DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът на ЕС осъжда България да заплати 1 593 000 евро заради неспазване на срока за транспониране на Директивата за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства. За решението на съда, взето тази сутрин, съобщи пресцентърът на Съда на ЕС по дело С-480/23 Европейска Комисия/България.
На 29 септември 2021 г. Комисията изпраща на България официално уведомително писмо, с което ѝ напомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства е изтекъл и че все още не e уведомена за предприетите мерки за пълното ѝ транспониране.
Директива 2019/1161 : тя касае националните цели за обществените поръчки за чисти превозни средства. Те са определени като минимален дял на чистите превозни средства от общия брой превозни средства, придобивани чрез обществени поръчки в дадена държава членка през референтните периоди 2021—2025 г. и 2026—2030 г. Поставени са отделни цели за леките автомобили и микробусите, камионите и автобусите, със специална подцел за автобусите с нулеви емисии. Директивата предоставя на държавите членки пълна гъвкавост да решават как да разпределят усилията си за постигането на целите на територията си.
Поради липсата на последващо уведомление, на 6 април 2022 г. Комисията изпраща мотивирано становище, с което приканва България да предприеме необходимите мерки в срок от два месеца от датата на получаването му.
Тъй като счита, че повече от 20 месеца след изтичането на срока, мерките за пълното транспониране все още не са приети или най-малкото не са съобщени на Комисията, тя предявява иск пред Съда на ЕС.
Съображения на Съда:
На 7 февруари 2024 г. приключва писмената фаза на производството по настоящото дело.
С писмено изявление от 3 май 2024 г. Комисията уведомява Съда, че транспонирането на Директивата от България може да се счита за завършено към 5 януари 2024 г. Вследствие на това тя оттегля частично иска си, като се отказва от искането си за определяне на периодична имуществена санкция и същевременно изменя искането си за осъждане на България да заплати еднократно платима сума в размер на 1 593 000 евро.
България твърди, че за нея е било обективно невъзможно да осигури транспонирането на Директивата :
от една страна, поради политическата нестабилност в страната, предизвикана от честите промени на правителството, както и от разпускането на Народното събрание, и
от друга страна, поради пандемията от COVID‑19, която е довела до забавяне на законодателната дейност,
като тези два елемента представлявали случаи на непреодолима сила.
Съдът смята, че доводът на България за политическата нестабилност не може да бъде приет. Той напомня постоянната практика, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза.
Въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не променя факта, че тя е трябвало да действа с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията своевременно за срещнатите трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.
Решението на Съда :
Въз основа на тези съображения, Съдът констатира, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2019/1161 в определените срокове, и съответно като не ги е съобщила на Комисията, България не е изпълнила задълженията си произтичащи от правото на Съюза.
Налагането на еднократно платима сума : Според постоянната съдебна практика, за да прецени възможността да наложи имуществена санкция, Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза.
Сред релевантните фактори за изчисляването на еднократно платимата сума той взема предвид обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задълженията, периодът, през който то продължава (885 дни в конкретния случай) и платежоспособността на съответната държава членка.
Правилата: Искът за установяване на неизпълнение на задължения, насочен срещу държава членка, която не е изпълнила произтичащите си от правото на Съюза задължения, може да се предяви от Комисията или от друга държава членка. Ако Съдът установи неизпълнението, съответната държава членка трябва да се съобрази със съдебното решение в най-кратък срок.
Когато прецени, че държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, Комисията може да предяви нов иск, с който да поиска налагане на имуществени санкции. Ако обаче на Комисията не са съобщени мерките за транспониране на дадена директива, по нейно предложение Съдът може да наложи санкции още с първото съдебно решение.
