Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси изслушва двамата претендентите за съдия в Конституционния съд (КС) от квотата на НС пръв пред народните представители говори Йонко Грозев.
Oт „ΠП- ДБ“ внecoxa ĸaндидaтypaтa нa Йoнĸo Гpoзeв, ĸoйтo e бивш cъдия в Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa в Cтpacбypг. Преди това той бе предложен Haй-нaпpeд тoй бe пpeдлoжeн oт граждански организации и пpoфecиoнaлнaтa oбщнocт като виcoĸo epoдиpaн юpиcт.
ГEPБ-CДC издигнaxa ĸaндидaтypaтa нa Opлин Koлeв, пpeпoдaвaтeл пo ĸoнcтитyциoннo пpaвo в CУ „Климент Охридски“. Номинацията на Йонко Грозев бе представена от бившия правосъден министър и депутат от „ПП- ДБ“ Надежда Йорданова, а тази на Орлин Колев от Рая Назарян от ГЕРБ.
И двата бяха питани за актуалните събития от последните дни и действията на ЦИК, прокуратурата и „Информационно обслужване“ по казуса с висящото дело пред КС и приетата по-рано през деня декларация от Народното събрание.
Пръв на въпроси на депутати отговори Йонко Грозев. Той коментира, че Конституционният съд е висшата съдебна инстанция и към решенията на този съд се дължи уважение от всички институции. На въпрос за изчезналите бюлетини и искането на Прокуратурата към съда да й предаде цялата документация по делото заедно с имена на съдиите, вземали решения по проверката, той каза:
„Българската прокуратура абсолютно легитимно може да разследва изчезналите бюлетини, защото това е проблем, който касае изборния интегритет. Но няма как в правова държава да се разследва как КС е взел решение по дело, което още е висящо и още нямаме информация всъщност какво решение е взел съдът„.
Недопустимо е прокуратурата да изисква информация по какъв начин Конституционния съд взема решение, тъй като това е намеса във вътрешното убеждение на съда, добави той. Няма как една в държава, която претендира за върховенство на правото, да се разследва как най-висшият орган в нея – Конституционният съд, решава един неприключил казус, каза Грозев, като предположи, че след решението ще има и коментари, което е съвсем естествено.
За него е притеснителна и днешната декларация на Народното събрание, отново с аргументите, че става дума за висящ казус.
Същите въпроси бяха отправени към Орлин Колев – какво смята за действията от различни институции при неприключилото дело пред Конституционния съд и как би реагирал, ако бъде поставен в такава ситуация.
Орлин Колев
„Когато има данни за търсене на отговорност, това следва да се случи. Прокуратурата мисля, че си върши работата. Отделен е въпросът дали е подбрала точния момент, но това е въпрос на преценка на съответния прокурор. Тук говорим за прокуратурата, но това е акт на един прокурор от СГП„, отговори Колев.
Лена Бориславова вметна, че кандидатът за конституционен съдия има твърде разширително тълкуване за правомощията на прокуратурата и го попита за случая с искането на СГП до КС да й предаде документи, имена на съдии, с какви мотиви е образувал делото за изборите и т.н.
От втори опит Колев центрира отговора си:
„Не съм твърдял никога, че правомощията на прокуратурата са безгранични“, заяви Колев. “ Абсолютно се присъединявам към становището на КС, това излиза от компетентността на прокуратурата. Не считам за законосъобразно при подобни обстоятелства да се изискват документи, заяви той.
„Кой съм аз, че да давам коментар за декларациите на Народното събрание, зарадва с отговор депутатите Колев. „Доколко е подбран моментът и текстът е въпрос на целесъобразност на самия парламент и това не мога да коментирам особено в качеството си, в което се явявам пред вас„, отбеляза още Орлин Колев.
Хамид Хамид от „ДПС-Ново начало“ очаквано опита да притесни Йонко Грозев с подписка на 9489 европейски граждани с обвинения за корупция в полза на неправителствена организация, както и че е активист на Българския хелзинкски комитет, „Отворено общество и т.н., че се е проазнасял по дела, за които е сезирал съда, а пък с делата на ОМО „Илинден“, направо е преминал границата между адвокат и клиент, като е превърнал исканията им в своя кауза.
Най-напред Грозев изтъкна, че по нито едно от делата на ОМО „Илинден“ не е бил съдия. Припомни и че е бил адвокат на ДПС в дело за касиране на изборни резултати в Турция през 2009 г., но това не го е направило привърженик на партията. Представлявал е и Главното мюфтийство, но това не е станал мюсюлманин. Той посочи, че петицията в контекста на броя на гражданите на ЕС -700 млн. души няма такъв отзвук, за какъвто Хамид говори.
Що се отнася до делото на ОМО „Илинден“, то е било за свободата на словото, която не може да бъде гарантирана само на тези, с които сме съгласни, но и за тези, с чиито твърдения не сме съгласни.
Грозев коментира и въпроса за участието си в правозащитни неправителствени организации, финансирани от Сорос. По думите му, основната му мотивация за работа в НПО е било това, че има редица лица, поставени в особен риск – домове за социално слаби, психиатрични болници и др.
„Когато има такива проблеми, започва търсене на финансиране – американски фондации, Европейския съюз и други различни организации. Мога да ви уверя, че никога финансирането не е било водещо за въпроса какъв тип правозащитна работа да водя“, обясни Грозев.
Златан Златанов от „Възраждане“ попита дали е вярно твърдението, че има два пола – мъж и жена, и ако е докладчик по дело за т.нар. социални полове, какво ще направи, след като е представлявал ЛГБТ общността.
„Аз съм юрист и съм длъжен да спазвам европейското право. Задължение за признаване на 32 пола не съществува в европейското право. По тази тема има доста голямо ниво на хипербола, която представя въпроси, които не са залегнали на правно ниво и това създава напрежение, което не е здравословно“, отговори Грозев. Без да усуква обясин, че има задължение за признаване на конкретни права на хомосексуални двойки – право на онаследяване и т.н.
Съдия Йонко Грозев
„Като правозащитен адвокат съм работил по хиляди дела и това не е преувеличение. Те повдигат въпроси без особено политическо или идеологическо значение. Дали лице, което има инвалидност, може да оспорва пред съд отказа да получава социални помощи. Дали лице, поставено под запрещение, трябва да бъде изслушан преди това от съдия. Когато се реституира собственост, дали това трябва да стане само на хартия, или да се върне реална собственост. Тези дела касаят правата на обикновени български граждани, които българската държава не беше гарантирала. КС може да се превърне в реален гарант за основни права“, заяви още в изложението си Йонко Грозев.
Той припомни и емблематичното дело „Колеви срещу България“, който повдигна въпроса за държавното устройство и начина, по който е структурирана прокуратурата и който, по думите му, е актуален и днес.
„Държави, които имат активни конституционни съдилища, имат значително по-малко дела пред Европейския съд по правата на човека“, каза Грозев. По думите му българският Конституционен съд би могъл с по-активна практика да влияе на правото в ЕС и българската позиция и гледна точка да бъде чута на европейско ниво.
Процедурата по препитване на Орлин Колев бе пришпорена от съобщение на председателката на комисията Анна Александрова, че се очаква към 18 ч. протестиращи от „Величие“ да обградят парламента и това налага да побързат, за да излязат преди това.
Въпреки забележките, че „това са шепа хора“, депутатите приключиха набързо изслушването. И двете кандидатури ще бъдат гласувани пленарна зала.
DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси изслушва двамата претендентите за съдия в Конституционния съд (КС) от квотата на НС пръв пред народните представители говори Йонко Грозев.
