Решението на Софийски градски съд по делото за автомобила на Нойзи е скандално

Д-р Васил Петров, съдия в СРС

 1. За съдийската и прокурорската солидарност и захаросаните декларации

Както е известно, наскоро Съдийската колегия на ВСС „изказа институционална подкрепа“ за съдията Мирослав Петров от СРС, НО, заради акт на прокурора Йордан Петров от СГП, който в прокурорско постановление беше приел, че упражняването на съдийската функция да се прилага или не пряко Конституцията може да бъде повод за проверка за дисциплинарно нарушение.

В това поведение на СК на ВСС мнозина привиждат съдийска солидарност или защита на съдийската независимост. Само че ВСС не е орган, представителен  за съдиите, не е еманация на съдиите, а досегашните му персонални състави дават множестно отрицателни примери за накърняване на съдийската независимост. Същинската съдийска солидарност може да се прояви вътре в рамките на съсловието на съдиите, така както прокурорската независимост може да се постигне само при здрав дух на независимост у самите прокурори. И ако прокурор е написал някоя скандална глупост, която излага прокуратурата, солидарността изисква не писането на заклеймяващи декларации против прокурора, а просто някой колега прокурор да почука в кабинета му и да му каже: „Слушай, колега, съвсем добронамерено ще ти кажа – Спри да пишеш подобни глупости“.

Същото важи и за съдиите, а при тях отговорността е по-голяма. Съдийската солидарност обаче има и обратната страна – така както съдиите следва да защитават свои нападнати колеги от атаките на прокуратурата, ВСС, изпълнителната власт, политиците, така ясно следва да се разграничават от свои колеги, които постановяват явно незаконни актове, които подкопават върховенството на закона.

Нека по този повод да се върнем към случая Нойзи.

2. Трима градски съдии, отнели колата на Нойзи, но непрочели Конституцията

Думата ми е за младши съдията Слави Славов, член съдията Атанас Н. Атанасов и председателката на Втори въззивен наказателен състав на СГС – Величка Маринкова.

С решение № 184 от 25.02.2025 г. по ч.н.д. № 6029/2024 г., Втори въззивен наказателен състав на СГС, отменя протоколно определение на СРС, 106 с-в, – на съдията Мирослав Петров, от 06.06.2024 г. и постановява отнемане на осн. чл. 53, , ал. 1,у б. б вр. чл. 343б, ал. 5 НК в полза на държавата. На автомобила

Нормата от Наказателния кодекс, която предвижда отнемането на автомобилите от пияните шофьори, е оспорена още през април 2024 г. пред Конституционния съд. Делото там „щастливо отлежава“ месеци наред нерешено. Ето как тримата от СГС коментират това: „Приетата [от районния съд, бел. моя] за противоречаща на Конституцията разпоредба на НК и към момента е част от позитивното действащо право, а спорът пред Конституционния съд е все още висящ. Съгласно член 151, ал. 2 от КРБ в случай че нормата бъде обявена за противоконституционна, тя не се прилага ex nunc [занапред, бел. моя], а силата на пресъдено нещо на съдебните актове, влезли в сила, не се разколебава“.

Почитаемите читатели няма нужда да са юристи, за да разберат, че Конституцията, в действащата сега редакция, постановява друго:

Чл. 150, ал. 2 : Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

В случая СГС е последна инстанция, поради което Конституцията МУ ЗАБРАНЯВА да се произнесе по отнемането, а го ЗАДЪЛЖАВА да изчака Конституционния съд.

Юристите ще посочат и друго – според задължителното Тълкувателно решение на Конституционния съд № 3 от 28 април 2020 г. –  по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

Делото на СГС е било висящо и е трябвало да бъде спряно, за да чака решението на КС, а, след като КС се произнесе, решението му ще действа по висящото дело – не ex nunc, както мислят тримата съдии от СГС.

