DeFakto.bg DeFakto.bg
Българският съд няма юрисдикционна власт спрямо международна организация на Съвет на Европа
Върховният административен съд отмени решение на АССГ, с което бе допуснато за разглеждане жалба на съдия Искра Александрава срещу отстраняването й от процедурарата за избор на съдия в ЕСПЧ през 2023 г.
„Българският съд няма юрисдикционна власт спрямо международната организация – Съвет на Европа, по въпросите, касаещи конституирането на съда, включително и мандата на посочения от правителството на страната съдия в този съд, който е бил междувременно избран и встъпил в длъжност“,посочва в решението си ВАС.
Ответничката е можела, но е пропуснала своевременно да оспори решението за отстряването й от процедурата пред ПАСЕ – с този и други мотиви ВАС обезсилва решението на АССГ.
Малко преди това
На 24 януари 2023 г. омбудсманът Диана Ковачева със 115 гласа бе избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ ) за новия български съдия в ЕСПЧ, на мястото на Йонко Грозев, чиито мандат изтече.
Преди това на национално ниво специална комисия с председател проф. Пламен Панайотов, назначена със заповед на министъра на правосъдието, изслуша шестима кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в рамките на процедурата по подбор. Явилите се кандидати бяха доц. Катерина Йочева, съдията от Административен съд София-град Красимира Милачкова, бившият директор на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов, адвокат Пламен Борисов, Виктор Соловейчик и Татяна Бъчварова от службата на прокурора в Международния наказателен съд в Хага.
Комисията по подбора не допусна до изслушването съдията от Върховния административен съд Искра Александрова и правозащитничката от Пловдив Милена Кадиева заради езиковия тест, а един кандидат, председателят на АС- София-област Мария Павлова не се е яви на изслушването.
По процедурата комисията „Панайтов“ предложи на правителството тримата одобрени кандидати заедно с “ резервите“, а МС изпрати двата списъка на ПАСЕ, която трябваше да избере българския съдия в Страсбург за следващите 9 години.
На първо място бе посочена cъдия Гaля Bълĸoвa, пoлyчилa и нaй-гoлямa пoдĸpeпa и oт пpoфecиoнaлнaтa oбщнocт, а след нея и ĸлacиpaнитe Диaнa Koвaчeвa и Дpaгoмиp Йopдaнoв.
Koмитeтът по подбора на СЕ също пpeпopъчa нa ΠACE ĸaтo нaй-ĸвaлифициpaн ĸaндидaт съдия Галя Вълкова, а след нея Koвaчeвa и Йopдaнoв, ĸaтo eднaĸвo ĸвaлифициpaни. ΠACE, в която България има шестчленна делегация, обикновено се съобразява с пpeпopъĸите на подобрната комисия, този път обърна практиката си и след балотаж избра проф. Диана Ковачева. По инфopмaция нa мeдиитe това е станало и след успешно лобиране на политиците от ГEPБ .
Ковачева е специалист по международно хуманитарно право, омбудсман и бивша правосъдна министърка на ГЕРБ. Bълĸoвa бе избop и нa cъдийcĸa oбщнocт в Бългapия.
Междувременно
отстранената от процедурата съдия Искра Александрова от ВАС оспори пред АССГ недопускането й до конкурса, а на 16 януари 2024 г. първоинстанционният съд прие, че жалбата й е допустима с мотива, че тя няма друг начин да защити правата си.
АССГ изтъква, че създадената ad hoc (за случая) и натоварена от Министъра на правосъдието специална комисия е действала като орган, на който са предоставени административни функции и това е създало отношения на власт и подчинение между нея и участващите кандидати за заемане на длъжността на „съдия“ в ЕСПЧ. Приема също, че недопуснатите до по-нататъшно участие в конкурса имат отделен правен интерес от оспорване именно на акта, с който същите са били отстранени от последващо участие в останалите нейни етапи.
Като краен извод АССГ посочи, че възложеното от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) избиране (посочване) на трима кандидати на всяка държава членка, измежду които ПАСЕ следва да избере един, който да заеме длъжността „съдия“ в Съда, представлява властническа дейност, в резултат на която е уредена и съответната вътрешна (национална) част от процедурата. По тази причина чрез проверка на вътрешните актове, които макар и да не са крайни за приключване на процедурата, ще бъдат защитени правата на кандидатите, чието участие до финалния избор от ПАСЕ е било преградено.
АССГ изпрати преписката на Комисията за ново произнасяне по допустимостта на кандидата Искра Александрова.
Срещу решението на АССГ пред ВАС възрази цялата комисията „Панайотов“ и министърът на правосъдието. Представителят на Върховна касационна прокуратура даде заключение, че съдебното решение следва да се обезсили, а съдия Александорва възрази срещу подадените касационни жалби като неоснователни и настоя обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
ВАС : решението на АССГ е безпредметно
Върховните съдии приемат, че отношенията по избора на съдия в ЕСПЧ са „международноправни и не разкриват никакви белези власт и подчинение, регулирани от административното право“.
С оглед статута на съдиите в ЕСПЧ, ВАС посочва, че правоотношението на избрания съдия от ПАСЕ също не е административно и е извън компетентостта на административото правосъдие.
