани. Някои от тези случки попаднаха и в медиите, като например промяната в наредбата за адвокатските възнаграждения и странната подкрепа на законови текстове относно особените представители, подкрепени от г-н Пеевски в парламента, предизвикали отпор от общността на съдиите като лобистки и спрени чрез президенстко вето.

Вихреше се реч на враждата и дух на дребнотемия.  Да не говорим за тайната подмяна на докладчиците по тълкувателно дело № 1/2023 г., сред които авторитетният проф. Русчев, с колега с 2-годишен стаж в професията, с единствената вероятна цел да бъде отворена трайно по пътя на тълкуването вратата за дела – шамари срещу журналисти и медии, в пряко противоречие със съвременните изисквания на правото на Европейския съюз.

Стряскащ факт е, че относително голям брой членове подадоха оставка в знак на протест или мълчаливо.  Мога да посоча колегите Вълчев, Левашки, Калайджиев, Лулчева. Атмосферата в залата нерядко пъти е трудно поносима, с напрежение и неподходящ за нивото на тази институция невъзпитан тон, издаващ неуважение към колегите. От останалите продължава да има твърдо мнозинство около заместник-председателя Гигова, чийто мъж е кандидат за председател на следващия ВАдС.  Поотделно това са колеги с име и качества, но събрани заедно притихват под диктата на водача или пригласят.

Една малка група, в която сме председателят д-р Ивайло Дерменждиев, Петър Славов, Ели Христова, Иван Чолаков, Албена Пискова продължава да се бори за достойнството на професията.  Но е трудно. Въпреки това се постигна немалко. Намаляването на данъчната тежест чрез по-големи необходимо присъщи разходи бе част от победите.

  Не изглежда да сте  удовлетворен. Вие с какво се занимавахте в този мандат? Как се определят приоритетите,  по които ВАдвС  заема позиция, взема решения,  предприема  действия?

–  От вече казаното става ясно, че трудно може да се говори за удовлетвореност.  Огромно разминаване между възможности на тази институция и реалното й приложение.   По-важното е, че ние имаме дълг пред колегите и пред гражданите в страната.  Съветът трябва да бъде стожер на върховенството на закона и защитата на основните права, особено днес, във времена, в които те отново са изправени пред предизвикателства. Не смяната на главния редактор и на редакционния съвет на сп.“Адвокатски преглед“ например, като до момента това бе авторитетният дългогодишен адвокат и бивш председател на ВАдС Даниела Доковска, и не даване на дарения на танцови състави с пари на адвокатите бяха нужни, а поставяне на сериозни въпроси пред Конституционния съд и върховните съдилища с цел защита на основните права и решаване на натрупани проблеми.

Самият аз се явявах по тълкувателни дела, когато ми бе възлагано, включително по моя инициатива. Едно от делата е за публичност на съдебните актове по класифицирани дела, разглеждано от Върховния административен съд (ВАС) , по което за съжаление още няма решение.  В друго дело защитавам, засега успешно, ВАдС срещу съмнителна и непонятна атака, довела до глоба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Спечелихме делото срещу тази глоба в Административен съд – София град, с оглед безпрезпрецедентния й характер и несъответствието й с практиката на комисията.  Странното е, че мнозинството на съвета като че ли се надяваше глобата да бъде потвърдена.

Това не е единственото противопоставяне на ползата за редовия адвокат.  Водя от 5 години дело срещу неясните вътрешни правила по мерките за изпиране на пари, които задължават адвокатите да събират информация за клиентите си и позволяват на неясни основания всяка институция да искат достъп до нея, в нарушение на адвокатската тайна.  Преди години защитавах по инициатива на тогавашния ВАдС дела, за да се гарантира, че адвокатите не могат да бъдат глобявани от КЗЛД.  Тогава ВАС прие, че Законът за адвокатурата дава по-високо ниво на защита на личните данни от Закона за защита на личните данни.

Неколкократно бях критикуван за това, че защитавам колеги, които не са съгласни да стават доносници на клиентите си при неясни основания.

През 2022 г. спечелихме с колегата Екимджиев знаково дело срещу България (второ поред след първото дело, водено от него), като Съдът в Страсбург прие, че съществуващата система на тайно следене (Закон за специалните разузнавателни средства и Закон за електронните съобщения) не съответства на изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. България не е предприела стъпки за изпълнение на решението от 2022 г., а събитията в съдебната система показват, че тези нарушения продължават дори спрямо магистрати. Въпреки това ВАдС не намира за нужно да вземе отношение по темата.

        Има ли механизми, чрез  които  ВАдвС  реално да е в услуга на редовите адвокати?

Има разбира се такива механизми.  Адвокатите срещат ежедневни пречки в работата си в съдебните сгради, полицейските управления, администрациите. Улеснен достъп до делата, по-реално електронно правосъдие, гаранции за честността на съдебния процес, уважение в полицейските управления и администрациите, без ненужни бюрократични спънки – това е потребно.

И отново – отношение към законодателството, позиции в Конституционния съд и тълкувателните дела. Имаше такива, разбира се, но в рамките на едно заседание на ВАдС времето, отделено за тях, бе скромно, докато дребни спорове отнемаха енергията.

