DeFakto.bg DeFakto.bg
Преди сключването на договор за кредит банките трябва да предоставят пълна, ясна и точна информация на потребителите така, че да са наясно с параметрите на задълженията си. При неизпълнение на задължението за добросъвестно инфомиране, кридиторитът може да бъде лишаван от право на лихви, такси, комисионни и разноски. Това следва от решение на СЕС по дело C‑472/23 за връщане на надплатеното от потребител на банков кредит.
Решението на съда е по преюдициално запитване от Столичен районен съд Варшава, в което се иска тълкуване на Директива 2008/48/ЕО ( член 10, параграф 2, букви ж) и к) и член 23) относно договорите за потребителски кредити. Според директивата потребителите трябва да бъдат защитени от нелоялни или подвеждащи практики по отношение на информацията, която им се дължи от кредитора.
Делото пред СЕС засяга „комисионните“, които банките си начисляват по отпуснати кредити, представени като годишен проценти от разходите (ГПР), чиято достоверност е извън контрола на потребителите.
Поводът е спор между Lexitor sp. – цесионер на правата на потребител, и банка A. B. S.A. , за начислени лихвите и комисионни по договор за потребителски кредит.
В конкретния случай потребителят е сключил договор за кредит с банката за сумата от 40 000 полски злоти (PLN) (около 9 050 евро). Освен главницата по този кредит потребителят е длъжен да възстанови на банката възнаградителните лихви в размер на 19 985,07 PLN (около 4 520 евро), както и комисиона в размер на 4 893,38 PLN (около 1 100 евро). ГПР, посочен в разглеждания договор, възлиза на 11,18 %.
Поради прекомерност на начисленото задължение, цесионерът Lexitor се обръща към банката с искане да възстанови сума от 12 905,80 PLN (около 2 900 евро), която е сбор от лихвите и разходите, платени от въпросния потребител, заедно с лихвите върху тази сума.
Тъй като банката отхвърля искането, Lexitor сезира Столичен районен съд Варшава, пред който изтъква, че при сключването на разглеждания договор банката е нарушила разпоредбите на Закона за потребителския кредит, който е транспонирал член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48, „доколкото годишния процент на разходите (ГПР) е посочен в твърде висок размер“.
В конкретния договор са били изброени условията, при които разходите, свързани с изпълнението на договора могат да бъдат завишавани. Например, записано е, че таксите и комисионите на банката могат бъдат увеличавани, ако настъпи изменение на минималната работна заплата, както показателите за равнищетото на инфлацията, публикувани от Главния статистически институт, средната месечна заплата в корпоративния сектор или пък промяна на цените на енергията, далекосъобщенията, пощенските услуги, междубанковите разплащания и лихвените проценти на Полската народна банка, промени на цените на услугите и операциите, които ползва банката при извършването на определени банкови и небанкови дейности и прочие. Изброени са и размери на административните разходи ( за удостоверения, извлечения от кредитната сметка за минали периоди, разходи за изпращане на писма до клиента и пр. Изброени са и редица спорадични разходи, свързани с усвояването на кредита. Записано е, че промените могат да се извършват не по-често от четири пъти годишно и в срок от не повече от шест месеца от настъпването на описаните обстоятелства. Посочено е още, че ставките на таксите или комисионите за дейностите, за които до този момент банката не е събирала такси, се определят при отчитане на степента на трудоемкост на извършваните дейности от банката.
В този контекст в рамките на изпълнението на конкретния договор банката е определила лихви не само върху главницата по кредита, който е бил предоставен на потребителя, но и върху сумите, отпуснати за покриване на разходите му. Ако лихвите са начислени само върху главницата по кредита, годишният процент на разходите (ГПР) ще е по-нисък от посочения в договора за кредит, твърди цесионерът.
Варшавският съд, пред който е поставено искането, след като банката отказва да го изпълни, спира производството се обръща с три въпроса към СЕС:
Въпросите
По същество съдът иска да установи дали член 10, параграф 2, букви ж) и к) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че висящото пред нея производство представлява неизпълнение на задължението на банката за информиране съгласно тази разпоредба.
Изразява мнение, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на кредитора да начисли лихви не само върху размера на действително отпуснатия кредит, но и върху разходите по този кредит, които потребителят дължи, представлява неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13 .
Пита също дали изброяването на обстоятелствата за завишаване на разходите, като в посочения случай, без потребителят да има контрол върху тяхното настъпване и размери, е нарушение на задължението за информиране, предвидено в тази разпоредба. Както и достатъчна ли е информацията на потребителя за това колко често, в какви случаи и с какъв максимален процент може да се увеличават таксите във връзка с изпълнението на договора, дори ако потребителят не може да провери дали е налице даден случай, а таксата може съответно да бъде удвоена?
Варшавският съд иска също да се установи дали недостатъчната информация за потребителя може да се счита за липса на информация, за която може да се налага еднообразна санкция за нарушаване на информационното задължение на кредитора, при която кредитът става безлихвен и безплатен“.
Мотивите на съда
На първия въпрос Съдът на ЕС отговаря, че изброяването на обстоятелства, които водят до завишаване на разходите, само по себе си не представлява неизпълнение на задължението за информиране, предвидено в разпоредбата на член 10, параграф 2, буква ж)от Директива 2008/48.
