Парламентът изслуша на извънредно заседание шефовете на ЦИК и „Информационно обслужване“ (допълнена)

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова свика извънредно заседание на парламента.

В дневния ред /е включено изслушване на ръководството на ЦИК –  Росица Матева, зам.председател, Камелия Нейкова, председател и изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ АД Ивайло Филипов. Изслушването бе  за действията на двете институции в изпълнение на възложеното им на 26 февруари от Конституционния съд  преизчисление във връзка с производството по конституционно дело №33 от 2024 г. за оспорване на законността на изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание.

Вносители са народните представители Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“, Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и Павела Митова от „Има такъв народ“.

По повод оспорването на законността на изборите от 27 октомври 2024 г. за народни представители в 51-вия парламент председателят на КС Павлина Панова каза, че е недопустимо дейността на съда да бъде поставена в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи. Последваха реакции от политическите партии в парламента.

Междувременно Софийската градска прокуратура съобщи, че е започнала проверка във връзка с данни за липсващи бюлетини от последните проведени избори за Народно събрание.

Доказателства по делото на КС не могат да се разпространяват преди съдът да се е произнесъл, заяви председателят на КС Павлина Панова, бивш ръководител на Наказателната колегия на ВКС.

На заседанието бяха препитвани представителите на ЦИК и ИО, отговорни за забавянето на решението на КС , но постепенно  с любезното съдействие на депутати от БСП, ИТН, ГЕРБ, ДПС – НН, МЕЧ, нещата се превъртяха така, че КС, се оказа на прицел на критиките на  компетентни и некомпетенти люде, заели депутатските банки.  В пленарната зала те се  фокусираха в  секциите, в които липсват изцяло или частично бюлетини, за да обвинят съда, който още не е произнесъл решението си,  „но се опитва да им изтръгне “ банките.

Изпълнителният  директор на ИO Ивайло Филипов посочи  седем проблемни секции. В две от тези секции експеритите на КС срещу гласували с машини и хартия за всички политически партии и кандидати са записали нула, съобщи той.  Посочи, че в една от секциите цялото хартиено гласуване е премахнато, т.е. е нула, а в други четири секции изцяло машинното гласуване е премахнато. На видеонаблюдението ясно се вижда, че в прозрачните урни в тези седем секции има както машинен, така и хартиен вот, отбеляза Филипов.

Общо гласовете, които са изчезнали, са 780 за всички политически партии, от които 739 са за представените в парламента партии плюс „Величие“, каза директорът на „Информационно обслужване“.

От тях „Величие“ има 32 гласа, а 21 гласа не им достигнаха да влязат в парламента, „Има такъв народ“ – 35 гласа, „ДПС-Ново начало“ – 242, „Възраждане“ – 103, „Алианс за права и свободи“ – 13, МЕЧ – 33, ГЕРБ-СДС – 134, ПП-ДБ – 92, „БСП-Обединена левица“ – 55.

Той посочи, че тези 780 гласа, след като бъдат премахнати от действителните гласове, 4-процентовата бариера пада с 31 гласа.

По време на препитването на въпрос от ГЕРБ-СДС дали тези 780 гласа оказват влияние върху 4-процентовата бариера, председателят на ЦИК Камелия Нейкова посочи, че действителните гласове от седем секции – три в Стара Загора, две в Благоевград, една в изборен район Кърджали, една в 23 МИР, са намалени със 780 гласа.

Досега КС установи, че в 2200 избирателни секции има разминаване между протоколите и бюлетините. В седем от тези 2200 секции са открити празни чували, в които трябвало да има бюлетини.

Проф. Красимир Калинов, бивш член на ЦИК и едно от вещите лица на КС, разясни преди две седмици пред „Нова нюз“, че нареденото от КС преизчисляване на гласовете би трябвало да стане по следния начин: „Резултатите от секциите с преброени бюлетини да бъдат заместени с данните, които предостави КС след своята проверка. След това всичко се преизчислява чрез софтуер. ЦИК или ще запази резултатите от протоколите, или споменатите седем секции ще трябва да отпаднат от изчислителния процес“.

„Сигналът в прокуратурата е подаден от мен“, заяви още Ивайло Филипов. Предали сме всички материали, както го е изискала прокуратурата, по спешност, посочи той.

От изявлението му стана ясно, че не е имал и за един миг съмнение кой е  неговият „работодател“  при поискването – Конституционният съд пред когото  делото за изборите е висящо и е недопустимо да се изнасят данни по нерешени дела,   или прокуратурата,  която на петия месец от изборите  през октомври миналата година,   изведнъж се заинтригува от изборните безобразия,  осветени още през ноември от телевизионните репортажи.  КС обаче не може да образува досъдебни производства.