DeFakto.bg DeFakto.bg
Недопустимо е отсъствието на политиците от дискусиите на професионалната общност за новия Висш съдебен съвет (ВСС). Това заяви проф. Екатерина Михайлова по време на дискусия по темата, организирана от Инициатива „Правосъдие за всеки“ и Съюза на юристите в България..
Това е показва и неуважение и липса на истинско желание за същинска промяна, коментира тя.
На дискусията присъстваха само Стою Стоев и Лена Бориславова от ПП-ДБ. „Тази мъгла, това пренебрежение е недостойно, не е редно така да се прави“, категорична бе Михайлова, а проблемът е, че няма диалог, допълни тя.
Тя се обяви за обективни критерии за класиране на кандидатите за членове на ВСС. Има техники, заяви Михайлова. По думите й темата за мандатността е изключително важна.
Според Екатерина Михайлова По мнението й има време да стартира процедурата за нов ВСС при политическа воля. Не е много розова картината, но може през натиск нещо да се промени, оптимист е проф. Михайлова.
В решението на Конституционния съд (КС) са систематизирани основни проблеми, с които те са се сблъскали, задължително парламентът трябва да вземе отношение към тях и да направи нужните промени, коментира пред медиите проф. Екатерина Михайлова. Партиите също трябва да си свършат работа, а не чакат само институциите, каза тя.
Няма да реши проблема промяната в изборните правила, ако няма правене на политики – почтено, с идеи, с хора, които да привличат избиратели, посочи проф. Екатерина Михайлова.
Отворен е въпросът това ли е избирателната система, изтъкна Екатерина Михайлова като обясни, че тази изборна система ражда раздробен парламент. В същото време трябва да се внимава с крайностите, според нея.
По-рано проф. Янаки Стоилов обясни, че съдът е следвал практиката, създадена при оспорване на предишни обжалвания на избори. „С процедурата има един проблем – тя не е подробно уредена в Изборния кодекс. Работим с разпоредби, които се съдържат в кодекса. Прилагаме общите правила. Това обяснява защо публикувахме изцяло материалите, експертизите след завършването на делото“.
„КС работи само с писмени доказателства и, разбира се, експертизи. Видеозаснемането не е доказателство нито по делото пред Конституционния съд, нито изобщо по Изборния кодекс. Изборният кодекс практически не отдава никакво правно значение на видеоизлъчването в изборния ден и заснемането на броенето на гласове„, подчерта проф. Атанас Семов.
Хиляди грешки или нарушения, сумарният резултат, от което доведе до намаляване на броя на валидните бюлетините, от което се намали 4%- та бариера и една формация влезе, обясниха конституционните съдии.
На 13 март Конституционният съд обяви за незаконен избора на 16 народни представители. Съдът отхвърли исканията за пълно касиране на вота, както и искането за касиране от 58 народни представители от миналия парламент за Плевенски изборен район и в 25-ти МИР в София.
