DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският съд по правата на човека призна Украйна за виновна за „непредприемането на мерки за предотвратяване на насилието и спасяването на хора в Одеса на 2 май 2014 г.“.
На 2 май 2014 г. в Одеса избухнаха масови сблъсъци между привърженици и противници на Евромайдана – протестното движение, довело до свалянето на тогавашния президент Виктор Янукович. Размириците завършиха с трагичен пожар в Дома на профсъюзите, при който 42 души загинаха, а още шестима бяха убити по улиците на града. Загиналите са руснаци.
Роднините на 25-те загинали този ден, както и трима оцелели в пожара, се обърнаха с няколко жалби към Европейския съд. Всички те обвиняват Украйна в бездействие, което е довело до жертви.
ЕСПЧ реши, че „дезинформацията и пропагандата от страна на Русия има роля в трагичните събития“, но това не сваля от Украйна отговорността, тъй като не е направила нищо да спаси хората, а по-късно и да накаже виновните.
Съдът установява, че одеската полиция „не е направила абсолютно нищо“, за да предотврати нападението на протестиращите. Игнорирала е многобройните оперативни данни за подготовка на безредици, „пращането на пожарни коли на мястото на пожара умишлено е забавено с 40 минути, а полицията не се е намесила, за да помогне в евакуацията на хората“ от Дома на профсъюзите.
Според решението на съда, украинските власти не са взели всички възможни мерки, за да предотвратят и спрат насилието в града, както и не са осигурили навременна помощ на хората, които са били блокирани в горящата сграда.
Освен това ЕСПЧ подчертава, че украинските власти не са предприели действия за идентифициране и наказване на виновните за трагедията.
Дарина Григорова за „Гласове“ : Уроци по клане – одеските ужаси, 2 май 2016 г
( със съкращения)
На 2-ри май се навършват 8 години от клането в Одеса, извършено от украински националисти под одобрителните погледи на полицията и силите за сигурност. Всичко започва с протеста на майдановците в Одеса, които се сблъскват с антимайдановците. В един момент Домът на профсъюзите започва да гори, а в огнения капан вътре се оказват затворени десетки. Картината е страшна, защото повечето от тях просто нямат шанс да се спасят. Други са застреляни вътре в сградата или докато се опитат да дишат през отворените прозорци, трети направо скачат от тях.
Жертвите са мирни граждани, чийто единствен грях е, че не мразят Русия, не са въодушевени от украинския Майдан и това, което той донесе в страната. По-късно медиите разпространяват телефонните обаждания на жертвите, които търсят отчаяно помощ или пък звънят на близките си, за да се простят с тях. Кадрите, разпространени от първоначалните огледи, след като пожарът е потушен, са страшни и трудно разбираеми за човешкото съзнание. В резултат на цялата тази непоносима жестокост загиват 42 души, сред тях са седем жени и едно дете.
“Уроци по клане”, или одеските ужаси от 2 май 2014 г., нямат своя Дженюериъс Макгахан с живите си дописки от “Дейли Нюз” за “българските ужаси”, нито своя Антонио Галенга от “Таймс”, нито цялата западноевропейска журналистика, нито своя Уилям Гладстон, заклеймяващ “конвулсиите на Европа” в името на нас, българите, преди 140 години с жестокото потушаване на Априлското въстание.
Две години след 2 май няма резултат от следствието, няма наказани, няма виновни, Домът на профсъюзите е запечатан.
На много въпроси няма отговори: защо имаше полуобгорени трупове по горните етажи, където няма следи от пожар, т.е. запалени са умишлено, докато са се мъчили да избягат от долните етажи; защо имаше трупове с огнестрелни рани, от нож, изнасилени, пребити; защо е запоена вратата на подземието на Дома на профсъюзите; защо е била спряна водата в сградата точно преди щурма; защо са били отрязани шланговете на пожарните кранове – пак в деня на събитието; защо после под формата на ремонт е изстъргана мазилката на сградата на определени места (едно от предположенията е, за да се скрият следите от газ, от хлор, впрочем мазилка и артефакти – улики от местопрестъплението, са запазени от одесити и чакат своето време, за това пише подробно смелата журналистка и одеситка, живееща в момента в Донецк, Ирина Лашкевич.
Депутатът Игор Мосийчук, представител на батальона “Азов” в Радата, заяви директно днес на страницата си във фейсбук, че събитията в Одеса са “украински триумф”, че 2 май трябва да стане “национален празник”, защото “е спрял агресията на русский мир” и този ден трябва със “златни букви да се изпише в украинската история”.
Докато на власт са покровителите и поръчителите на “одеските ужаси”, не може да има резултати от следствието, те не само не го крият, нещо повече – гордеят се. Престъплението от 2 май не може да се потули, има свидетели, има видео и снимков материал, може само да се забави възмездието.
Две години след 2 май реакцията на киевската власт е своеобразна, на площада Куликово поле са групирани военни с овчарски кучета, националната гвардия (бившите доброволчески отряди от нацисти и националисти от майдана), прочутият с безчинствата си батальон “Азов” с откровена неонацистка символика, както и делегирани представители на Десния сектор, а СБУ (украинского КГБ) провежда обиски сред активисти на движение “Куликово поле” – профилактика на майданската демокрация..
Реакцията на одеситите е достойна, зоната извън отцеплението на площад Куликово поле е обсипана с цветя. Украинският блогър, осветяващ от Холандия постмайданска Украйна от самото начало, Анатолий Шарий, организира видео анкета в Одеса от днес, повечето одесити не дават да снимат лицата им, някои отказват да коментират, но има и такива, които не се страхуват да отговорят на въпроса какво за тях означава 2 май: възрастна одеситка: “страшна трагедия, бяха жени и деца, това е предупреждение, че такова може да се случи с всеки от нас, навсякъде, ако трябва до 9 май ще чакаме да положим цветя”; млада жена: “нашата власт е виновна”; млад мъж: “те, някакви хора, не знам кои са, дали са одесити, те не правят разлика между руснаците в Одеса и русияните в Русия, убиваха инакомислещите одесити”.
2 май 2014 г.
“Одеските ужаси” имат своите журналисти като Ирина Лашкевич, която публикува свидетелства и свой снимков материал от Дома на профсъюзите: оцеляла свидетелка: “Мъжът ми досега е в болница, скочи от прозореца, със счупени крака и гръбнак е. На мен ми стана лошо (сърцето от възрастта), когато започна щурмът на зданието. Побегнах до тоалетната да изпия таблетките си. Нямаше вода – беше спряна точно в момента на щурма”; момче на 16 г.: “Лельо Ира, те скачаха от прозорците, но ги доубиваха. Видях ги от страната на черния вход. Хората крещяха. /Тресе се, докато разказва – И. Л./ Аз избягах и се скрих в двора на спортното училище, Вие знаете, че вратите са много високи, но има начин да се мине, оттам бягаме да пушим в междучасията. Цялата нощ останах на двора, те ходеха по улиците и търсеха оцелели, пееха песни. Беше много страшно. Никога няма да забравя как крещяха хората”.
Ирина Ласкевич, споделя, че “по-голямата част от свидетелите, които никой не е разпитвал, са в Одеса… Светът знае само върха на айсберга, но когато тези хора проговорят, светът ще потрепери…”.
