ВАС осъди Агенция „Митници“ за вреди от над 2 млн. лв. за незаконно унищожена пратка на 1920 кг позволен коноп

Defakto.bg

 

Върховният административен съд осъди Агенция „Митници“ да възстанови вреди за над 2 млн. лв. на дружеството  „Индустриал коноп корпорейшън“ ООД за незаконно  задържане и унищожаване на продукция от  1920 кг. административен коноп, подготвен  като пратка за Италия.

Решението на върховните съдии  частично  отхвърля съдебен акт на  Административен съд – Благоевград, който е приел, че задържането и унищожаването на стоката е законосъобразно.

Сред мотивите на ВАС е извода,  че митническите власти са осуетили  продажба на законна продукция в нарушение на европейските норми, която трябва да възмездят.  Прокуратурата не е  давала разпореждания за задържане и унищожаване на стоката, посочва ВАС.

 Казусът

След  издадено разрешение от министъра на земеделието и  храните,  дружеството  „Индустриал коноп корпорейшън“  през 2021 г. е отглеждало  индустриален коноп, предназначен за износ.   На 11 ноември 2021 г. произведената продукция, придружена от изпитвателни протоколи и сертификати е натоварена и изпратена към купувач в Италия, с който  българската фирма е има сключен договор.  Пратката е била  придружена от споразумението за продажба и още задължителни атрибути в случая.

На 11 ноември 2021 г. по сигнал за нерегламентирано превозване на канабис,  превозното средство е спряно за проверка на ГКПП Кулата.  Взети са три проби от продукцията за изследване съдържанието на тетрахидроканабино  (THC )в тегловен процент.  THC е основно психоактивно съединение в растението канабис, което е позволено за търговия  при спазване на определени ограничения. Експертизите  на Централната митническа лаборатория от 12.11.2021 г  установяват в три  проби  съдържание на тетрахидроканабинол съответно 0.10 % , 0.46 % и 0.26 %. При повторно вземане на проби  установен непозволен l THC  над 0,2 , който е пречка за износа на стоката.

От свидетелските показания наред с фактите  за отглеждане на продукцията на дружеството и подготовката й за продажба,  е установено, че пробите са  взети от опакованата стока – съцветие, листна маса и плодни връхчета, без стъблата.

Стоката е спряна, а канабисът унищожен.

По случая на два пъти Апелативна прокуратура – София отказвала да образува досъдебно производство.

 Оплакването

По реда ва чл.1 от ЗОДОВ българското дружество „Индустриал коноп корпорейшън“ ООД предявява иск за  възстановяване на загубите – поискана е  компенсация за имуществени вреди е  в  общ размер на 1 536 000 евро, от които 960 000 евро пропуснати ползи, заедно  с лихвите  върху тях от 12.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 134 666.67 евро.  Претендира и  щети в размер на 576 000 евро и  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 евро, заедно с лихви, считано от 11.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба 31.03.2023 г. в размер на 4919.44 евро и законни лихви върху главниците от датата на исковата молба.

Административен съд – Благоевград

  Адм. съд – Благоевград  приема, че  действията на митническите органи са законосъобразни, а  отглеждането на растенията не отговаря на закон – Закона за митниците, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),  Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.  Съдът приема, че  дружеството е нарушило нормите на чл.29 и чл.30 от ЗКНВП. Приема,  че съгласно споразумението за продажба предмет на договора с италианското дружество е конопен цвят, а допустими за търгуване по смисъла на закона са само стеблата и семената на конопеното растение. 

Освен това  контрагентът в случая не представлява преработвател на конопени стъбла или производител на влакно, регистриран по реда на Закона за фуражите, Закона за храните и ЗППМ.

Върховните съдии: Митническите власти са причинили  вреди

С касационна жалба   „Индустриал коноп корпорейшън“ се обръща към ВАС с твърдението, че съдът е пренебрегнал и изопачил представените доказателства, поради което  е стигнал до грешни фактически и правни изводи.

Изтъква, че процесната стока не представлява наркотични вещества, а разрешена за производство и търговия от правото на ЕС стока.   Поддържа, че осъществените от митническите служители действия не са в изпълнение на указания на прокурора.  Твърди, че съдът неправилно е приложил както националното право, така и правото на ЕС.  С  тези съображения иска  отмяна на решението и присъждане на предявените искания  изцяло или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Върховните съдии след проверка на  фактите по  делото,  българското и  европейското законодателство,  стигат до извода, че решението на Адм. – Благоевград е частично неоснователно.

На базата на събраните писмени и гласни доказателства по делото съдебният състав на  ВАС приема, че дружеството е доказало „наличието на незаконосъобразни действия на митническата администрация и настъпили имуществени вреди, претърпени в пряка причинно-следствена връзка с тези действия“

Ако са спазени всички предвидени ограничения, конопът представлява стока, която е обект на свободно движение според правото на ЕС. Това се отнася и за процесния коноп, доколкото, както е установил и съдът,  е придружен от съответните сертификати, доказващи съответствието му с нормите на правото на ЕС, посочват върховните съдии.

Пробите

Според чл.29 от ЗКНВП и чл.32, §6 от Регламент 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета е допустимо отглеждане и подпомагане на  площи, използвани за производство на коноп, ако използваните сортове имат съдържание на тетрахидроканабинол, не по-голямо от 0,2 %.   Ограничението е с цел да не се допуска  разпространението на психотропни вещества.  Към тази позиция спада „коноп (Cannabis sativa), който при спазване на условията,  представлява стока, която е обект на свободно движение според правото на ЕС.

Съдът обръща специално  внимание на начина, по който в случая са направени пробите, който се оказва съществен във възникналия спор.

