DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд не допусна до касационно обжалване жалбите на Народното събрание и Окръжен съд – Хасково срещу осъждането им от АС – Пловдив за неправорена конфискация на автомобил. Двете институции трябва да заплатят солидарно на собственика на отнето МПС обезщетение от 46 693 лв. на основание чл. 2в ЗОДОВ. Отделно и лихви за забава.
Български съдилища не за първи път са осъждани за приложението на чл. 242, ал. 8 от Наказателиня кодекс, но за първи път Народното събрание е наказано за законодателно бездействие, позволило да се отнема имущество от трети добросъвестни лица , които не са участници в наказателния процес. И то въпреки обструкциите на наши и чужди съдилища, че подобно поведение на законодателния орган нанася вреди.
„ Не е необходимо установяването на противоправно поведение, достатъчно е да е била прилагана норма, която противоречи на ПЕС и от това да са настъпили вреди“, сочат казват върховните съдии.
Конфузът е, че междувременно АС – София потвърди още едно осъждане от СГС на същите две институции за същото отнемане на автомобил по друго дело (най -долу).
Историята на казуса
Съдебната историята с обезщетяването за отнетия автомобил на турска фирма не е кратка – тя започва с произнасяне на Хасковския окръжен съд, минава през през ОС – Кърджали и Апелативен съд на – Пловдив, преид да стигне до Върховния касационен съд.
Най-напред Окръжен съд – Кърджали е сезиран от турското акционерно дружество „Е.Л“ да бъде обезщетено за претърпени имуществени вреди след решение на ОС – Хасково да го е лишило от МПС по чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс (НК), а Народното събрание е „търпяло“ текста след влизането на България в ЕС. Искът е по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз и по чл. 86 от ЗЗД.
От жалбата се разбира, че ОС – Хасково е одобрил споразумение между Окръжна прокуратура Хасково и защитата за извършена контрабанда от служител на АД. Служител на турската фирма е осъден за „квалифицирана контрабанда“ на 1 г. условно лишаване от свобода, а съдът е отнел товарна композиция, с която е извършено престъплението – влекач и прикаченото към него полуремарке. Това става без турската фирма, собственик на отнетото имущество да е получила възможност да защити правата си. Пазарната стойност на отнета композиция, според автотехническа и оценъчна експертиза, е 46 955,66 лв. След „конфискацията“ й, със заповед на Министерство на финансите отнетия тежкотоварен автомобил, заедно с полуремаркето е предоставен на Министерство на отбраната и заведен по баланса на Съвместното командване на силите.
Съдът в Кърджали уважава иска на турското акционерно дружество „Е.Л“ само спрямо ОС – Хасково, като отхвърля претенциите на ищеца към НС. Турската фирма оспорва тази част от решението пред АС – Пловдив и настоява понесените от него вреди да бъдат заплатени солидарно от НС и ОС – Хасково.
АС- Пловдив : Налице е съществено нарушеине на правото на ЕС
След обстоен анализ на европейското законодателство, българската съдебната практика, защитата на правото на собственост, АС – Пловдив стига до извода, че разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК в частта, която допуска превозното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на квалифицираната контрабанда, да се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, а принадлежи на трето лице, на което не е предоставено право да защити правото си на собственост в наказателния процес или в самостоятелно производство, е в противоречие с правото на Европейския съюз.
Излагага множество аргументи от българската и европейската съдебната практика, които се противопоставят на отнемането без участие на собственика. Посочено е и решение на КС № 12/30.09.2021 г. по к.д. № 10/2021 г), обявило за противоконституционно отнемането, „и когато не е собственост на дееца“, както и че доброволното отстъпване на една вещ от собственика за ползване на друго лице, не може да обоснове презумпцията, че той е знаел или е предполагал, че другото лице ще извърши престъпление.
Аналогичен смисъл е и Решение на СЕС от 14.01.2021 г. което не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, тъй като подобна конфискация представлява непропорционална и нетърпима намеса, засягаща самата същност на неговото право на собственост.
Съдът отхвърля като неоснователно възражението на Окръжен съд – Хасково, че липсва съществено нарушение на правото на ЕС, тъй като националното право осигурява ефективно правно средство за защита на собственика на превозното средство да поиска връщането на вещта по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК, излагайки съображения за своята добросъвестност.
