РЕШЕНИЕ

№ 2990

София21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
Членове: ДИАНА ДОБРЕВА
МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното
от съдията Диана Добрева
по административно дело № 2914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба с вх. № 3937/30.01.2023 г. от Агенция по вписванията (АВ) с ЕИК по БУЛСТАТ 131282355, представлявана от изп. директор Д. Митева, чрез адв. Д. Калдамуков, срещу решение № 183/10.01.2023 г., постановено по адм.дело № 3298/2022 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Излагат се подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на същото. Претендират се разноски.

Ответникът М. П. е подала в законоустановения срок отговор на касационната жалба чрез адв. А. Узунова, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) не представя отговор на касационната жалба и не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура – Красимира Филипова излага становище относно неоснователността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

След като взе предвид доводите на страните и прецени установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес, за което обжалваният съдебен акт се явява неблагоприятен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно т. 2 от Решение от 04.10.2024 г. по С-200/23 г. на първи състав на СЕС (решението на СЕС), относимо и към настоящото производство, Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и — в частност доколкото ги обявява — техен „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка.

В допълнение към горното, Съдът на Европейския съюз е изяснил в т. 75 от мотивите на постановеното от него решение, че когато вписва и съхранява лични данни, получени във връзка със заявление за вписване на дружество в търговския регистър на държава членка, когато в съответните случаи съобщава тези данни на трети лица при поискване и когато ги публикува в държавния вестник или чрез друго равностойно средство, органът, на който е възложено воденето на този регистър, извършва действия по обработване на лични данни, във връзка с които се явява „администратор“ по смисъла на член 4, точки 2 и 7 от ОРЗД.

В т. 3 от Решение от 04.10.2024 г. по С-200/23 г. на СЕС е посочено, че Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.

С оглед на гореизложените разрешения, дадени от СЕС, настоящият съдебен състав, счита, че при приетото от фактическа страна от първоинстанционния съд, правилно същият е приложил материалния закон, като е оставил без уважение жалбата срещу решението на КЗЛД, доколкото АВ в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил задължението си за свеждане на данните на субекта на данните – М. П. до минимум съгласно чл. 5, § 1, б. „в“ от ОРЛД вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Отделно от дотук изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че издадената от КЗЛД принудителна административна мярка в т. 2 от обжалваното пред него решение е не за заличаване на личните данни на П. /тепърва, в рамките на производство по чл. 17 от Регламента, по изрично искане за заличаване/, а ПАМ за обявяване на вече депозирания на 15.01.2021 г. със заявление обр. Ж1 дружествен договор със заличени данни. Поради тази причина вярно се явява заключението, че чрез наложената ПАМ (разпореждане за публикуване на процесния дружествен договор със заличени лични данни) се отстранява нарушението, извършено на 15.01.21 г. от страна на касатора, въпреки, че договорът съдържа лични данни и на другия съдружник/от когото няма жалба до КЗЛД и относно чийто лични данни липсва установяване на КЗЛД за извършено нарушение по отношение на него.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на АССГ, като в допълнение към тях посочва, че в действителност наложената ПАМ от страна на КЗЛД е от категорията на възстановителните по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и цели обезвреда на вредните последици, настъпили след незаконосъобразното действие на АВ.

Що се касае до оплакването на касатора, че е налице необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав, счита, че същото се явява неоснователно. Необоснованост на съдебното решение е налице, когато има порок относно формирането на вътрешното му убеждение. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В настоящия случай такива грешки не се откриват.

С оглед на изхода на спора, съгласно чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 от АПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба – М. П. в пълния поискан размер от 900 лева, доколкото същият е пропорционален на извършеното процесуално представителство и отговаря на предвидения ориентировъчен размер на адвокатско възнаграждение в чл. 8, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183/10.01.2023 г., постановено от Административен съд София-град по адм.дело № 3298/2022 година.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията с ЕИК по Булстат 131282355 да заплати на М. Р. П., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Велики Преслав, [улица], сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща сторени разноски по делото пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

 

секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА