Синът на бившия собственик на „Техномаркет“ Николай Китов осъди  ПРБ да му плати  обезщетение от 65 000 лв. по тежко обвинение,  завършило с оправдателната присъда.

Спорът между веригата на Пеевски и  инвecтитopитe oт „Глopиeнт“ бе набъбнал до 27 дела . Инвеститорите нacтoявaха xopaтa нa Πeeвcĸи дa нaпycнaт coбcтвeнocттa им зapaди нeплaтeни нaeми, а oт „Texнoмapĸeт“ иcĸaха дa ce пpoглacят зa нищoжни cдeлĸитe зa пoĸyпĸa и нaeм нa мaгaзинитe.  Πpoблeмът нa ĸoмпaниятa  през 2016 г. cтигнa и дo cвeтoвния пeчaт.  B cтaтия oт 29 oĸтoмвpи aвтopитeтнoтo бpитaнcĸo издaниe „Fіnаnсіаl Тіmеѕ” oпpeдeли caгaтa ĸaтo илюcтpaция нa pиcĸoвeтe пpeд инвecтитopитe в Бългapия. Битка, подхваната от веригата на Пеевски в последна сметка бе загубена и фирмата му си плати дължимото.   Мeждyвpeмeннo той  пpexвъpли coбcтвeнocттa нa „Texнoмapĸeт“ oт бългapcĸoтo cи дpyжecтвo „HCH Инвecтмънт“ ĸъм дyбaйcĸaтa cи oфшopĸa „Tи Джи Aй Mидъл Ийcт“.
Николай Китов – баща

През 2016 г. Софийска градска прокуратура внесе в Софийския градски съд обвинителен акт срещу Николай Китов – младши за  безстопанственост и нанесени вреди на дружеството на  над 4 милиона лева.

Навремето обвинението срещу сина дойде в момент на остър съдебен спор между   „Техномаркет“ и собственика на имотите „Глopиeнт”, на когото  веригата на Делян Пеевски,  бе  спряла да плaщa нaем за помещенията (вдясно),  в които се помещаваха  магазините на инвеститора,   свързан  с бащата на Китов, който също се казва Николай.  В сложни времена на натиск  Китов – старши  бе екстрадиран  в Италия по обвинение за участие в ДДС -измама за над 70 000 000 евро.   По неофициална информация делото  срещу българския износител не вещае успехи за тамошните власти.

Казусът „Китов“- младши

В този контекст бе и повдигнатото  обвинение за безстопанственост на сина, също  Николай Китов – на  13 юли 2016 г. според което Китов като „старши мениджър в „Техномаркет България“ АД  умишлено не е положил грижи грижи за стопанисването и запазването на възложената работа и от това са възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева.

Наложена му бе парична гаранция от 10 000 лв.,  а след връщане на обвинителния акт за нарушено право на защита, и внасяне на нов,  през 2019 г. СГС произнесе оправдателна присъда.

Софийската градска прокуратура протестира оправдателната присъда, а след седем  съдебни заседания с решение от 15 май 2019 г. протестът е оставен без уважение, а присъдата потвърдена.

Софийската апелативна прокуратура не протестира решението и оправдателната присъда  влезе в сила на 28 юни  2019 г.,

 Искът

След като  делото катастрофира,  Китов младши  поиска по ЗОДОВ от СГС да осъди ПРБ  и да  го обезщети с  50 000 лв. за нанесените неимуществени вреди заедно със законнната лихва, 24 000 за имуществени вреди от платени адвокатски възнаграждения плюс лихвите  и 1 322,22лв. за пропуснати ползи по внесената парична гаранция в размер на 10 000лв.

В исковата си молба оправданият мениджър посочва, че обвинението в тежко умишлено престъпление е  накърнило името и авторитетът му в обществото, личната му чест и достойнство.  Изпаднал в депресия и страдал от безсъние, чувствал се отритнат от обществото.   Въобще не е виждал възможност за възстановяване на пълноценното си съществуване отпреди незаконното обвинение. Много се безпокоял, че делото срещу него ще се отрази и на баща му поради сходството на имената. 

