Или, какво мисли съдът за обществената опасност на народните представители
„Ако загубим съда, губим всичко“, коментира адв. Даниела Доковска

След като десет пъти бившият специализиран съд беше отказвал да освободи от ареста един задържан след близо година, без да е разпитван, една бивша спецсъдийка мотивира поредния отказ да излезе на свобода с нечувани мотиви: Има oпacнocт дa извъpши пpecтъплeниe, ĸoятo oпacнocт нe ce oпpoвepгaвa oт тoвa, чe тoй e нeocъждaн, зaщoтo зa ниĸoй нeocъждaн нямa гapaнция, чe нямa дa извъpши пpecтъплeниe“.
Идеята на въпросната съдийка, че всички неосъждани български граждани са потенциални извършители на престъпления и затова законно обитават арестите, аха да обърне практиката на ЕСПЧ за презумпцията за невиновност и да наложи философията, че всеки е виновен доказване на противното.
Здравомислието обаче подсказа, че е най-добре да отметнем подобни съждения, като временно мозъчно затъмнение и отпратихме съдията в графата на абсурдните изключения.
Но скорошни бисери, пак на съдия от закритото спецправосъдие, шашардисаха наивното ни правосъзнание с прозрението, че депутатите са обществена опасност и е правилно да им се налагат мерки за неотклонение, за да не вършат престъпления.
Това излиза от определение на съдия Силвия Русева, бивш следовател и един от четиримата бивши спецсъдии, очаквали разпределение на делото за наложените парични гаранции от по 10 хиляди лева на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Божидар Божанов от „Демократична България“. Прокуратурата им предяви обвинение, че са оказвали принуда над бившия министър на електронното управление Александър Йоловски с кого да работи при провеждане на стратегичеси обществени поръчки и как да организира търговете в нарушение на закона, по думите на Йоловски.
Но тъй като той не се е „принудил“, обвинението срещу двамата е сведено до опит за принуда. (Кое как е било в случая, ще се разбере, когато делото бъде разгледано по съшество.)
На дневен ред
сега са мотивите на съда за наложените на Петков и Божанов парични гаранция от по 10 000 лева.
Мярката за неотклонение (МНО) е определена от двама инспектори на отдел „Разследване“ на КПК с одобрението на СГП.
Адвокатите на Петков и Божанов – Даниела Доковска и Ина Лулчева, оспорват пред СГС не просто размера на паричната гаранция, а нейната несъстоятелност.
Излагат доводи, че в наказателното производство не е задължително на всички лица с повдигнати обвинения да се налагат МНО. Подчертават, че това е необходимо само срещу онези от тях , за които има опасност да се укрият и извършат престъпления. Освен това нито една от тези опасности не е посочена в постановлението за наложените парични гаранции, което го прави „немотивирано“ и трябва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Защитата обаче не е калкулирала скритите козове на съда за обществената опасност на подзащитните й да вършат престъпления.
Съдът: „На пръв поглед“ има евентуална съпричастност в престъпление
Съдия Силвия Русева, като се запознава с материалите по делото, отхвърля жалбата на адвокатите:
Вярно е, казва тя, че съгласно чл. 56, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение се взима, ако може да се направи обосновано предположение за извършено престъплние и са налице основанията по чл. 57 от НПК. Но като се е запознала с „доказателствената съвкупност“ само на „пръв поглед“, е стигнала до извода за евентуална съпричастност на Петков и Божанов към извършеното престъпление – обосновава се с психическото състояние на Йоловски и с факта, че обвиняемите са народни представители.
Посочва: „За нуждите на настящото производство не е нужно съдът да анализира в дълбочина обоснованото подозрение за извършено престъпление, което може да се изведе от експертизата за тревожното състояние на Йоловски, който страда от страхови изживявания и състояние, прераснало в атопичен дерматит… „
Няма опасност двамата да се укрият
“ Безспорно за двамата обвиняеми съдът не намира, че съществува опасност да се укрият – те са с известна самоличност, постоянни адреси в страната и трудова ангажираност като народни представители“, казва съдията.
Като депутати обаче могат да извършат ново престъпление
По отношение и на двамата подсъдими обаче съществува опасност да извършат ново престъпление заради политическите им контакти и високите постове, които са заемали, отбелязва Русева.
Изброява: имали тесни връзки с отговорни служители от всички ведомства, включително и „силови и такива, свързани с националната сигурност“.
И двамата в момента са народни представители, което улеснява възможността им за контакти с лица от органите от разследването, на които да оказват влияние по разследването. А това прави напълно реален риска от извършане на престъпление от обвиняемите, заключава съдията.
Русева преценява, че заплатите на народните представители към постановяването на акта й са 7872 лв. – „така че размерът на гаранцията от по 10 000 лева е напълно разумен и пропорционален на целите на меркте за неотклонение“, е финалното й решение, с което потвърждава паричните гаранции.
Чудно е как при тази убийствена „длъжностна характеристика“, описана от съдия Русева, Петков и Божанов изобщо са на свобода?!
Но пък е добре да се знае какво мисли съдът за обществената опасност на народния представител и за интегритета на разследващите органи в държаватата, които, според съдията, се поддават на обработка.
По презумцията на някои бивши спецсъдии, навлезли в редовите съдилища, има твърде много неосъждани, които са виновни, още преди да им е повдигнато обвинение. Подобни изводи обичайно търпят крушение в европейските съдилища. Но това не е голяма утеха за „някои особености“ на реалното правораздаване у дома.
„Ако загубим съда, губим всичко“, лаконично коментира адв. Даниела Доковска пред Де Факто, смаяна от мотивите на съда.
Бел. ред. Де Факто не визира онези депутати, на които КПК и ПРБ не посягат въпреки обоснованите обществени подозрения, че са овъртолени в изкусни престъпления.