„Систематичното място на посочената разпоредба е в Глава Дванадесета – Веществени доказателства, като константната и непротиворечива практика на съдилищата е, че по този ред подлежат на връщане само предметите, веществени доказателства, за които не е предвидено отнемането им в приложение на нормите от специалната част на НК“.
Съдът заключава, че Окръжен съд – Хасково е следвало да се позове директно на разпоредбите на от европейското право и да откаже да одобри споразумението в този му вид, имайки предвид, че собственикът на движимата вещ не е имал възможност да защити правото си и не е отчетена неговата добросъвестност, което само по себе си е съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Повече за решението тук
За Народното събрание
Безспорно е, че този ответник не е изпълнил задължението си да преведе националното право в съответствие с правото на Европейския съюз в областта на конфискацията на средствата на престъплението, като създаде адекватни гаранции собственикът на вещта да може пълноценно да упражни правата си в наказателното или отделно производство, позовавайки се на своята добросъвестност, записа АС – Пловдив.
Нещо повече – въпреки решения на СЕС и ЕСПЧ, които сочат, че нормата на чл. 242, ал. 8 от българския НК е в пряко противоречие с разпоредби на съюзното право при липсата на предвидени ефикасни правни средства за защита на засегнатите добросъвестни лица, НС не е отменило или изменило разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК.
Като се позовава на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, съдът приема, че НС, като единствен законодателен орган на Република България, е било длъжно да хармонизира националното законодателство със съюзното, което то не е направило за продължителен период от време след 01.01.2007 г. до 2021 г., когато тя е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, отбеляза АС – Пловдив.
Мотивите на ВКС да не допусне касационно преразглеждане
ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Хасковски окръжен съд, поради следното:
ВКС приема, че правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувано понятието съществено нарушение на ПЕС, доколкото в случая е нарушено основно право – правото на собственост, нарушени са и основните принципи на пропорционалност и ефективност, нарушението е пряко, доколкото се касае за пряко противоречие с норма от ПЕС и са настъпили значителни вредни последици – имуществените вреди са на стойност 46 693лв.. Изброените обстоятелства няма как да се определят като несъществено нарушение на ПЕС, отбелязват върховните съдии.
Относно поставените от ОС – Хасково въпроси за добросъвестността на собственика, ВКС приема, че правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувана нормата от въззивния съд, доколкото добросъвестността следва от факта, че законния представител на дружеството не е осъден за контрабандата и не е установена някаква форма на съпричастност към престъплението.
По принцип и съгласно съдебната практика отрицателните факти се доказват чрез доказването на положителен факт, от който може да се направи извод за съществуването на отрицателния факт. В случая незнанието на законния представител на дружеството, че шофьорът на товарната композиция извършва контрабанда, се доказва чрез осъдителната присъда съгласно която отговорен за контрабандата е само шофьорът на композицията, и доколкото законният представител на дружеството не е осъден за контрабандата, то следва че законният представител не е знаел за контрабандата, откъдето собственикът на товарната композиция е бил добросъвестен.
Знанието или съпричастността на законния представител на дружеството към контрабандата е престъпно обстоятелство, което се доказва по реда на НК и НПК, или по чл. 124, ал.5 ГПК, но във всички случаи тези факти следва да се докажат или от Прокуратурата или по чл. 124, ал.5 ГПК от лицето, което твърди този факт.
По поставния въпрос за възжността на собственика да се защити по реда на чл. 111, ал.2 НПК, ВКС намира, че въззивният съд правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувал нормата на чл. 111, ал.2 НПК. Посочената норма урежда хипотеза на възстановяване на владението, но не и на възстановяване на правото на собственост. При конфискацията по НК правото на собственост се придобива от държавата и става публична собственост, поради което чл. 111, ал.2 НПК няма как да се приложи, доколкото не се предвижда възстановяване на правото на собственост.
За НС: Ако нормата беше премахната от НК, съдът нямаше да наложи конфискация
В касационната си жалба на НС се оплква, че не е действал противоправно, тъй като липсвала законодателна инициатива за изменение на нормата от НК, липсва пряка причинно- следствена връзка между нормата на чл. 242, ал.8 от НК и вредите. В изложението към жалбата пита: Налице ли е пряка причинно- следствена връзка, когато настъпването на вредите е опосредствано от действия на други органи? Допустимо ли е съдът да се позове на обстоятелство, което не е въведено от ищеца?