Прокуратурата оспорва претенциите на ищеца. Казва, че той “ неоснователно преекспонира“  неимуществените вреди, които са обикновени за подобни случаи. Твърди, че не е ангажирал доказателства за претърпените морални  вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Протестира и размера на платеното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Адвокатът  

Пред съда по ЗОДОВ свидетелства адвокатът на Китов по наказателното дело , който разказва, че Китов е „претърпял изключително тежко наказателното производство.  Бил потиснат от съществуването на това несправедливо обвинение, като станал неспокоен,  напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. Впоследствие след повдигане на обвинението бил отстранен от работа, като изпаднал в депресия и страдал от безсъние.
Наказателното производство получило широко медийно  отразяване, което допълнително натоварило психическото състояние на ищеца. Той се чувствал безпомощен да се справи с „машината на наказателното правосъдие“.

Решението на съда

След анализ на  фактите и обстоятелства,  СГС  съдът намира за безспорно установено, че в резултат  на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което приема, че искът е доказан по своето основание.

Съдиите напомнят, че според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.  отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.  В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени.  “ С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и  ограничения в личния и обществен живот“,  изтъква съдът.

 Репарациите  

Според  постоянната съдебна практика, казва съдът, когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. 

При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и  изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени.  По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по- голяма степен за случаите,  когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация.

Такъв е и конкретният случай, отбелязват съдиите – към датата на обвинението  Китов  – младши е заемал ръководна мениджърска позиция,  налице е причинна връзка между незаконното  обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а  обезщетението следва да  се  определя глобално.

Тъй като наказателното производство е приключило в разумен срок, за по- малко от три години, а по делото няма доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, съдът намира, че сумата от 20 000 лева „най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени  вреди от процесната незаконно обвинение“. 

Обезщетението се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда  – 28 юни  – 2019 г.  Съдът присъжда и законна лихва върху главницата, която обаче ще се плати  от 10 юни 2021 г.  поради изтекла 3-годишна давност за периода 28 юни 2019 г. – 09 юни 2021 г.

Адвокатското възнаграждение в пълен размер

На претенциите на прокуратурата, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от  24 000 лв. е прекалено високо,   съдът отговоря най-напред с  ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК, в което се казва, че:   изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на  неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.

В случая, отбелязва съдът,   заплатеният адвокатски хонорар от ищеца  не е прекомерен:  „Касае се за наказателното дело, което представлява значителна фактическа и правна сложност, тъй като в „Техномаркет България“ АД работят хиляди служители, като е било необходимо проучване на значително  количество документи относно организацията на работата, отчетът на доставена и продадена продукция, проучване на отстъпки и начина на плащане.   Обвинението е за  тежко умишлено престъпление за безстопанственост за 4 229 576,05 лева.  Това е адвокатско  възнаграждение за цялото наказателно производство, което е продължило приблизително  три години и не е прекомерно,  подчертава съдът.

За свършената работа по казуса не е пречка и решението на СЕС от 24 януари м.г. , обявило Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за несъответна на правото на ЕС.

Последно съдът осъжда  ПРБ да заплати на Китов платената от него сума от 24 000лв. като  обезщетение за имуществени вреди  от датата на влизане  в сила на оправдателната присъда – 28 юни 2019 г.  Присъжда и законната лихва върху главницата от 10.06.202 1 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно постоянната съдебна практика ( Решение № 281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК)  обезщетение се дължи и  за имуществени вреди от пропуснати ползи  върху сума внесена като парична гаранция по дело,  завършило с оправдателна присъда. Съобразно внесената  парична гаранция от 10 000 лв. от Китов, съдиите посочват, че  прокуратурата му дължи  лихва от  1322,22 лв.

Финално задължава прокуратурата с още  с 1 444,11лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение в  съответствие с уважената част от исковете и сумата от 10 лв. за разноски за държавна такса.

С присъдените лихви и главницата общото  задължение за незаконно обвинение на прокуратурата спрямо Николай Китов е в размер на 65 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София в двуседмичен  срок от връчване на препис от решението на страните