DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентарната група на БСП – ОЛ левица внесе в Народното събрание нов закон за защита на гражданите от колекторските фирми. Законопроектът предлага цялостна регулация в една нерегулирана сфера – събирането на потребителски дългове от трети фирми по извънсъдебен ред, заяви депутатът от левицата Габриел Вълков.
Той коментира, че повече от 30 години колекторските фирми оперират без каквито и да е регулации, което води до масови случаи на натиск и злоупотреби.
„Ставаме свидетели на постоянен рекет върху българските граждани от страна на колекторските фирми. Това трябва да спре. Внасяме този закон, за да се сложи край на хаоса и да има ясен регламент за дейността им“, каза той.
Предлага се създаване на регистър на всички колекторски фирми, които ще могат да оперират само при наличие на определен минимален капитал и при доказана репутация – управителите и ангажираните със събиране на дългове няма да имат право да бъдат лицата с влязла в сила присъда.
Събирането на дългове може да се извършва само писмено или по телефон, като изрично се забраняват посещението по домовете или на работните места на дългика.
Освен това, фирмите няма да могат да извънят през нощта или в почивни дни, а всякакви опити за прилагане на близки, разлепване на обяви и други унизителни действия ще бъдат строго забранени.
Законът също така забранява препродажбата на дългове между няколко колекторски фирми и ограничава възможността да се събират задълженията за битови сметки към така наречените „естествени монополисти“ – комунални компании или мобилни оператори.
„Създаваме възможност да се възрази чрез електронен формуляр – ако длъжникът смята, че дългът е погасен по давност или сумата е неоснователна. Това се прави с цел да се предотврати масовата практика, при която дългове на стойност 1000 лв. се изкупува от колекторите за под 100 лв., но след това натоварват с неимоверни дълги разходи, заяви Мая Манолова.
В момента част от мобилните оператори дори изискват предварително плащане на такса от 8% от стойността на дълга, която покрива „услугите“ на колектора – практика, която ще бъде премахната. Законопроектът включва още значителни санкции от 5% от оборота на колекторските фирми при нарушения и закриването им при трето нарушение по отношение на потребителя.
Мая Манолова посочи данни, според които към края на миналата година необслужваните кредити в България възлизат на 3,81 млрд. лв. По нейни думи около 886 млн. лв. от тези задължения се събират от колекторски фирми, което представлява близо една трета от общата сума.
„65% от вземанията, които се събират от колекторски фирми, са дългове към банки и други небанкови финансови институции. Освен това 23% са задължения към мобилни оператори. Всяка година колекторите обработват около 800 000 случая, но без никакви ясни правила, регламент или контролен орган, който да следи за методите, които използват“, подчерта Манолова.
