DeFakto.bg DeFakto.bg
д-р Васил Крумов Петров
1. Практиката на ВКС, Търговска колегия
1.1. С определение № 5088 от 10.12.2024 г. по т.д. № 1300/2020 г., II т.о. е приел, че след отказ от наследство – изричен или мълчалив по чл. 51, ал. 2 ЗН – на призованите в четвърти наследствен ред (в случая трима първи братовчеди) не се призовават към наследяване роднините от четвърти ред от следващата степен (в случая внуци на починалите преди смъртта на наследодателя негови лели и вуйчовци). Мотивите са:
„Според Тълкувателно решение № 3 от 30.ХІІ.1994 г. по гр.д. № 3/94 г. на ОСГК на ВКС, уредбата, установена в чл.8, ал.4, изр.2 ЗН е различна, както по предпоставки, така и по последици, от наследяването по право на заместване по чл.10 ЗН; Текстът на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от ІІІ и ІV степен включително, а създава правила за подреждане на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в приложното поле на чл.8, ал.4 ЗН попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-близка степен на родство; За разлика от чл.10, ал.2 ЗН, който има предвид заместване, т. е. привличане към наследяване на по-далечния роднина низходящ, чл.8, ал.4, изр.2 ЗН установява правила за изместване от наследяване на по-далечния роднина в полза на по-близкия или на неговите низходящи, като по този начин законът не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред наследници по закон. В съответствие с постановките в цитираното тълкувателно решение останалите след наследодателя родственици – внуци на починалите преди него лели и вуйчовци, не са призовани към наследяване, тъй като са изключени от посочените по-горе по-близки по степен родственици – деца на починалите лели и вуйчовци, които са се отказали от наследството, съответно са изгубили правото да приемат наследството на основание чл.51, ал.2 ЗН. Кръгът от родственици, призовани да наследят по закон наследодателя, е изчерпан с отказалите се от наследство и с изгубилите правото да приемат наследството родственици, поради което и по силата на чл.11 ЗН наследството на починалия преминава към държавата“.
1.2. Точно противоположно е становището например в решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т.о., в което се приема, че „от направеното с ТР ОСГК № 3/94 г. разяснение за създадения четвърти наследствен ред … се извежда и това, че съдът е следвало да съобрази именно по този начин поредността на наследяване и съответно на призоваване към наследяване в случая на откази от наследство. Отказът от наследство е едностранен акт, за който законът изисква специална форма, като неговите последици са свързани с изключването на отказалия се от кръга на наследниците по закон, а неговия дял уголемява дяловете на останалите наследници от неговото коляно. Съдилищата не са съобразили, основен принцип при определяне на наследниците по закон, които следва да бъдат призовани към наследяване, като са разглеждали лица, които поради направен изричен отказ от наследството на общия наследодател на техните възходящи по права линия, не е следвало да се считат за такива от кръга на неговите наследници. Този извод се извежда от прякото разпореждане на възходящия с цялата наследствена част а това разпореждане, с оглед последиците му прекъсва правата на низходящата негова линия. В случая не се касае за наследство, което е открито преди смъртта на общия наследодател или не е прието от наследодателя /чл. 57 ЗН/, а до лице, по-близко по степен, което се разпорежда окончателно с наследството, като с отказа си се изключва от наследствения кръг и по този начин прекъсва низходящата линия. Неговите низходящи, поради това, че той ги е изключил от наследяване със своите действия, не се призовават в следващата съребрена линия, определяща горната степен на четвърти ред, тъй като техният възходящ се е разпоредил и неговата част, вече е в патримониума на останалите наследници от съответната съребрена линия, към която принадлежи отказалия се и които по принцип, поради по-близкото си родство с наследодателя, както и тяхните низходящи изместват следващата степен /арг. чл. 8, ал. 4 ЗН/. Или, за разлика от правото на заместване в първи ред наследяване, от което се извежда прекъсване на низходящата линия при отказ от наследство на възходящия, тук при четвърти наследствен ред, принципът, че по-близкия родственик не се конкурира, а измества по-далечния, важи и в случая, тъй като отказалият се, неговата съребрена линия и съответно низходящите на другите наследници от тази линия изместват преките наследници на отказалия се.“
1.3. Противоречието на становищата е директно.
Съставът на II т.о. смята, че при отказ на призованите наследници от четвърти ред от една и съща степен не се призовават наследниците от четвърти ред от следваща по номер степен, а е налице хипотезата на чл. 11 ЗН – наследството се получава от държавата. Напротив, съставът на I т.о. смята, че при отказ на всички призовани наследници от четвърти ред от една и съща степен се призовават наследниците от четвърти ред от следваща по номер степен и последните изключват държавата. Кой е прав?