Като се позовава на европейските стандарти,  върховните съдии  изтъкват, че по метода на  съюза за количествено определяне на съдържанието на Д9-тетрахидроканабинол и двете процедури в случая са изисквали пробите да се вземат през деня и на самото поле, на което се извършва проверката –  тоест от живи растения, и в точно определени периода на цъфтежа.   Едната процедура („А“)  изисква пробата да включва части от 50 растения на поле, а според процедура  („Б“) пробата трябва да включва части от 200 растения на поле. Предвидени са специални изисквания за сушене и съхранение на пробата до извършване на изследването.

Представените в случая  сертификати  на дружеството доказват, че  пробите  са били взети от живи растения, както е предвидено в регламента, се установява от документите по делото.

При митническите проверки обаче е е очевидно е, че пробите не отговарят на нормативните изисквания, установява съдът. Посочва, че те не са  взети на полето от живи растения при спазване на изискванията за представителност на пробата, за нейното вземане и съхранение. 

„Ето защо резултатите от митническите проби не са от естество да опровергаят материалната доказателствената сила на сертификатите като официални свидетелстващи документи. Нещо повече, резултати от митническите проби, които не са взети в съответствие с това законодателство, не могат да докажат, че стоката представлява наркотично растение, забранено за отглеждане по българското законодателство“. 

Като са взети от изсушената маса на растението, подготвено за продажба, а не, както е предвидено на терен от живо растение, като при това не са спазени изискванията за представителност и съхраняване на пробите, резултатът от  проверките не може да обори  извода, че става  въпрос за стока, която е обект на свободно движение в рамките на ЕС“, посочва още ВАС.

След като стоката не представлява наркотик, не е имало основание за нейното задържане, обобщава  съдът.

Съдебната практика на СЕС

Съдът посочва, че според  постоянната съдебна практика на Съда на ЕС,  забраната на търговия с коноп, може да бъде обоснована с едно от съображенията за  обществен интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или с императивни изисквания.  И в двата случая националната разпоредба трябва да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане  (решение от 18 юни 2019 г., Австрия/Германия, C‑591/17, т. 122, решение от 19.11.2020г., B S и C A, дело C-663/18., т. 83.).   В последното решение, т.84, се уточнява, че  подобна ограничителна мярка може да се  счита за годна,  само ако действително е проява на загриженост за постигане обществени цели с последователни и систематични действия, е записано в мотивите на съдиите.  В решение на СЕС от  28 януари 2010 г., Комисия/Франция, C‑333/08, т. 87 и 88),  СЕС е посочил, че националните власти във всеки конкретен случай трябва да доказват че спирането от продажба, е оправдано с научни изследвания за риск на  общественото здраве, пише   ВАС.

„В конкретния случай митническите органи не са обосновали, при предприемане на съответните действия, нито каква е конкретната цел на проверката, извършена по специален сигнал, нито че тя не надхвърля необходимото за постигане целта на закона, особено като се има предвид, че дори  стоката, за която е установено, че при проверките е със съдържание под предвиденото в закона, не е освободена“, казват съдиите.

Заключение 

Върховните съдии са категорични, че в  обсъждания случай  пратката не е представлявала наркотик, а с действия и бездействия е допуснато нарушение на принципа на свободно движение на стоки в ЕС.  С тези  съображения ВАС приема, че в тази част  изводите на Административен съд  – Благоевград  противоречат на правото на ЕС.   

Посочва още, че :“ Не е верен и изводът, че задържането на цялата стока е осъществено въз основа на прокурорско разпореждане. Видно от доказателствата, досъдебно производство по случая не е образувано, а прокурорът не е давал указания за задържане на цялото количество стока, нито за нейното унищожаване“..

   По делото е установено, че  задържаното количество коноп е 1920 кг на обща  продажна стойност  960 000 евро.  В резултат на действията на митническите органи продажбата на стоката не е осъществена и стоката не е налична, поради което дружеството е пропуснало ползи от нереализиран приход поради незаконосъобразните действия на ответника“, изчислява  съдът.

Върховните съдии приемат, че са налице основания за ангажиране отговорността на държавата,  отменят  решението на първоинстнационния съд в  частта, с която са  отхвърлени исковете за обезщетяване на имуществени вреди и присъждат на дружеството обезщетение  в размер на 960 000 евро заедно с лихвите размер на 134 666.67 евро  от 12.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба.    

Общо обезщетението е в размер  1094 666 евро или над 2 млн. в български лева.

ВАС потвърждава решението, с което са отхвърлени исковете за неустойка  от  576 000 евро.  Поетите от дружеството задължения за неустойка не са достатъчни, за да се приеме, че вредата е настъпила, тъй като  задължението за заплащането й  не е изпълнено, а и няма гаранция, че ще бъде изпълнено, дори ако исканото обезщетение бъде присъдено“.

Върховните съдии потвърждават отхвърления иск за  неимуществените вреди, „тъй като такива в процеса не са доказани и установени“.

Разноски по делото не се претендират и не се присъждат.

Решението е подписано с особено мнение от съдия Аглика Адамова, докладчик по делото:  „  Споделям крайния извод на съдебния състав за частична неправилност на обжалваното решение, казва тя.  Но изтъква, че „причината за тази неправилност е, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са пречка спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция и които налагат връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд“.

Съдия Адамова смята, че касационната инстанция  „при това разглеждане на делото не може да разреши по същество спора за дължимостта на обезщетението за пропуснати ползи“.

Решението е взето с мнозинството  на  съдиите – Марио Димитров и Светлана Борисова и е  окончателно.