Само изброяването обаче на определени обстоятелства, които обосновават увеличаване на разходите по изпълнението, без потребителят да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействие, представлява нарушение на задължението за информиране по директивата, е отговорът на втория въпрос, се казва в решението на съда. Той отбелязва, че самото изброяване може да постави под въпрос възможността на съответния потребител да прецени обхвата на своето задължение.
Целта на Директива 2008/48 е да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз , както и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, напомня съдът. Защитата на потребителите трябва да гарантира, че преди сключването на договора за кредит, те ще получат адекватна информация, а замисълът е, в частност за ГПР навсякъде в Съюза да могат да се сравняват за преценката на потребителите, посочва съдът.(решение от 19 декември 2019 г., Home Credit Slovakia, C‑290/19, EU:C:2019:1130, т. 28 и цитираната съдебна практика).
За да може потребителят да е напълно запознат с условията, на които ще бъде подчинено изпълнението на сключения от него договор, член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 изисква към момента на сключването на въпросния договор той да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 66).
Договорът за кредит трябва “ ясен и кратък“ , така че средно интелигентният потребител да може да определя икономически последици, които поема, казват съдиите. Подчертава, че за потребителя ГПР (годишния процент на разходите) е от основно значение като общ разход по кредита, който е представен под формата на процент, изчислен по единна математическа формула.
Всъщност този процент позволява на потребителя да прецени икономическия обхват на задължението, което поема със сключването на договора за кредит (решение от 19 декември 2019 г., Home Credit Slovakia, C‑290/19, EU:C:2019:1130, т. 29 и цитираната съдебна практика).
Като се има предвид същественото значение на ГПР за потребителя, съдиите уточняват, че посочването на ГПР, който не отразяват точно всички разходи, лишава от възможност да се определи обхвата на задължението по същия начин, както ако този процент не е посочени. (вж. в този смисъл решение от 21 март 2024 г., Профи кредит България (Допълнителни услуги към договора за кредит) C‑714/22, EU:C:2024:263, т. 55).
В настоящия случай обаче, сочи съдът, както се установява от предоставената от запитващата юрисдикция информация, изглежда условията за промяна на разходите във връзка с изпълнението на разглеждания договор са били определени въз основа на показатели, които трудно могат да бъдат проверени от потребителя както преди сключването на този договор, така и в хода на неговото изпълнение, приема съдът. Всъщност става въпрос по-специално за променливи икономически показатели, включително такива, които се контролират от самата банка, както и за някои други показатели, които са формулирани неясно, позовавайки се на промяната на правната обстановка в широк смисъл. Освен това тази констатация не може да се опровергае от обстоятелството, че разглежданото в главното производство увеличение на разходите е ограничено в количествено отношение до 200 % и във времево отношение, в рамките на най-много четири пъти годишно, не по-късно от шест месеца след настъпването на условието.
За да реши спора в конкретния случай СЕС указва на запитващата юрисдикция да провери доколко в главното производство средният потребител е бил в състояние да установи ясно промяната на обхвата на задължението си по време на изпълнението на този договор, както и дали тези условия не съдържат неточности, които обективно могат да го заблудят. (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 238).
Липсата на информация води до санкция
На третия въпрос Съдът отговаря, че чл. 23 от Директива 2008/48 допуска национална правна уредба, която в случай на неизпълнение на задължението за информиране от кредитора, предвижда еднообразна санкция, състояща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски, независимо от конкретната степен на тежест на нарушението, доколкото това нарушение е поставило под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на поетото от него задължение.
При това положение, „освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, принципът на пропорционалност допуска държава членка да предвиди единна санкция, състояща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски за неизпълнението на различните задължения за информиране, предвидени в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, макар че индивидуалната тежест на неизпълнението на тези задължения, както и произтичащите от него последици за потребителя могат да варират в зависимост от случая“.
Подобна санкция, макар да има сериозни последици за кредитора, може да се счита за непропорционална само в случай на непосочване или погрешно посочване на данни, които са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (вж. по аналогия решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 72).
В случай на допуснато от кредитора нарушение потребителят, след като изпрати писмено изявление до кредитора, връща кредита без лихвите и другите дължими на кредитора разходи в срока и по начина, определен в договора, посочва още СЕС.
Заключение
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
1) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че
фактът, че в договор за кредит е посочен годишен процент на разходите, който се оказва завишен, тъй като впоследствие някои клаузи от този договор са признати за неравноправни по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и следователно не обвързват потребителя, сам по себе си не представлява неизпълнение на задължението за информиране, предвидено в тази разпоредба от Директива 2008/48.
2) Член 10, параграф 2, буква к) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че
изброяването в договор за кредит на определени обстоятелства, обосноваващи увеличаване на разходите във връзка с изпълнението на договора, без обаче относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействието им върху посочените разходи, представлява нарушение на задължението за информиране, предвидено в разглежданата разпоредба, доколкото това посочване може да постави под въпрос възможността на съответния потребител да прецени обхвата на своето задължение.
3) Член 23 от Директива 2008/48 във връзка със съображение 47 от нея
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която в случай на неизпълнение на задължението за информиране, наложено на кредитора съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, предвижда еднообразна санкция, състояща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски, независимо от конкретната степен на тежест на нарушението, доколкото това нарушение може да постави под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на поетото от него задължение.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/
