DeFakto.bg DeFakto.bg
Решение важно за целия Европейски съюз
С решение от 6 март 2025 г. по дело С-395/2023 г., петчленен състав на СЕС, под председателството на председателя Коен Ленаертс, даде отговор на преюдициално запитване на съдия Васил Петров от Софийски районен съд, по въпроси, касаещи молбите за продажба на недвижими имоти, намиращи се на територията на държава членка, принадлежащи на деца, с обичайно местопребиваване в друга държава членка и чужди граждани.
Запитването е отправено в рамките на охранително производство, образувано от името на две ненавършили пълнолетие деца, E.M.A и E.M.A, с цел получаването на разрешение от съда да бъдат продадени със съгласието на майка им M.И.A принадлежащите им идеални части от три недвижими имота, намиращи се в България.
Преюдициалното запитване е значимо, защото засяга деца руски граждани, т.е. граждани на трета държава, с която България като държава членка има сключен двустранен договор (със СССР преди 1989 г.), който предхожда присъединяването й към ЕС и съдържа разпоредби, различаващи се от уредбата в регламентите на Съюза.
Такива двустранни договори със СССР имат почти всички държави членки на Съюза от Източна Европа. Всички държави членки имат множество двустранни договори за правна помощ и съдействие с други трети страни по граждански дела.
Това поражда въпросите: Кой съд принципно се предполага да разглежда молбите на деца за продажба на имотите им, намиращи се в държавата членка?
Кои правила за компетентността прилага сезирания съд – тези в регламента на ЕС или в двустранния договор с трета държава, отпреди присъединяването към Съюза?
Принципното правило
СЕС постановява, че разрешението от съд, поискано от името на ненавършило пълнолетие дете с обичайно местопребиваване в държава членка, да бъдат продадени притежаваните от това дете недвижими имоти, находящи се в друга държава членка, попада сред въпросите на Регламент № 2019/1111, така че по силата на член 7, параграф 1 от посочения регламент компетентни да издадат такова разрешение са по принцип съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда.
Българската съдебна практика, че българските съдилища са винаги компетентни по молбите на деца, когато имотът е на територията на България, е не съвместима с това правило и следва да се изостави.
Все пак, СЕС посочва в мотивите си и възможно изключение: сезираният съд може да приеме компетентност при правилата за избор на съд по чл. 10 от Регламент № 2019/1111, но във всички случаи съдът трябва да прецени дали това е във висшия интерес на детето.
Големият спор в практиката – имотите на деца граждани на трети страни, с които държавата членка има двустранен договор
СЕС приема, че въпросът за компетентността се урежда от чл. 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз, според който правата и задълженията, произтичащи от международните договори на държава членка с трета страна, сключени преди датата на присъединяване, не се засягат от разпоредбите на Договорите на ЕС, но доколкото тези договори с трети държави са несъвместими с Договорите на ЕС, държавата членка или всички държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия.
Въз основа на тези правила и предходната си практика СЕС приема, че в случай на несъвместимост между заварения двустранен договор с трета страна и Регламент (ЕС) 2019/1111на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст)
ST/8214/2019/INIT
която не може да бъде преодоляна от съд на тази държава членка в рамките на висящо пред него производство, отнасящо се до материя, уредена едновременно от този договор и от регламента, въпросният съд може да приложи разпоредбите на посочения договор вместо установените в регламента разпоредби, докато влязат в сила мерките, необходими за премахване на тази несъвместимост, с уточнението, че посочената държава членка трябва да използва всички подходящи средства за приемането и прилагането на такива мерки.
Преживелици от социализма
Все още с пълна сила в отношенията между България и Руската федерация се прилага Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, в сила от 18 януари 1976 г.
В Договора има три текста, които могат да бъдат поставени като основа на компетентност по разрешаване на продажба на недвижим имот на дете в отношенията между България и Русия:
Съгласно чл. 17, т. 1 от договора дееспособността на лицето се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е то.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от този договор компетентни за издаване на решения по правоотношения между родители и деца са органите на договарящата страна (България или Русия), чийто гражданин е детето или на територията, в която детето има местожителство или местопребиваване.
Съгласно чл. 30, ал. 2 формата на сделката за недвижими имоти се определя по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
На коя от тези разпоредби ще основе своята компетентност или некомпетентност българският съд е въпрос на тълкуване на договора и издирване на общата воля на НРБ и СССР при подписването на двустранния договор.
СЕС не се произнася по тълкуването на този двустранен договор с трета страна, но настояща при възможност за конформното му тълкуване в светлината на Регламент № 2019/1111.
Решението:
1) Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца
трябва да се тълкува в смисъл, че
разрешението от съд, поискано от името на ненавършило пълнолетие дете с обичайно местопребиваване в държава членка, да бъдат продадени притежаваните от това дете идеални части от недвижими имоти, находящи се в друга държава членка, попада сред въпросите, свързани с родителската отговорност по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от този регламент, тъй като се отнася до мерките за закрила по параграф 2, буква д) от този член, така че по силата на член 7, параграф 1 от посочения регламент компетентни да издадат такова разрешение са по принцип съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда.
2) Член 351 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че урежда връзките между договор, сключен между държава членка и една или повече трети страни преди датата на присъединяване на тази държава членка към Европейския съюз, и Регламент 2019/1111, когато този договор, макар да не е посочен в глава VIII от този регламент, предоставя права, чието спазване трета държава, страна по посочения договор, може да изисква от съответната държава членка. В случай на несъвместимост между такъв договор и Регламент 2019/1111, която не може да бъде преодоляна от съд на тази държава членка в рамките на висящо пред него производство, отнасящо се до материя, уредена едновременно от този договор и от този регламент, въпросният съд може да приложи разпоредбите на посочения договор вместо установените в посочения регламент разпоредби, докато влязат в сила мерките, необходими за премахване на тази несъвместимост, с уточнението, че посочената държава членка трябва да използва всички подходящи средства за приемането и прилагането на такива мерки.