  Каква е  ролята на  висшия орган на управление за налагане на стандарти на поведение на адвокатите помежду им, към  съда или в обществото?

Съветът има сериозна роля при разглеждането на жалби по отношение на решения на съветите по дисциплинарни въпроси.

– От тази камбанария може да се види от какво се оплакват клиентите, какви практики на непорядъчност и нарушения на етиката са възникнали. Твърдо съм убеден и съм споделял многократно с колегите, че тази практика трябва да стане публична, без имената.  Не в полутайни „вътрешни секции“ на интернет страници, а за публичен достъп.  Трябва да може и адвокатите, но и хората – клиентите да знаят, кое е правилно и кое – грешно, за какво могат да се оплакват клиентите, какво не могат да престъпват адвокатите. На тази основа следва и да се преглежда и обновява и Етичния кодекс на адвоката. За съжаление не срещнах подкрепа в мнозинството.

  По какъв механизъм се подбират  правни експерти, процесуални представители и пр., които подпомагат дейността на Съвета?

–  Какъв е механизмът за назначения не ми стана ясно. Още по-неясно и необосновано обаче беше решението да бъдат уволнявани и премахвани от тези позиции колегите, които до момента ги заемаха.  Защо трябваше да се смени главният секретар, лицето за защита на личните данни, редакционният съвет на списанието? Това не ми се изясни, въпреки че питахме, поставяхме въпроси.

  В началото на изтичащия  сега мандат  имаше концепция за нов Закон за адвокатурата (ЗА ) – какво се случи през последните 4 години?

– Въпросът е не дали ЗА да е изцяло нов закон или да бъдат изменения, а какво да се промени.  Има назряла необходимост от промени, но в момента като че ли наяве се виждат по-скоро частични инициативи.   Разбира се, и политическата криза, която вече продължава няколко години, пречи на един по-системен и дългосрочен подход.  Не трябва да се пропуска обаче и фактът, че сякаш има една видима съпротива у мнозинството да се предприемат по-категорични стъпки, например в обсъжданията през последните месеци на предложения за промени от работна група в съвета.

 Мислите ли, че при подходящ състав на новия съвет,  адвокатурата може да осъмне с нова сграда, например тази на  Кореком в София?

– Проблемът със сградата бе, че една година ни свикаха на извънредно заседание на 20-ти ли, 21-ви ли декември и казаха, че трябва да се сключи предварителен договор преди Нова година. Обосновка нямаше, нито яснота защо това се прави. Била много изгодна офертата. Трябва да се признае, за да сме справедливи, че дори мнозинството около заместник-председателя адвокат Гигова бе стъписано, или поне част от тях. В поредица от заседания скандалът ескалира, но в един момент се изясни, че адвокатската общност няма да приеме толкова рисковано похарчване на средствата ни, което може да доведе до сериозно задлъжняване без никаква видима полза.  А и председателят категорично отказа да участва в такава афера.

   Нуждаят ли се всъщност редовите адвокати  от органите в адвокатурата и  в частност от „шапка” като ВАдвС?

– Адвокатските съвети и Висшият адвокатски съвет са органи на самоуправление, такъв е замисълът, съответстващ на свободата на адвокатската професия.  Ние адвокатите често сме единаци, самотни бойци, които се изправят пред опонента в десетки или повече съдебни заседания годишно. Смисълът от съществуването на съветите е да са в помощ и подкрепа на тези воини на полето на справедливостта.  Целта не е да бъде овладявана свободата на отделния адвокат, да се създават съблазни и хранилки чрез определяни от съветите възнаграждения или раздаване на постове и роли на „свои“ хора.  В този смисъл ВАдС може да бъде много по-добър и ефективен, отколкото е в момента.

Изтичащият мандат на ВАдвС не е най-добрият пример за възможностите в помощ на адвокатите,  доколкото този състав се занимаваше твърде много със себе си и собствените си интереси и сплетни:  един от последните примери е разглеждането на жалба срещу изборите на делегати от вече избрани за делегати членове от мнозинството в ВАдвС, при положение, че едно уважаване на жалбата би било очевидно в тяхна вреда.

Тоест, този арбитър не е независим и безпристрастен, но все пак разгледа и отхвърли жалбите срещу избора, в който съдниците са избрани.

  Профил

* Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред.

От 1997 г. e pъĸoвoдитeл  нa пpaвния eĸип на  нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция Πpoгpaмa Дocтъп дo Инфopмaция.

Работи като експерт  в Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Американската агенция за международно развитие,  фондация „Конрад Аденауер”, фондация „Фридрих Ерберт” и др.

Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1990 г., право и философия в СУ „Св. Климент Охридски” през 1997 г. Специализирал е по програма „Права на човека: закон и практики” в Бирмингамския университет, Великобритания и по програма „Застъпничество в международните политики” във Вашингтон, Ню Йорк и и Брателборо, САЩ през 1997 г.

Женен, баща на три деца.

Интервю на Лилия Христовска