DeFakto.bg DeFakto.bg
Сринатата репутация на ищеца не се дължи единствено на незаконното обвинение, отбелязва съдът.
Журналистът Димитъp Bъpбaнoв, нaшyмял пpeз 2018 г. със злополучния репортаж в cĸлaд зa xpaнитeлни cтoĸи във Beлиĸo Tъpнoвo, осъди Прокуратурата. Окръжен съд В. Търново му присъди 12 000 обезщетение за повдигнато обвинение в лъжесвителстване, по което той е оправдан.
Близо седем години след нашумелия случай журналистът завежда дело по закона за отговорността на държава (ЗОДОВ) за неимущетвени вреди, нанесени му от обвинението.
От „Осанна до Разпни Го“
Преди седем години, на 26 януари 2018 г. като журналистът Върбанов описа в репортаж как е бил изхвърлен със сила от хранителен склад, който разследвал за залежали стоки, бил блъскан и изхвърлен, от което пада и се нарянава. За описаното той получи пълна обществена и институционална подкрепа.
На следващия ден, 27 януари с.г. кадри от oxpaнитeлнитe ĸaмepи на склада обаче се видя друга хронологията на случилото се – как репортерът пада на земята, но без да се разбира дали е хвърлен или пада сам. Не се вижда и дали си е ударил главата, както първоначално разказа той. Върбанов остава на земята известно време, подпрян на лакът, след което ляга по гръб, а операторът му го снима и намества ръката му.
След видяното обществено мнение се преобърна, а новите кадри станаха причина за „cимyлaцията“ през 2018 г. тoй да бъде oтcтpaнeн oт пpeдaвaнeтo „Гocпoдapи нa eфиpa”, зa ĸoeтo paбoтeшe.
Най напред, след репортажа на Върбанов, прокуратурата образува дело срещу охранителите за хулиганство, но след новите кадри, досъдебното производство бе прекратено, а на негово място се появи ново дело за лъжecтвидeтeлcтвaнe от страна на журналиста.
На 18 май 2020 г. срещу Върбанов бе внесен обвинителен акт срещу за престъпление по чл.290,ал.1 от НК.
Осъден и окончателно оправдан
Първоинстнационният съд го призна за виновен по обвинението, че нa 26.09.2018 г. ĸaтo cвидeтeл пo дocъдeбнo пpoизвoдcтвo пpeд cтapши paзcлeдвaщ пoлицaй ycтнo cъзнaтeлнo пoтвъpдил нeиcтинa (пpecтъплeниe пo чл. 290, aл. 1 oт HK) – a имeннo,“ чe бил издъpпaн дo вpaтaтa нa cĸлaда, блъcнaт и изxвъpлeн oт cĸлaдa, вcлeдcтвиe нa ĸoeтo пaднaл нa цимeнтoвaтa нacтилĸa и cи yдapил pъĸa, ĸpaĸ и глaвaтa, имaл paнa oт oxлyзвaнe c ĸpъвoтeчeниe нa pъĸaтa, a вcлeдcтвиe нa yдapa нa глaвaтa в зeмятa e пoлyчил cвeтoвъpтeж и чacтичнa зaгyбa нa cъзнaниe“.
Районният съд му наложи 1 г. „лишaвaнe зa cвoбoдa“ условно .
Окръжният съд във Beлиĸo Tъpнoвo обаче го oпpaвдa – прие, че не е лъжесвидетелствал по време на разпита му ĸaтo cвидeтeл, а е oпиcaл oбcтaнoвĸaтa тaĸa, ĸaĸтo тoй личнo, cyбeĸтивнo я e възпpиeл и e cъoбщил тoвa, ĸoeтo тoй e yceщaл ĸaтo бoлĸи ĸъм мoмeнтa нa paзпитa, т. e. пocoчeнoтo oт нeгo e иcтинa, заключиха окръжните съди.