Касае се за  елементарни, очевидни и безспорни положения.  Защо тогава тримата съдии постановяват толкова фрапантно незаконно нещо? Защо бързат да решат дело, което законът заповядва да бъде спряно, докато се произнесе най-висшата съдебна инстанция в страната? Не са ли чели Конституцията? Какво са целели?

3. Носят ли лична наказателна и дисциплинарна отговорност съдиите, постановили явно незаконен съдебен акт, нанасящ вреда на страна по делото?

Въпросите станаха актуални по повод именно случая Нойзи.

Аз съм скептичен за носенето на наказателна и дисциплинарна отговорност от съдиите за техни актове, ала прецеденти има.

Съдия Владимира Янева е осъдена от наказателния съд за това, че като длъжностно лице противозаконно е разрешила да се използват специални разузнавателни средства. С нейното разрешение е бил надвишен максимално допустимият срок от 6 месеца за експлоатиране на специални разузнавателни средства. Ето че съдия може да носи наказателна отговорност за явна злоупотреба с правомощията си.

Съдия Мария Георгиева от СГС преди години беше уволнена за системно неспазване на срокове по дела и за „странности“ по дела за обезпечение на искове с голям материален интерес, вкл. поради това, че: “Действията на съдия Георгиева са тенденциозни и нарушават правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин”. Георгиева е налагала непропорционални на исковете парични гаранции – например по дело с материален интерес от 2 млн. евро е определила гаранция 3 000 лв., при друг случай – за 186 089 евро е наложи гаранция от 20 хиляди лв. “Липсата на законови критерии за определяне на конкретните парични гаранции е осигурило възможност за прилагане на безпринципен и недобросъвествен подход от съдия Мария Георгиева, довел до нееднакво третиране на молителите”[1].

Според члена на ВСС Калин Калпакчиев, гласувал за уволнението, съдията Георгиева заслужава наказание, защото е разгледала дело, което не й е подсъдно, а е подсъдно на административен съд. Според известния вече пенсиониран съдия Александър Еленков пък съдия Мария Георгиева е постановила решение по същество по една недопустима жалба (подадена е била след законния срок и е следвало да не бъде разглеждана въобще) срещу постановление на частен съдебен изпълнител, като жалбата извън срока не е имала никаква призната от процесуалния закон връзка с жалбата, по която е било произнасянето на съдебния изпълнител.  Приела е за разглеждане дело, което е подсъдно на Административен съд-София град. Отменила е законосъобразен отказ на частен съдебен изпълнител да наложи запор върху извънбюджетни сметки на Столична община и незаконосъобразно го е задължила да наложи исканите от взискателя запори и да събере принудително от Столична община сумата 8 588 572 лв. без изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Освен това „не без съдействието на останалите членове на съдебния състав” „съдия Мария Георгиева е превишила и превратно (нелегитимно) е упражнила предоставената й от правовия ред правораздавателна (съдебна) власт, което, освен че съставлява нарушение на служебните й задължения…, уронва престижа на съдебната власт”. Заради всичко това ВАС смята, че магистратът съзнателно е извършила тежко дисциплинарно нарушение, поради което предложението за уволнение, направено от ИВСС, а след това и от Калин Калпакчиев не е лишено от основание.[2]

Ето че съдия може да носи дисциплинарна отговорност за своите актове – в случая за нееднакво третиране на страни по делата, за разглеждане на просрочени жалби, за постановяване на съдебни актове със странно съдържание, по дела, подсъдни родово на друг съд….

4. Заключение

Съдийската независимост е привилегия, дадена на съдиите не в личен интерес или угода, а за да служи на върховенството на закона и защитата на правата и интересите на страните. Флагрантното нарушаване на Конституцията, увреждащо страните по делата, най-малкото не е проявя на независимо мислене.

[1] Цитирам от тук:

https://judicialreports.bg/2013/04/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BB/

[2] https://judicialreports.bg/2013/10/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/