DeFakto.bg DeFakto.bg
Петнайсет години след повдигнато, но недоказано обвинение за подкуп на бившия агент на ДАНС Антон Пандев, Апелативен съд – София потвърди осъждането на прокуратурата за неимуществени вреди.
През 2010 г. Антон Пандев заедно с антимафиота Емил Драгомиров бяха задържани след нашумялата тогава специализирана полицейска операция „Къртиците“. Обяснението бе, че двамата са подкупвали служители на МВР да им предоставят класифицирана информация, която изнасяли към ъндърграунда.
По онова време Пандев е експерт в отдела на ДАНС за противодействие на корупция при магистрати, а Драгомиров служител на ГДБОП в отдела за фалшификации. Срещу двамата бе повдигнато обвинение за предлаган подкуп по чл. 304 от НК, за да се сдобиват с информация, до която нямали регламентиран достъп.
Антимафиоти избраха различни подходи за защитата си и постигнаха и различни резултати.
Бившият полицай Драгомиров убеден, че ще бъде оправдан, изчака прокуратурата да внесе обвинителен акт срещу него. На първа инстанция СГС го оправда по обвинение, че на два пъти е предлагал подкуп за информация. Апелативният съд обаче отмени оправдателната присъдата и го призна за виновен, като му наложи условна присъда от 1 г. и глоба от 2000 лева. „Леката“ присъда бе заради проточилото се наказателно производство, за което той нямал вина.
ВКС отмени част от присъдата, но остави наказанието за бившия полицай.
Изненада
е изходът на наказателното производство срещу подсъдимия Антон Пандев, който поиска прокуратурата да внесе обвинителния акт срещу него, а тя не успя да направи това в указания й от съда тримесечен срок. Още през 2015 г. делото срещу него бе прекратено на основание чл. 369 ал.4 (0тм.) от НПК поради неотстранени процесуални нарушения и недоказани обвинения, а Пандев заведе дело по ЗОДОВ за нанесени неимуществени вреди с претенцията да бъде обезщетен със 150 000 лева .
На първа инстанция СГС осъди прокуратурата да заплати компенсация на Пандев от 30 000 лева, като отхвърля разликата до 150 000 лева.
Пред АС – София бившият агент оспорва размера на обезщетението като твърди, че то е занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от продължилото повече от пет години наказателно преследване по обвинение за тежко умишлено престъпление, което е попречило да води нормален и пълноценен личен живот и за професионалната му реализация.
Прокуратурата също обжалва осъждането си за вреди, като сочи, че СГС неправилно е приравнил правни последици при прекратяване от съда по реда на 369, ал. 4 (отм.) от НПК с последиците от прекратяване поради недоказаност на обвинението от прокурора по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.()
Настоява АС да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. При условията на евентуалност да приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са обичайните при всяко наказателно преследване за около 3000 лв, и да отхвърли главния иск.
Апелативните съдии, като се запознават с фактите по делото, потвърждават решението на СГС.
Последиците от недоказано обвинение са еднакви
С решение от 14 февруари 2025 г. АС отхвърля аргументите на прокуратурата, че последиците от бездействие й по внасяне на обвинителен акт в съда по чл. 369 НПК и прекратяването поради недоказаност чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, нямат нищо общо.
В мотивите си съдът сочи съдебна практиката на ВКС, според която последиците от прекратяването по чл. 369 от НПК са изравнени с тези на прекратяването по чл. 243 от НПК. Посочва: „Върховния касационен съд в своята практика с решение № 248 от 16.10.2014 г., постановено по гр.д. № 440/2014 г.; решение № 95/08.4.2011 г. по гр.д. № 849/2010 г. и др. е приел, че случаите, при които прокуратурата е бездействала да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на основание чл. 369, ал. 4 (отм.) от НПК.“
И още: „Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е осъществявал обвинителната функция и надзор за законност. Прекратяването на наказателното производство по реда на чл. 369, ал. 4 (отм.) от НПК по своите правни последици е приравнено на прекратяването на наказателното производство от прокурора, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК“.
Това обстоятелство отваря вратите за осъществяване на отговорността на Прокуратурата о чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, която дължи обезщетение за всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице, посочва в мотивите си АС.
Въззивният съд отбелязва още, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е бил уволнен като служител на ДАНС с мотив, че с поведението си е уронил престижа на професията.
За иззетите пари от дома на ищеца
При задържането на Пандев бе оповестено, че в жилището му е намерена голяма сума пари, а внушението бе, че това са пари от престъпна дейност.
Пред съда нещата се оказват по различни. Претърсването в дома на Пандев е извършено в 1:30 часа през нощта по искане на разследващия полицай. Този ден, 17.11.2010 г., съпругата му не се чувствала добре, тъй като била на манипулация за „инвтиро“ процедура по изваждане на яйцеклетка в клиника „Малинов” .
При обиска разследващият полицай иззел предоставената по договор за кредит парична сума за тази процедура, поради което тя останала недовършена.
В мотивите е отбелязано също, че в периода на 3-месечното задържане на Пандев под стража , съпругата му получила нервно разстройство, приемала медикаменти в продължение на месеци. По време на ареста той получил тежка бъбречна криза, за която не му била оказана медицинска помощ. По-късно, докато шофирал получил микроинсулт, за който не се доказвало, че е в пряка връзка с обвинението.
Изтъкната е и липсата на доходи заради които са търсени кредити, шумното медийно отразяване и продължилото над над 5 години наказателно производство, отпадналото обвинение за длъжностно престъпление и практически отказ на прокуратурата да доказва подкупа, в който го е обвинила, са претърпени неимуществени вреди, които са основание за присъждане на обезщетение
Обвинението – колебливо
Съдиите обръщат внимание на многократните промени в обвинителния акт срещу Пандев – три години след привличането, на 01 април 2013 г. прокурор от СГП изцяло прекратява повдигнатите обвинения за длъжностно престъпление ( чл. 282 от НК) и подкуп ( чл. 304 НК ).
Горестоящата софийска апелативна прокуратура обаче потвърждава длъжностното престъпление и отменя обвинението за подкупа.
На четвъртата година Пандев (заедно с Драгомиров) отново е привлечен като обвиняем, но само за подкуп.
След поредно внасяне на обвинителния акт и прекратяване на производството поради множество и съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, на 18.12.2015 г., съдът прекратява окончателно делото срещу Пандев. Определението влиза в сила от 19 декември 2015 г.
На финала
С тези мотиви АС – София потвърждава като справедливо присъденото от СГС обезщетение от 30 000 лв. Прокуратурата дължи законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, но поради изтекла давност, считано от 15. 12.2017 г.
Или, общо 55 000 лева.
ПРБ е осъдена да внесе по сметка на Софийски градски съд и разноските за вещо лице, в размер на сумата от 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
