DeFakto.bg DeFakto.bg
Процесуалните актове на Европейската прокуратура, които засягат правното положение на лицата, които са ги оспорили, трябва да подлежат на съдебен контрол.
Този контрол трябва да бъде под формата на пряко обжалване, само ако то е предвидено във вътрешното право за оспроване на решения на националните органи. В подобни случаи националният съд трябва да извърши специфична проверка, която да остановява дали се засягат права и свободи на засегнатото лице.
Това посочва Съда на ЕС по дело C-292/23 | Европейска прокуратура, за което съобщава пресслужбта на СЕС.
Европейската прокуратура е независим орган на Европейския съюз, който отговаря за провеждането на разследвания, наказателно преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Тя е организирана на две нива: от една страна, централно ниво, състоящо се от централна служба, която се намира в седалището на Европейската прокуратура в Люксембург, и от друга страна, децентрализирано ниво, което се състои от европейски делегирани прокурори, установени в държавите членки.
Случаят
Европейската прокуратура провежда наказателно разследване в Испания за измама със субсидии от Съюза. Европейските делегирани прокурори, които работят по делото, призоват две лица като свидетели.
Лицата, срещу които се води разследването, оспорват призоваването на единия от свидетелите.
Съдията, който осигурява съдебния контрол върху действията по разследване на Европейската прокуратура в Испания, сезира Съда на ЕС като посочва, че испанският закон допуска такъв съдебен контрол само в някои изрично предвидени случаи, сред които не е призоваването на свидетели.
Испанският съдията казва, че призоваването е акт, който може да породи правни последици спрямо трети лица и поради предвиденият от правото на Съюза1 контрол върху този вид актове следва да бъде упражняван.
Мотиви
В решението си Съдът подчертава, че след конкретна и специфична проверка компетентният национален съд трябва да определи дали призоваването на свидетели може да засегне правното положение на разследваните лица.
Ако това е така, призоваването трябва да подлежи на съдебен контрол.
Това обаче не означава непременно, че този контрол трябва да се упражни чрез пряко и специфично обжалване. Той може да бъде упражнен и инцидентно, при условие, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и презумпцията за невиновност и правото на защита, са гарантирани.
Когато обаче е предвидено пряко обжалване, за да се оспори директно аналогично решение на националните органи, същата възможност трябва да е налице и по отношение на актовете на Европейската прокуратура.
1 Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.
