България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за скритите мотивите за оправдаването на бившия министър на вътрешните работи от ГЕРБ Цветан Цветанов по едно от делата срещу него за незаконно тайно наблюдение.
С решение по делото „Гиргинова срещу България“, съдът приема, че е нарушена Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира свободата на словото, включително достъпа до общественозначима информация, свързана с обществения дебат. В практиката на ЕСПЧ необоснованият отказ да бъде предоставена такава информация се приема за недопустим „информационен монопол“ на държавата, съобщава „Сега“.
Заявлението за достъп до Софийския градски съд е подадено през 2015 г. от Галина Гиргинова, журналист от „Съдебни репортажи“. Две съдебни инстанции отказват да разгледат казуса по същество и да направят преценка дали надделява общественият интерес за достъп до информация или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства. Адвокат по делото е Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма достъп до информация.
Съдът в Страсбург приема, че е налице нарушение и на гарантираното от конвенцията право на ефективни правни средства за защита, тъй като журналистката не е имала ефективно средство за защита. Решението на Съда е взето единодушно.
Според Съда процедурата за подаване на сигнал по чл.119 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на жалбата на жалбоподателя.
В решението си съдът отбелязва, че Върховният административен съд се е заел с въпроса дали е било необходимо по същество да се откаже достъп на жалбоподателя до мотивите за оправдателната присъда на бившия министър. „ Но той прави това изцяло абстрактно, позовавайки се на законодателния избор по въпроса, а не въз основа на конкретен анализ на това дали целият текст на тези мотиви съдържа информация, чието разкриване би могло да подкопае националната сигурност, и дали някакви стъпки, които не успяват да прикрият изцяло тези мотиви от обществеността, все още могат да предотвратят риска от такава вреда„, пише в мотивите. ВАС не обяснява какво го е накарало да избере този подход, но на практика той не е бил в състояние да извърши балансиране на конкретни факти, свързани с липсата по делото на мотивите за оправдателната присъда на министъра, приема съдът.
Решението може да бъде обжалвано от българското правителство в 3-месечен срок пред Голямата камара.
Адвокат Кашъмов коментира пред „Сега“, че решението е голяма победа. „То показва сериозни системни проблеми, свързани с неконтролираната секретност в България и отказа на съдилищата да разглеждат по същество случаи за достъп до информация, в които под знака на класифицираната информация се отказва общественозначима информация“, посочва той.
„Става въпрос не за каква да е информация, а за мотивите към присъда по обвинителен акт за евентуална злоупотреба при прилагането на СРС. Това е отделна тема в българския обществен живот, по която България уникално е осъдена два пъти в Страсбург за липса на гаранции за защита правата на гражданите. И точно този въпрос се оказва голяма тайна, защото, видите ли, щели сме да разберем как функционира тази система“, обяснява Кашъмов.
Според него могат да се направят директни препратки към още няколко актуални теми в момента. Например искането за тълкувателно решение от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, което цели да извади прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация. По думите му решението на ЕСПЧ би трябвало да е пречка ВАС да се произнесе рестриктивно по искането на Сарафов.
Темата е свързана и с едно продължаващо непроизнасяне на Върховния административен съд по подобно тълкувателно дело от 2021 г. за публичността на съдебните актове.
Правораздаването трябва да е в максимална степен публично. Както е отбелязвал неведнъж ЕСПЧ, прозрачността способства за доверието, което е необходим елемент на независимостта и безпристрастността на съда.
„Страсбург стяга в менгеме разклащащите се болтове на административното правосъдието, за което опитите да бъде подчинено и завладяно не стихват, най-вероятно защото то е това, което контролира възможния произвол на изпълнителната власт и разходването на обществени средства„, коментира още адвокатът.