2. Заблудата в мотивите на Тълкувателното решение № 3/1994 г. и откъде иде тя
Диспозитивът на Тълкувателното решение гласи: „Разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително.“
Действително, в мотивите на Тълкувателното решение е използван и аргументът: „Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не съдържа нито един от елементите, характеризиращи наследственото правоприемство по заместване. Чл. 10 ЗН изрично сочи случаите, в които възниква право на заместване: недостойнство за наследяване или смърт на прекия наследодател преди общия наследодател, а чл. 8, ал. 4 ЗН не установява никакви условия за прилагането му, което налага извода, че текстът намира приложение и в случаите на отказ от наследство от страна на възходящия. Това е така, защото няма заместване и винаги, когато не наследява по-близкия по степен роднина, независимо от причините за това се призовава неговият низходящ, който има приоритет, какъвто е имал и възходящият му в наследяването пред по-далечния по степен роднина.“
Ето че тук ВС изрично говори за призоваване на низходящите на отказалия се в четвърти наследствен ред. Защо? Защото така ВС е искал с един куршум да удари два заека: хем да каже, че в четвърти наследствен ред няма наследяване по колена, а на глава, хем да каже, че приоритетът, какъвто е имал възходящият в наследяването пред по-далечния по степен роднина, ползва и низходящия на първия – т.е. да обясни идеята за парентелите (германска идея влязла в нашия френско-италиански наследствен закон).
Това добре, но от двете тези – че няма наследяване по заместване и че по-близката парентела измества по-далечната – не следва логически, че правилото „отказалият се наследник убива коляното си“ – не важи в четвърти наследствен ред.
Тогава как в главите на съдиите от ВС през 1994 г. е хрумнала мисълта, че важи? Ако мога да спекулирам, то е заради изречението (което го няма в действащия ЗН, но е в чл. 200, ал. 1 ЗН 1890) „Наследникът, който се е отрекъл от наследството, счита се, че не е имал никога право върху него.“ Ако тази мисъл се е въртяла в главите на върховните съдии, то разсъждението е следното: Когато се откаже призованият наследник в четвърти ред, счита се, че той никога не е имал право върху наследството, значи има фикция, че изобщо не е бил призоваван и значи неговият – на отказалия се наследник – низходящ излиза на сцената и бива призоваван!
Уви, нормата на чл. 200, ал. 1 ЗН 1890 г. няма това значение. Тя просто установява правило за погасяване на правото на наследяване на отказалия се наследник и е прелюдия към приложението на следващите норми, установяващи наследяване по глави в първи ред при отказ от низходящ (чл. 202 – сега такава норма в действащия ЗН няма), уголемяване на дяловете в полза на сънаследниците от същата степен и призоваване на следващия наследствен ред (чл. 201). Вижте Венедиков, П. Система на българското наследствено право, парагр. 178 във второто и третото издание.
С оглед горното следва да се посочи, че мотивите на ВС са частично грешни. Успокоителното е, че мотивите на тълкувателните актове не са задължителни.
-
Какво ПИШЕ в нормата
Как се тълкува на пръв поглед неясното правило на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН:
„По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.“
Отговорът е даден в една кратка, но отлична по своята мисъл, яснота и логика статия на Александър Кацарски (Наследяване по закон от роднини по съребрена линия. – Практическо право, 1993, № 2, препечатана в сайта Съдебно право) от 1993 г., печатана след законовото изменение и преди ТР № 3/1994 г., ОСГК.
Така Кацарски пише:
„Ако липсват наследници от трети ред и преживял съпруг, към наследяване съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН се призовават роднините на наследодателя по съребрена линия до 6 степен включително. След като изр. 1 на чл. 8, ал. 4 ЗН предоставя на тези роднини качеството на наследници и определя реда им на наследяване в сравнение с останалите редове, изр. 2 на същата алинея определя реда на наследяване между самите тях. Това правило макар и в първата си част да установява, че по-близкият по степен роднина изключва от наследяване по-далечния, не възприема изцяло разрешението, залегнало в отменения ЗН по подобие на френския му първообраз, че наследяват само най-близките, т.е. помежду си от еднаква степен, роднини по съребрена линия, без да се прави разлика между различните съребрени линии. Корекцията се внася от втората част на правилото, а именно, че низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния.“
„Това означава, че първо се съпоставят съответните роднини по степен, като по-близките изключват по-далечните, а между така останалите равни по степен се съпоставя степента на родство с наследодателя на общия им с този наследодател родоначалник, като низходящият на по-близкия по степен общ родоначалник изключва този на по-далечния, т.е. роднините от по-близката съребрена линия се призовават към наследяване преди тези от същата степен, но принадлежащи към по-далечна линия. За разлика от немското право, в което критерият принадлежност към по-близка съребрена линия е определящ, а съпоставянето по степен е само между роднините от вече призованата към наследяване съребрена линия, чл. 8. ал. 4, изр. 2 ЗН установява обратното разрешение – призовават се към наследяване най-близките по степен роднини и между тях конкуренцията се решава въз основа на принадлежност към по-близка съребрена линия.“
Примери за горните теоретични изводи давам веднага: братът на дядото – наследник от 4-та степен – се изключва от първия братовчед, който е наследник също от 4-а степен, когато конкурират, тъй като първият братовчед е от парентелата (съребрена линия) на дядото, а братът на дядото – от парентелата на прадядото. Братът на дядото обаче изключва сина на първия братовчед, който е наследник от 5-а степен, независимо от факта, че синът на първия братовчед е от парентелата на баща си, т.е. на дядото; това е така, защото правилото за по-близката парентела важи само когато степените на близост с наследодателя са равни. Така в посочената статия на Александър Кацарски от 1993 г. се поддържа по същество смесена градуално-парентелна теория, която мисля, че отговаря на текста и логиката на закона. По тази причина, теорията за чистото парентелно наследяване в четвърти ред, която и аз поддържах преди (Петров, В. Кой и как наследява в четвърти наследствен ред? – Адвокатски преглед, 2022, № 12, 39-46), не следва да се споделя, тъй като не обяснява добре буквата на закона.
