DeFakto.bg DeFakto.bg
Коригирането на данни за половата идентичност не може да зависи от доказването на хирургична операция, реши съдът на ЕС по дело C-247/23 | [Deldits]1
Казусът
През 2014 г. VP, лице с иранско гражданство, получава статут на бежанец в Унгария, като се позовава на трансидентичността си и представя медицински удостоверения, изготвени от специалисти по психиатрия и гинекология. Съгласно тези удостоверения, макар посоченото лице да е родено като жена, половата му идентичност е на мъж. След признаването на статута му на бежанец на това основание обаче споменатото
лице е вписано като жена в регистъра за предоставеното убежище, който се поддържа от унгарския орган по въпросите на убежището и който съдържа идентификационните данни, включително пола, на лицата, получили такъв статут в Унгария.
През 2022 г. въз основа на същите медицински удостоверения VP иска по-специално от този орган да коригира посочването на пола му в този регистър въз основа на Общия регламент относно защитата на данните (наричан по-нататък „ОРЗД“2
Това искане обаче е отхвърлено с мотива, че VP не е доказал, че е бил подложен на хирургична операция за промяна на пола.
VP обжалва този отказ пред Градски съд Будапеща (Унгария). Като уточнява, че унгарското право не предвижда процедура за правно признаване на трансидентичността, тази юрисдикция иска от Съда да установи дали, от една страна, ОРЗД задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни, и от друга страна, дали държава членка може чрез административна практика да поставя упражняването на правото на коригиране на такива данни в зависимост от представянето на доказателства, по-специално за хирургична операция за промяна на пола.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът отбелязва, че съгласно член 16 от ОРЗД, и по-специално съгласно принципа на точност, предвиден в него3
, субектът на данни има право да поиска от администратора да коригира без ненужно забавяне неточните лични данни, свързани с него. Така този регламент конкретизира основното право, закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)4 съгласно което всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да
изиска поправянето им.
В това отноение Съдът припомня, че точността и пълнотата на тези данни трябва да се преценяват с оглед на целта, за която са били събрани.
В случая, след като отбелязва, че съответното обработване попада в материалното приложно поле на ОРЗД, Съдът посочва, че унгарският съд трябва да провери точността на разглежданите данни с оглед на целта, за която те са били събрани. Ако събирането на тези данни има за цел идентифицирането на субекта на данни, посочените данни, изглежда, се отнасят до изживяваната от това лице полова идентичност, а не до
половата идентичност, която му е била приписана при раждането.
В този контекст Съдът уточнява, че държава членка не може да се позовава на липсата на процедура за правно признаване на трансидентичността в националното ѝ право, за да възпрепятства упражняването на правото на коригиране. Всъщност, макар правото на Съюза да не засяга компетентността на държавите членки в областта на гражданското състояние на лицата и на правното признаване на тяхната полова идентичност, при упражняването на тази компетентност тези държави трябва да спазват правото на Съюза, включително ОРЗД, разглеждан с оглед на Хартата.
Заключение
Поради това Съдът стига до заключението, че ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни по смисъла на този регламент.
На второ място, Съдът констатира, че за целите на упражняването на правото си на коригиране това лице може да бъде задължено да представи релевантни и достатъчни доказателства, които разумно могат да се изискват, за да се установи неточността на посочените данни. Въпреки това държава членка в никакъв случай не може да поставя упражняването на правото на коригиране в зависимост от представянето на
доказателства за хирургична операция за промяна на пола.
Всъщност такова изискване засяга същността на правото на неприкосновеност на личността и на правото на зачитане на личния живот, посочени съответно в членове 3 и 7 от Хартата.
Освен това такова изискване при всички положения не е необходимо, нито пропорционално, за да се гарантират надеждността и съгласуваността на публичен регистър като регистъра за предоставеното убежище, тъй като медицинско удостоверение, включително предварителна психодиагностика, може да представлява релевантно и достатъчно доказателство в това отношение
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО.
3 Вж. член 5, параграф 1, буква г) и член 16 от ОРЗД.
4 Вж. член 8, параграф 2, второ изречение.
