DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдия Царагирадска постигна прелом в съдебната практика, която рядко докосваше случаите, при които медии, осъдени за разпростание на конкретни обиди и клевети, след решениета на съдилищата, продължават да ги „пазят“ страниците, за да носят „точки“ (печалби) на изданията си, без да държат сметка за репутацията и чувствата на засегнатия.
Самата Цариградска трябваше да прескача препятствия по пътя за защита на честта и достойнството си – нейното искане за заличавене на обидните публикации, на два пъти бе отхвърлено от съдебни инстанции с аргумента, че такъв иск нашето право не познава.
Оказа се, че проблемът е въпрос на задълбочено мислене, в известна степен и на смелост, каквито върховните съдии демонстрираха в случая: аĸo cтaтиятa нe бъдe cвaлeнa oт caйтa нa eлeĸтpoннaтa мeдия, бeзпpeпятcтвeният дocтъп дo cъдъpжaниeтo й нa мнoжecтвo cyбeĸти щe пpoдължи, и тo нeoгpaничeнo във вpeмeтo, а нeгaтивнитe пcиxични изживявaния зa yвpeдeния oт cъдъpжaщитe ce в нeя oбиди и ĸлeвeти нямa дa бъдaт пpeycтaнoвeни, обявиха те.
Зa дa ce изпълни изиcĸвaнeтo нa ЗЗД дa ce „пoпpaвят вpeдитe“ от деликта на увредения трябва да му се даде възможност да иска и пpeмaxвaнe oт caйтa нa eлeĸтpoннoтo издaниe нa cтaтиятa, cъдъpжaщa oбидни и ĸлeвeтничecĸи твъpдeния. И записаха:
Всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията.
Смятам, че следващата крачка трябва да се направи от Народното събрание, което дължи на обществото актуална нормативна уредба на сложните отношения, възникващи при и по повод медийни публикации в днешния глобален свят на дигитални технологии.Цариградска: НС дължи на обществото актуална нормативна уредба за защита
Още за механизмите, които подчиняват съдии:
Припомням причината, поради която бях очертана като мишена, а ПИК изстреля стрелите. Все още не знам #Кой точно дръпна тетивата, но анализът изглежда да прави извода почти очевиден.
Медийните оценки за моята личност „предводителка на пуча срещу Гешев“, „метежница“ и пр. станаха част от цялостния сюжет на заплашване, изнудване и шантажиране, което започна на 7.10.2019 г., само седмица след мое интервю пред БНР на 29.09.2019 г. Бях поканена в предаването „Неделя 150“ като инициатор на защитата на съдии от Софийския апелативен съд, станали обект на яростни атаки поради тяхно решение за предсрочното освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман и декларация в тази връзка, подписана от над 300 съдии.
Част от думите ми бяха: „Това е безпрецедентно политическо говорене – главният прокурор започна да се изказва почти заплашително как ще замълчи, защото в противен случай ще каже нещо крещящо неуважително към съда… Смятам, че съдиите са поставени в една принципна опасност да бъдат атакувани от силната прокуратура. Включително прокуратурата има правомощието да повдигне обвинение срещу всеки един съдия. Аз мога да бъда обвинена за това, че съм убила президента Кенеди и няма друг орган, който да може да повлияе на това…“.
Впоследствие пред съда свидетелят на ПИК обясни как и защо е събирана информация за мен: „… в конкретния случай сме търсили контакти с различни представители и на прокуратура, и на съд, и на полиция, и в Плевен сме координирали нещата, свързани с тази информация… обществената дейност е дала повод да се види кой е този човек, който инициира подписки, който не е съгласен с избора на главен прокурор…“.
Освен че лично бях наказана за изразеното мнение в защита на съдийската независимост, срещу мен на 8.10.2019 г. беше активирана групата на Мартин Божанов “Нотариуса”.
Години по-късно, по повод разстрела на този брокер на правосъдие, Съдийската колегия реши да изслуша прегрупирания главен прокурор Борислав Сарафов, за да разбере кой точно е убитият. Настоях и аз да взема участие в това заседание като един от съдиите, изобличили именно пред СК престъпната мрежа. В публичното заседание на 13-02-2024 г. мотивирано обосновах мнението си за механизмите, чрез които се подчиняват съдии:
1. Активното и основно участие на определени медии в натиска върху съдиите;
2. Политическото влияние както върху горните медии, така и върху управлението на съдебната власт
3. Бездействието на прокуратурата да разследва тежки криминални заплахи спрямо съдии;
4. Участието на магистрати от върховна прокуратура и специализираното правосъдие в мрежата за натиск;
5. Злоупотреба със специални разузнавателни средства спрямо магистрати с цел постигане на горните цели.
Това мнение отново предизвика ня#Кой, който ми изпрати меката сила – ПР-а на прокуратурата Веселин Иванов, който поиска “да се кротна”, но като не постигна целта, се намеси мрежата, наречена “Червения пират”.
Разказвам всичко това, за да е ясно как работи “адската машина” и съответно какви трябва да бъдат противодействията, за да бъде обезвредена.
В заключение съдия Цариградска посочва, че „до това решение се стигнало в резултат на продължилите повече от 5 години усилия и безупречна юридическа работа от страна на адвокат Александър Иванов от Адвокатско съдружие “Мусева и Иванов”, както и на моралната подкрепа и помощ от много хора“.
Както посочихме, полученото парично обезщетение ще й послужи да поеме част разходите по всички дела, в които се налага да участва, както и за създаване на специален фонд в Съюз на съдиите в България за защита и подкрепа на съдии под натиск.
