DeFakto.bg DeFakto.bg
Процедурите по избор на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание, добили обществена популярност като „регулатори“, протичат при неособено висок обществен интерес.
Едва 11% посочват, че следят внимателно и с подробности случващото се в това поле, докато 47% се интересуват от тях, но само най-общо. Липсата на обществен фокус върху тази парламентарна дейност е съпроводена и с висок обществен скептицизъм за резултата от процедурите. Общо 82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политическите сили лица, 77% смятат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% смятат, че ще има много отлагания и скандали в процеса на избор. В крайна сметка почти две трети (64%) очакват, че може изобщо да не се стигне до избор.
Негативният контекст и изострените политически отношения доминират над очакванията за ролята и мястото в обществото на органите, избирани Народното събрание. Така например 46% са на мнение, че работата им става публично известна на обществото обикновено когато има скандали, а около две пети смятат, че работят в интерес на определени корпорации (40%) или в полза на олигархията (38%). Същността на тяхната работа и ползите им за обществото остават назад във възприятията на широката общественост За около 20% те имат важни контролни функции в специфични сектори или регулират специфични дейности (одит, далекосъобщения, ценообразуване на важни стоки) и чувствителни за обществото сфери (разузнавателни средства, защита на личните данни, финансов надзор) – 15%. Ролята им за регулиране на обществените отношения се разпознава от едва 14% от пълнолетните българи.
В такъв контекст не е изненадващо, че преобладаващата част от българите смятат, че е по-вероятно изборът на тези еднолични и колективни органи да достигне до рекрутиране на хора без почтеност и без професионализъм, които са зависими и обвързани с политически и икономически кръгове (общо 34%) или до почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но които не са независими (22%). Тези отделни характеристики на потенциални кандидати оформят реалистичния профил на хората, които ще бъдат избрани в различните органи.
За широката общественост обаче най-приемливи биха били почтени професионалисти, които са независими, макар и без обществен авторитет. В този контекст 36% са склонни да „преглътнат“ политическите и икономическите обвързаности. Други 38% смятат, че е по-добре да бъдат избрани лица, които освен, че са почтени и професионалисти и все пак имат обществен авторитет, макар и да знаят, че те не са напълно независими. Изборът на еднолични и колективни органи ясно показва, че за широката общественост е важно кандидатите да са почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но считат за неизбежна политическата и икономическа обвързаност, с която някак са отдавна свикнали.
Ето защо преобладаващата част от запитаните (над 90%) смятат, че гражданското общество трябва да участва под някаква форма в процедурите по избор на органи от Народното събрание. Най-често припознаваната е да се даде право на гражданските организации да номинират кандидати (над 46%).
Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от широката общественост. Най-неразпознаваеми са Икономическия и социален съвет и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Сред най-популярните са НЗОК, НОИ, КЕВР, КЗЛД, Омбудсмана, БТА, Сметната палата, КФН, КЗК и СЕМ.
Сред най-одобряваните обаче са Българска телеграфна агенция, Национален осигурителен институт и Омбудсмана.
Още за изследаването тук
Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на Български институт за правни инициативи. То е проведено сред 1000 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю в периода 17-25 март 2025 година. Използвана е двустепенна гнездова квотна извадка, а интервютата са проведени чрез таблети.