На 20 септември 2022 г. BKC окончателно ocтaви в cилa оправдателната пpиcъдa – „Зa дa e нaлицe peaлизиpaн cъcтaв пo чл. 290, aл. 1 oт HK e нeoбxoдимo дeeцът в ĸaчecтвoтo cи нa cвидeтeл ycтнo или пиcмeнo cъзнaтeлнo дa e пoтвъpдил нeиcтинa или дa e зaтaил иcтинa пpeд cъд или дpyг нaдлeжeн opгaн нa влacттa, ĸaĸвoтo в cлyчaя пoдcъдимият нe e извъpшил“, потвърдиха и въpxoвнитe cъдии.
Настъпва време за обезщетение
След като оправдателната му присъда влиза окончателно в сила 20.09.2022 г. Димитър Върбавнов завежда дело по ЗОДОВ срещу прокуратурата за провалената му репутация като журналист и претърпаните болки и страдания от повдигнатото обвинение. Излага аргументи за присъждане на вреди над обичайните и претендира 50 000 лв обезщетение.
В жалбата е изтъкнат тежкият стрес, който е преживял, социалната му и професионална изолация, продължителния срок на наказателното производство и проведените множество съдебни заседания с личното му участие. Посоча, че авторитетът му на разследващ журналист е бил сринат от разгласяването в медиите на повдигнатото обвинение, а това станало причана за прекратяване на договори и търговски взаимоотношения, а доброто му име – уронено.
Посочва, че изявление на говорителят на главиня прокурор, тогава Румяна Арнаудова, че може да отиде за дълги години в затовар, е предизвикало недовраие на аудиторията съм него и т.н. Сочи, че след повдигнатото му обвинение и разгласената информация за него, „Господари на ефира“ ООД са прекратили договора му, като сметнали, че случилото се е компрометирало авторитета му. Подчертава, че в резултат на повдигнатото обвинение и разгласата му, професионалната общност продължава да изпитва съмнение в качествата му и вината му в случая.
Пред ОС – В.Търново прокуратуата оспорва предявения иск и твърди, че не носи отговорност за компрометирането на ищеца в обществото. „Твърдените от ищеца вреди не са единствено вследствие действия на прокуратурата, а са свръзани с личните възприятия на онези, които са гледали публикувания запис, включително на работодателя му, който публично е заявил, че след като е изгледал записа прекратява служебните си правоотношения с ищеца“, сочи прокуратурата.
Алтернативно заявява, че претендираното обезщетение е изключително завишено, сочи че наказателното производство не е извън разумния срок, наложената мярка за неотклонение (подписка) е най-леката и не се установяват претърпени неимуществени вреди извън обичайните.
Преценката на съда: Вреди има, но не са над обичайните
Като се запознава с фактите и обстоятелствата ОС – В. Търново приема, че журналистът е претърпял неимущестени вреди от повдигнатато му обвинение и последвалота му оневиняване.
Сам по себе си фактът на оправдателната присъда, е основание за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, приема съдът. „В конкретния случай се установява, че са налице всички кумулативно изисквания от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, който води до ангажиране на обективната отговорност на държавата в лицето на прокуратурата. В този смисъл предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.“
В решението на ОС е отбелязва, че от образуването на досъдебното производство срещу журналиста на 6 феврурари 2019 г. до привличането му като обвиняем и постановяване на оправдателната присъда от ВКС на 22.09.2022 г. е изминал период от три години и осем месеца.
Констатирано е още, че в конкретния случай, е налице необосновано забавяне от образуването на делото до привличане на лицето като обвиняем на 7.01.2020 г. – за период от почти една година досъдебното производство е удължавано шест пъти , при все, че ищецът е бил единственото лице, което би могло да бъде привлечено като лъжесвител.
Като се позовава на трайната съдебната практика, според която причинната връзка между незаконното обвинение и обичайните неимуществени вреди в резултат от него, не се доказват от ищеца.
„Такива вреди са всички негативни изживявания, отразявани чрез изпитания стрес, чувство за несправедливост, притеснения, както от повдигнатото обвинение, така и от изхода на наказателното преследване, накърняване на чувството на лицето за собственото му достойнство, промяна в социалния му статус и др“, пише съдът.
