Завръщането на кариерните бонуси за ВСС – добра възможност за послушните да уредят битови въпроси с нашите пари

Екип на ИПИ

През идните 20 дни съдиите, прокурорите и следователите следва да изразят позиция как биха искали да гласуват за избор на членове от професионалната квота на Висшия съдебен съвет.  Припомняме, че това е органът, отговорен за назначаването, оценяването, повишаването и наказването на магистратите. И около състава и правомощията на ВСС се върти над 20 години проблемът с независимостта, политическото и икономическото влияние в българските съдилища и прокуратурата. Единадесет от членовете се избират по политически почин от Народното събрание, единадесет – от самите съдии, прокурори и следователи.

Изборите за състав на ВСС през последните години имат един основен белег – не пораждат резултат. Тези за 11-те представители, избирани от НС не се състоят и осмият състав на съвета е с изтекъл мандат от есента на 2022 г. Тези за 11-тимата, избирани от професионалната квота и да се състоят, не водят до встъпването в длъжност на новоизбраните. Нека припомним, че изборите за частично попълване на съвета от есента на 2021 г. след оставките на двама от членовете не беше успешен, тъй като в него не участваха повече от половината от всички съдии, включени в избирателните списъци.  За целта на следващия ден се проведе повторен вот, но и той не изпълни изискванията на Закона за съдебната власт /ЗСВ/, според които изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас. Напротив, на 17 октомври гласуваха още по-малко съдии – 580 от 2 202. Тази ниска активност не беше случайна, тя отговори на отправените призиви вътре в самата система да бъде бойкотиран както този състав на съдебния съвет, така и двамата кандидати, които не бяха поставени в конкурентна среда на състезателна процедура. И това май бяха последните масови форми на съпротива отвътре в системата.

През лятото на 2022 г. се проведоха пълноценни избори както от страна на прокурорите и следователите, така и от съдиите. При прокурорите изненади нямаше – каквото им беше спуснато, това и беше избрано. При съдиите се проведе оспорван избор, при който в двата изборни дни от сградата на Върховния административен съд гласуваха 200 съдии, при влезли около 20. Тази изборна манипулация беше подмината с лека ръка от съдебния състав при оспорването на избора по съдебен ред. С промени в Закона за съдебната власт този избор бе също отменен.  Но останаха фактите за лекотата, с която може да бъде манипулирана системата за избор. Затова именно сега е моментът съдиите поне да поискат или ревизия на старата система или още по-крайната, но ефективна мярка – изборите да бъдат присъствени, гласуване с хартиена бюлетина и само в София. Разбира се, тази мярка изисква професионална активност, надскачащата чиновническия манталитет на писар, който ходи в канцеларията да прочете и напише съдебен акт.

На целия този фон в Прокурорската колегия на Съвета се инициира промяна на Закона за съдебната власт от трима членове – Гергана Мутафова /квота на ГЕРБ/, Калина Чапкънова /квота на ГЕРБ/ и Йордан Стоев /квота на Обединените патриоти/. Идеята им е да се върнат добре познатите кариерни бонуси за членовете на Съвета във варианта, в който след края на мандата им те може да бъдат възстановени на заеманата преди това длъжност, на равна по степен, или с една степен по-висока.

Мотивите на Мутафова и Чапкънова изцяло съвпадат с мотивите на ГЕРБ за въвеждане на тези бонуси от далечната 2011 г.  Предложението им ще бъде изпратено до министъра на правосъдието и председателката на Правната комисия. Тези бонуси бяха премахнати при закриването на специализираните съд и прокуратура през пролетта на 2022 г.

Затова и ние сме длъжни да припомним как този любим инструмент за привилегироване на послушните се разви през годините:

В какво се изразяват кариерните бонуси? Най-разбираемо казано – в облагодетелствано третиране на висшата администрация в съдебната власт, а именно членовете на Съдебния съвет и инспекторите в Инспектората при ВСС. При действието на кариерните бонуси член на съвета, бил той съдия, прокурор или следовател преди избора си в съдебния съвет, има възможност след напускане на ВСС да се върна на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. Де факто, ако е работил на районно ниво – да постъпи на окръжно, ако е бил на окръжно – на апелативно и т.н. Освен попътен кариерен вятър без явяване на конкурс, членовете на ВСС и на Инспектората получаваха, при желание, и финансов бонус под формата на парично обезщетение. Така превратно легитимно дълги години познати нам партии си купуваха влияние в съдебната власт с парите на обществото, трансформирайки ги за малцина избраници в добър пост и хайвер за добро храносмилане.

Как се стигна дотук?

С бавни и уверени крачки през годините, както и преди сме имали поводи да отбележим:

• Първоначалният замисъл на Закона за съдебната власт от 2007 г. е след изтичане на мандата на членовете на ВСС те да се връщат на работа там, откъдето са дошли. Бил си окръжен съдия или прокурор в Габрово – отиваш отново там.
• С появата на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 г. законът се променя двусмислено – след изтичане на мандата на членовете на ВСС, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. А това вече дава възможност, ако си бил примерен и послушен във вземането на решения (изборът на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд от 2012 г. е тест за това), от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна, например. Законът изглежда като да те пази от понижение, а всъщност е форма на поощрение.
• През 2016 г. нещата почти си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 г. – откъдето дошъл, там и отишъл. Но през 2017 г. предстои избор на председател на Върховния административен съд и тогавашното мнозинство (ГЕРБ-Патриоти) отново „укрепват“ съдебната независимост като отново приемат системата бонус-глас в устройствения съдебен закон. Така членовете на ВСС, на които именно малко след избора им изтича мандатът, получават възможността да се върнат на длъжността, заемана преди избора, или на равна по степен длъжност (равна по степен – от окръжно ниво във Варна – на окръжно ниво в който град си харесаш). По този начин с равна по степен длъжност могат да си останат в София на удобни позиции в по-ниско натоварените съдилища. А за председател на ВАС бе проведен неизненадващ избор на правилният кандидат.
• И ето, годината е 2019-та, изборът на Гешев за главен прокурор тогава тъкмо предстои. Историята се повтаря – познатото мнозинство взима законодателната инициатива в свои ръце. Вижданията им стигат дотам, че членовете на съдебния съвет след изтичане на мандата им трябва да бъдат назначени на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока.

Така послушните към партийните централи без обективно оценяване на професионални и нравствени качества взимат едната степен по-високо, а за защитавалите принципи и съдебна независимост остават длъжностите преди избора. Последваха две редакции на този текст през 2020 г., които запазиха това положение. Първата – приета без парламентарен дебат – бе по предложение на ДПС, с подкрепата на ГЕРБ-Патриоти. Втората видоизмени текста, но запази смисъла. Този текст бе атакуван пред Конституционния съд от Върховния касационен съд с искане за обявяване на противоконституционност. Така разпоредбата бе обявена за противоконституционна в частта равна по степен длъжност, с което се отне неправомерната миграция в съдилища и прокуратури от едно ниво, но в градове по избор. Остана да действа обаче опцията с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност.

Общо взето след като свършиха редица действия във вреда на българското правосъдие и обслужиха какъвто можаха политически и икономически интерес, мнозинството от членовете на съвета е време да уредят собствените се битови и кариерни въпроси с нашите пари.

Заглавието е на Де Факто