ВАС отхвърли жалба срещу разпоредби от Наредба за  изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на служителите в Главна дирекция „Охрана“

Върховният административен съд отхвърли жалба срещу чл. 38 в частта относно думите : „в Главна дирекция „Охрана“ и териториалните и звена, издадена от министъра на правосъдието,… или от упълномощено от него длъжностно лице“ и чл. 41, т. 3 от Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите  oбн., ДВ, бр. 72 от 9.09.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.

Съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 38 в посочената част не противоречи на нормативни актове от по-висока степен. Целият текст на разпоредбата гласи: „Максималният размер за изчисляване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност се определя за всеки отчетен период със заповед на министъра на правосъдието или от упълномощено от него длъжностно лице“.

Главна дирекция „Охрана“ е специализирана държавна структура, към министъра на правосъдието, който със заповед делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции (чл. 26, ал. 2 Закона за администрацията). Тази възможност не е ограничена със специална законова разпоредба. ЗСВ не определя като изрична компетентността на министъра на правосъдието да издава заповед за определяне на максималния размер за изчисляване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност. Следователно, според върховните съдии  чл. 38 от Наредбата в частта относно думите : „… или от упълномощено от него длъжностно лице“ не е в противоречие със закона.

Няма нарушения на закона и при оспорената разпоредба на чл. 41, т. 3 от Наредбата. Тя гласи, че допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност не се формира при прекратяване на служебното или трудовото правоотношение на служителя.

Оценяването на служебната дейност се извършва последователно за два отчетни периода през годината, като оценяването на служебната дейност се извършва до 10-о число на месеца, следващ отчетния период. Оспорената разпоредба е относима тогава, когато правоотношението е прекратено в рамките на отчетен период и е налице невъзможност за оценяване. В противен случай върховните магистрати приемат, че ще се стигне до формиране на допълнително възнаграждение на лице, което не е в служебно или трудово правоотношение.

Определянето на размера на основното месечно възнаграждение е извън обхвата на оспорената Наредба. На оценка подлежи държавният служител, съответно на него се дължи формиране и изплащане при приложението на наредбата допълнително възнаграждение, като компонент към основното месечно възнаграждение.

Решението по администартивно дело № 5657/2024 г. подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред петчленен състав на ВАС.