За наличието на пряка причинно – следствена връзка, ВКС изтъква, че нормата правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувана отАС -Пловдив.
В случая без наличието на противоконституционната норма на чл. 242, ал.8 НК съдът не би постановил конфискация на имуществото на трето лице, т.е. налице е хипотезата на необходимо условие.
Освен това зависимостта между приложението на нормата и конфискацията е нормативна, т.е. причинната връзка ще е налице дотогава, докато действа правната норма.
По втория въпрос, свързан с извода на съда, че НС е бездействало да си отмени противоконституционната норма, ВКС намира, че този въпрос е неотносим и е без значение за изхода на делото. Не е необходимо установяването на противоправно поведение, за да се ангажира отговорността на НС, тъй като отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е обективна, достатъчно е да е била приложена норма, която противоречи на ПЕС и от това да са настъпили вреди.
Разплащането
За имуществена вреда, претърпяна от ищеца, АС – Пловдив присъди обезщетение в размер на 46 693 лв., представляваща пазарната стойност на собствената му товарна композиция. Заради съществено нарушениее на правато на ЕС и нанесени преки вреди на ищеца, двамата ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца посочената сума.
Съдът присъди законна лихва за забава върху размера на обезщетението от датата на одобряване на споразумението, с което товарната композиция е конфискувана, което е и датата на влизане в сила на съдебния акт, т.е. от 29.06.2020 г.
След решението на ВКС, оставил в сила акта на АС – Пловдив, предстои първоинстанционният съд в Кърджали да отмени решението си в частта, в която е отхвърлил искът против НС, като решението по иска против Окръжен съд Хасково – да бъде потвърдено.
Като под Индиго
Бедата на солидарните ответници НС и ОС -Хасково е, че това не е единственото им съвместно осъждане по същата тема – три дни преди произнасянето на ВКС, на 17 март, АС – София потвърди осъждане от СГС на същите две институции за същото отнемане на автомобил по друго дело. Πpeд CГC тypcĸият гpaждaнин И.Ч. пpeдявява ocъдитeлeн иcĸ пpoтив Oĸpъжeн cъд-Xacĸoвo и Hapoднo cъбpaниe пo чл.2в ЗOДOB зa зaплaщaнe coлидapнo нa cyмaтa 54 000 лв. зa имyщecтвeни вpeди, нaнeceни мy c oтнeмaнeтo нa личния мy aвтoмoбил, мapĸa БMB. C aвтoмoбилa, в ĸoйтo и тoй e пътyвaл, нeгoв cънapoдниĸ извъpшил ĸoнтpaбaндa нa злaтни бижyтa, зa ĸoятo лoгичнo e cъдeн y нac, пpизнaт e зa винoвeн, a пo cпopaзyмeниe, oдoбpeнo oт cъдa ( 20.07. 2020г. ) БMB – тo нa ищeцa e oтнeтo, нeзaвиcимo, чe нямaл нищo oбщo c извъpшeнoтo пpecтъплeниe. Kaтo ocнoвaниe зa ĸoнфиcĸaциятa в пoлзa нa дъpжaвaтa e пocoчeн чл.242, aл.8 HK.
Правните аргументи и изводи на АС – София не бележат различия с колегите им от АС – Пловдив по другото дело.
Столичните съдии потвърждават солидарното осъждане на ОС – Хасково и НС за cъщecтвeнo нapyшeниe нa пpaвoтo нa EC и вреда, cъизмepимa cъc cтoйнocттa нa oтнeтия aвтoмoбил, ĸoятo cпopeд зaĸлючeниeтo нa вeщoтo лицe възлизa пo пaзapнa cтoйнocт нa 54 000лв.
Присъждат и зaĸoннa лиxвa oт 20.07. 2020г. дo oĸoнчaтeлнoтo изплaщaнe или oбщo 78 000 лв. пo изчиcлeния нa вeщитe лицaэ плюс aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe в paзмep нa 4970 лв. и 350 лв. възнaгpaждeниe зa вeщo лицe.
Доколкото ВКС отказва касационно обжалване заради приложението на текст, който след 1 януари 2007 г. ( след присъединяването към ЕС) е прължавал да се прилага, въпреки противоречието му с ПЕС, не е трудно да се досетим за релутатите от подобно обжалване.