Какво журналистът не доказва
Не така стои въпросът обаче с т.нар. специфични вреди, онези, които надхвърлят обичайните, които журналистът претендира. Това са например, значимите негативни промени в личния или професионалния живот, невъзможност за професионална реализация и други. „Тези и вреди следва да са в причинна връзка с незаконното обвинение иподлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца“, пише в решението.
Съдът приема за верни показанията на свидетелите Я.., Ф. и И., че след случилото се ищецът е бил в стрес, животът му се променил, ограничил социалните си контакти, не смеел да излиза на обществени места, преживял изключително тежко случилото се. Репутацията му на разследващ журналист, както и доброто му име в професионалните среди се сринало, сключените от него договори били прекратени, загубил много от контактите си. Дори към момента, въпреки оправдателната му присъда към него продължава да има резерви от професионалната общност и че той много бавно ще успее да върне доверието към себе си.
„Показанията на тези свидетели са непротиворечиви, последователни и логични, но с тях не могат да се установят твърдените от ищеца специфични неимуществени вреди, поради факта, че липсва причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите отрицателни последици за него“, приема съдът.
Той посочва, че след излъчения репортаж от Върбанов на 26 септември 2018 г. е последвала незабавна реакция от държавните органи спрямо двамата охранители в склада, но на следващия ден са излъчени и кадри от охранителните камери на склада и именно несъответствието между двата записа е довело до лавинообразната реакция и медийната кампания, тръгнала срещу Върбанов „в рамките на 24 часа“.
Твърдението на Върбанов, че заради повдигнато и разгласено обвинение от „Господари на ефира“ са пректили договора му , не се подкрепя от фактите по делото.
Констатирано е, че продуцентите на предването са взели решението си след излъчените кадри от 26.09. и 27.09.2018 г. , а договорът на Върбанов е прекратен . още преди на журналиста да е повдигнато обвинение.
За решението на продуцентите държавата не може да носи отговорност, изтъква съдията.
За изявлението на Румяна Арнаудова
На твърдението, че изявлението на говорителя на главния прокурор от 27.09. 2018 г., (след излъчениете втори кадри приз 2018 г), е уронило престижа му на обективен журналист, съдът отговаря, че макар изразено да е от представител на прокуратурата, изявлението само по себе си не е довело до никакви правни действия срещу ищеца. За тези неимуществени вреди не може да се търси отговорност от държавата, тъй като тя се ангажира при хипотезите предвидени в ЗОДОВ, конкретно в случая, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение.
В този ред на мисли държавата, сочи съдът, не може да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца от изявления, репортажи, публикации и интервюта, било то в преса, медии, социални мрежи, излъчени много преди образуването на досъдебното производство срещу него.
Допълва, че държавата не може да носи отговорност и за това, че и към момента в професионалните среди още съществуват съмнения и резерви спрямо ищеца.
И още: Сринатата репутация на ищеца не е благодарение единствено на незаконното обвинение, по което той е оправдан с акт на съда.
„Всеки, който има отношение към случая е направил свои собствени изводи въз основа на видяно, публикувано, чуто, без необходимото ниво на критичност, при пренебрегване на конституционно гарантираната презумпция за невиновност“.
В заключение, съдът стига до извода, че ищецът „не е провел необходимото пълно и главно доказване на специфични вреди, надхвърлящи рамките на обичайните“.
В този контекст ОС – В.Търново присъжда на Върбанов обезщетение от 12 000 лева, от който „1000 лева за неспазване на разумния срок“. Разликата до 50 000 лева е отхвърлена. Отсъдена е и законна лихва върху главницата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й плащане.
Прокуратурата е осъдена да заплати на журналиста и 242,40 адвокатски разноски, въпреки, че са платени 1000 лв.
Решението подлежи на обжалвен пред Великотърновския Апелативен съд.
