Конституционният съд обяви за незаконен избора на 16 народни  представители по  по к.д. №33/2024 г. Съдът възлага на ЦИК да определи мандатите и имената на новите депутати.

Решението на съда означава, че „Величие“ прескача 4-процентната бариера, влиза в в парламента  с 4. 004 и  получава 10 депутатски места.

След преизчислението на резултатите, съдът посочва, че бариерата от четири на сто от действителните гласове, получени от гласуването в страната и извън страната без гласовете „не подкрепям никого“, е 97 390,44. Решението на съда сочи, че след преизчислението партия „Величие“ има 97 497 гласа.  Според съда увеличението е 59 гласа  в полза на партия  „Величие“, на която „липсваха“ 21 гласа, според резултатите обявени от ЦИК за парламентарните избори. Сега със 107 гласа партията  прескача бариерата.

През ноември миналата година Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет жалби, всички с  оспорване на законността в 52 секции  на изборите от 27 октомври за народни представители в 51-вото Народно събрание. Съдът обедини петте жалби в общо разглеждане. Съдии докладчици са Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а решението  е взето единодушно.

16-те назаконно избрани народни представители са идентифицирани след проверка на малко над 2 200 от общо на вота на 27 октомври на 12 000 секции. Следват имената на депутатите, чийто избор КС определи за незаконен.

С решението на съда за незаконен е обявен изборът на Павлин Йотов, Александър Ненков, Теменужка Петкова и Никола Джамбазов (ГЕРБ-СДС), избран за народен представител на мястото на Теменужка Петкова за времето, през което тя изпълнява функцията на министър.

Съдът обяви за незаконен и избора на Ивайло Митковски от ПП-ДБ , Ешереф Ешереф, избран от коалиция „Алианс за права и свободи“, както и на Виктор Папазов и Светослав Тодоров от партия „Възраждане“.

Със същото решение за незаконен е обявен и изборът на трима депутати от МЕЧ – Деян Петков, Росен Иванов и Борислав Петков.

Според съда трима са избраните незаконно и от ИТН – Емил Трифонов, Иван Кючуков и Александър Марков.

Като избрани незаконно парламента ще напуснат  Станислав Анастасов и Метин Качан от коалиция „ДПС-Ново начало“.

 Андрей Вълчев от „БСП – Обединена левица“ също е напусне парламента.

Решението на съда не засяга председателя на НС Наталия Киселова, за която имаше предположения, че е възможно да бъде отстранена.

След преизчислението на резултатите, съдът посочва, че бариерата от четири на сто от действителните гласове, получени от гласуването в страната и извън страната без гласовете „не подкрепям никого“, е 97 390,44. След повторното преизчисление  партия „Величие“ има 97 497 гласа.  Според съда увеличението е с 59 гласа в полза на „Величие“.

Увеличение с 31 гласа има и за ИТН.

След проверката на гласовете, „Възраждане“ са с 325 358 гласа, или намаление със 108 гласа.

„Алианс за права и свободи“ покачва резултата си с един глас, а МЕЧ – с 28 гласа.

Коалицията ГЕРБ-СДС има намаление с 452 гласа, показват изчисленията на съда.

Според решението ПП-ДБ увеличават резултата си с 11 гласа, а при „БСП-Обединена левица“ има намаление с 42 гласа. 

Най- значително пада резултатът на ДПС-НН – с 1110 гласа.

Подредбата на парламентарните формации по големина остава същата.

След решението на съда,  настъпват следните промени в мандатите, които ЦИК предсоти официално ще обяви: ГЕРБ-СДС губи 3 места в парламента и пада до 66 депутати, а „Възраждане“ – две и остава с 33 депутати. По един мандат губят ПП-ДБ (вече с 36 депутати), ДПС-НН (29), БСП (19), ИТН (17) и МЕЧ (11). Само ДПС-ДПС запазва досегашните си 19 депутати.

Парламентарната група на „Величие“ ще бъде с минималните 10 депутати.

Нарушенията 

КС изброява поредица от нарушения в изборния процес, свързани със секционните избирателни комисии – смяната в последния момент на членове, грешки при съставяне на протоколите, както и нарушения, свързани с опаковането на изборните книжа, с изискванията за осъществяване на видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане, с установяване на резултата от гласуването – и при гласуване с хартиени бюлетини, и  при бюлетини за машинно гласуване, а оттам и при вписването на данните в протоколите.

Липсата на бюлетини за някои секции, заради която експертите на КС отчетоха нула гласа в тях, което пък доведе до изслушвания в Народното събрание на ЦИК, „Информационно обслужване“ и част от експертите по делото, а прокуратурата започна проверка на процедурата по конституционна проверка на изборите, е изрично коментирана от съда.

„Липсата на хартиените бюлетини, които единствени удостоверяват вота на избирателя, който е гласувал с хартиена бюлетина, значи липса на действителен глас за съответната кандидатска листа“, е посочено в решението и така е мотивирано защо конституционните съдии са приели за недействителни гласовете, които в проверяваните протоколи на СИК са приети за действителни.

КС обръща внимание на факта, че липсата в изборните книжа на хартиени бюлетини  – като най-яркото проявление на правните последици от неизпълнението или неточното изпълнение на задълженията на СИК и на общинската администрация, е констатирана основно в изборните райони, в които  смените на членовете на секционните избирателни комисии са били най-многобройни.

Съдите  коментират и грешките при идентифициране на  действителната и недействителната бюлетина, заради което не винаги секционните избирателни комисии са извършвали преценка според  законовите изисквания.  Специално внимание е обърнато на три секции във Врачанския, Монтанския и Плевенския райони.

„Приетата от Съда графична експертиза установява, че  е полаган знак за вот на хартиени бюлетини от лица, които не са лицата, вписани като упражнили правото си глас. В три от изборните района се установиха а множество бюлетини, знакът за вота на които е бил поставен от едно лице, а не от съответен избирател. Установеното чрез експертиза нарушение на активното избирателно право на отчетени за конкретна партия гласове даде основание на Съда да приеме за недействителен гласа, отчетен чрез тези хартиени бюлетини, както следва:  95 гласа в секция 060800027, 06 Врачански изборен район, 72 гласа в секция 122400033, 12 Монтана изборен район, и 106 гласа в секция 152400205, 15 Плевенски изборен район.“

Според съда „установените нарушения, макар да имат своето отрицателно въздействие върху прозрачността и доверието в целия изборен процес, не водят до невъзможност да бъде установена волята на избирателите и до такава промяна на изборния резултат, която да обоснове цялостна отмяна на изборите и нови избори“.   По тази причина Конституционният съд отхвърля исканията за пълно касиране на вота, както и искането за касиране от 58 народни представители от миналия парламент за Плевенски изборен район и в 25-и МИР в София.

Съдът възлага на Централната избирателна комисия (ЦИК) въз основа на настоящото решение да определи резултатите от изборите за народни представители, като обяви разпределението на мандатите и имената на избраните.

Решението на съда е публикувано на сайта на институцията.

Още по темата тук