„Видно е дори от уреденото за привилегиите и имунитетите от държавите-членки по Конвенцията, че съдиите и членовете на техните семейства се ползват с привилегиите и имунитетите на дипломатически представители в съответствие с правилата на международното право (така чл. 51 от ЕКЗПЧОС, респ. посоченото в подписания от страните-членки Протокол № 6 от 05.03.1996 г., клауза първа). Освен това уредбата ясно показва и че избраните съдии не са в административна зависимост, т.е. на подчиненост от избралия ги орган – ПАСЕ, който даже не може и да ги освободи от длъжност. Последното право е предоставено на самия пленарен състав на ЕСПЧ – така чл. 23, т. 3 от ЕКЗПЧОС, като решението се приема и с квалифицирано мнозинство“.
В този смисъл крайният акт на процедурата не дава основание да се определи, че министърът на правосъдието, националната Комисия за подбор, или дори МС, действат като органи, упражняващи властническа и то административна дейност, която попада в обхвата на контрол, уреден в чл. 2, ал. 1 от АПК, респ. дори с възможност за позоваване на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, посочва ВАС.
Като се спира на двуфазната процедура ( на национално и европейско ниво) за избор на съдия в ЕСПЧ и на актовете и насоките на ПАСЕ и Комитета на Министрите, ВАС приема, че след взетото решение за недопускане на Александрова, за нея не е била налице възможност да оспорва изводите на националната Комисия, и последващи актове в процедурата, свързани с решенията на МС и актът на ПАСЕ.
Поначало крайният, финализиращ процедурата акт за избор на съдия от в ЕДПЧ от ПАСЕ, не подлежи на съдебен контрол, нито по правилата на ЕКЗПЧОС, нито е възможно неговото оспорване пред национален съд, тъй като този акт е извън юрисдикцията на правосъдната система на РБ, обобщава съдебният състав.
Пита се тогава на какво основание на съдебен преглед ще подлежат междинни, неприключващи процедурата актове, та дори и те да препятстват възможността за по-нататъшно участие на даден участник, чудят се във ВАС.
Оспорването е имало шанс пред органите на ПАСЕ
В разглеждания случай, за да се приеме тезата на първоинстанционния съдебен състав, че актът на недопускането съществено и непоправимо засяга правната сфера на жалбоподателката, следва да се заключи, че за Алекснадрова не е бил налице друг път за защита.
Това обаче не е било така: „В случая с И. А. обаче в самите утвърдени „Насоки“ на ПАСЕ (лист 214, стр. 6 от доклада) е изрично посочено, че прозрачността, честността на националната процедура, респ. проверка на квалификациите и пригодността на всеки кандидат, са предмет на разглеждане, вкл. и събиране на надлежна информация и от консултативния панел, а последващо и от самата ресорна Комисия, докладваща пряко на ПАСЕ във връзка с приемане решение по избора“.
Тези, макар и помощни органи, са могли да препоръчат или да предложат на ПАСЕ да се повтори процедурата, респ. да се отхвърлят всички кандидати по причини, определящи я за нечестна, вкл. и с оглед проверката и оценката на езиковите умения на кандидатите, отбелязват съдиите.
Тоест отхъвленият съдия е пропуснал да се да се оплаче своевременно пред тези органи и да предизвика проверка, което е можело да доведе обективно до връщане на процедурата отново към националния етап, а издадения акт за недопускане – да не се приеме за окончателно препятстващ възможността й за защита.
Сега целта на оспорването пред АССГ е да бъде отменен акта на Комисията, като се възстанови висящността на процедурата от момента преди приемането на незаконосъобразния акт, но
това е невъможно да се постигне
Защото не е спорно, че с решение на ПАСЕ от 24 януари 2024 г. за единственото място на съдия от България е бил избран кандидатът Диана Ковачева, която понастоящем заема поста, пише съдът.
“ При това положение постановеното по делото от АССГ съдебно решение не може да прояви конститутивното си действие, тъй като то не може да предизвика правна промяна във вече заетата позиция и да доведе до нейното овакантяване, за да се проведе новият подбор, включващ и нова оценка на езиковите квалификации и знания на кандидатите“.
В този смисъл постановеното от АССГ решение и изпращане на преписката на Комисията за ново произнасяне по допустимостта на кандидата се явява безпредметно, тъй като обективно „в правния мир вече не е налице свободно или освобождаващо се място в съда, за което да се реализира тази процедура“ – процедурата междувременно e финализирана с акта на ПАСЕ ( 24.01.2024 г.) и встъпване в длъжност на избраното лице (Диана Ковачева) на 13.04.2024 г.
Това са обстоятелства, които не могат да се променят дори и при влизане в сила на постановеното от АССГ решение от 16.01.2024 г., изтъкват съдиите.
Отделно, постановеното по делото съдебно решение на АССГ е било недопустимо, тъй като подадената жалба е насочена срещу акт, който в случая не подлежи на самостоятелна съдебна проверка по реда на АПК, подчертават от ВАС.
„Българският съд няма юрисдикционна власт спрямо международната организация – Съвет на Европа, по въпросите, касаещи конституирането на ЕСПЧ, вкл. и мандата на посочения от правителството на страната съдия в този съд, междувременно избран и встъпил в длъжност, е заключеинето на върховните съдии.
Накрая съдът обезсилва съдебното решение на АССГ ( чл. 221, ал. 3 от АПК№, оставя подадената жалба без разглеждане на основание (чл. 159, т. 1 от АПК.) и прекратява образуваното съдебното производство.
На финала осъжда съдията да заплати на Министерство на правосъдието съдебни разноски в размер на 270 лева.
Решението е окончателно.