4. Какво НЕ ПИШЕ в нормата
В текста на закона е закодирана законодателната воля в четвърти ред да няма наследяване по колена, а на глава, както и да се уреди конкуренцията между степените на родство с общия наследодател и парентелите – и нищо повече. Не и да се променят правилата за приемане и отказ от наследство, които са уредени в друга глава на ЗН – глава четвърта.
Правилата за последиците от отказ от наследство са, че отказът на призования наследник уголемява дяловете на останалите призовани заедно с него – чл. 53 ЗН. Какво ще стане обаче, ако се откаже от наследство единственият призован от даден ред или всички призовани от този ред? Отговорът е бил даден в отменения ЗН 1890: чл. 201 ЗН (1890): „В наследството по закона, частта на отреклия се уголемява дяловете на неговите сънаследници: ако той е сам, наследството минава в следващата след него степен [степен тук разбирана като наследствен ред, класа наследници, бел. моя. Във френския оригинал на Code civil 1804 е употребена думата „degré“, която има значението и на степен на родство,и
на наследствен ред, докато в българския юридически език разграничаваме степен на родство и наследственоправен ред, но 1890 г. са го превели буквално].“ Сега, разбира се, се приема същото: когато се откаже единственият наследник от първи ред, призовани са наследниците от втори ред; когато се откажат наследниците от втори ред, призовани са наследниците от трети и пр. Когато се откажат призованите наследници от четвърти ред, няма как да се призоват наследници от пети ред, защото ЗН не урежда такъв наследствен ред.
В четвърти ред няма няколко отделни подреда. Още по-абсурдно е да мислим, че такива подредове могат да се образуват от наследници от една и съща по номер степен, но в различни парентели. Така внуците на една леля на наследодателя, полусестра (напр. еднокръвна) на неговата майка, биха били от един „подред“, заедно с внуците на чичо на наследодателя, брат на неговия баща. Не само че е невероятно законодателят да е мислил да създава подобни сънаследствени отношения между хора, които житейски е вероятно дори да не са чували един за друг, но и от законодателните обсъждания и от текста на закона нямаме никакви данни подобна мисъл да е минавала някому през главата. Подобни подредове вътре в даден ред никога не са били са познати на нашето право.
5. Наследяването по право на заместване е наследяване направо, но това няма значение
Противно на тезата на решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т.о., наследяването по заместване (което не се прилага в четвърти наследствен ред) също е пряко – de jure proprio. Наследникът по заместване е призован пряко към наследяването на наследодателя тогава, когато неговият собствен (пряк) наследодател е починал преди наследодателя или е недостоен да го наследи, като дори отказът от наследството на замествания или недостойнството за наследяване на този пряк (заместван) наследодател не лишава наследника по заместване от правото му на наследяване на по-горния наследодател. Да се търсят тогава мотиви, за да се обоснове тезата за призоваване на няколко подредове един след друг в четвърти ред, в разлика между наследяването по заместване и наследяването направо, е да се търси под воля теле.
Разликата между наследяване по заместване и наследяване пряко, на собствено основание, все пак има, и тя е само в това, че при отказа от наследство от един наследник по заместване, уголемяването е само вътре в общото коляно, не между всички наследници от същия ред. Имало е в чл. 201 ЗН 1890 норма, която е модифицирала частично това правило, но сега такава норма липса.
6. „Наследственото право, колеги, е най-важният отрасъл на правото за съдиите“
„Защото, дори цял живот само трудови дела да гледате, все ще се случи да ви умре някоя страна и ще се чудите кого да конституирате като правоприемник по делото“, шегуваше се преди години един върховен съдия.
И наистина, ето че приложението на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е породило противоречива практика не по граждански, а по търговски дела. Но нормата е приложима и по наказателни дела (относно гражданския иск в наказателния процес) и по данъчни дела с участието на физическо лице и пр.
Преодоляването на противоречивата практика следователно интересува всички съдии.
