DeFakto.bg DeFakto.bg
С окончателно определение от 15 април т.г. съдът рестаритира възможността по Закона за достъп до обществена информация за осветяване на мотивите за прекратявене на делото #Истанбулгейт, отделно от сагата #Барселонагейт, съобщи #BirdBG .
“ Съдът поряза опитите на Сарафов да спусне було на секретност над делото“, коментира изданието.
Това дело бе отделено от главното производство „Барселонагейт“, което беше свързано с лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Разклонението визизираше пране на пари за купуване на недвижим имот в Турция и редовни и парични преводи на пари към Борислава Йовчева от лица, свързани с аферата „Барселонагейт“.
Мотивите на наблюдаващите прокурори да прекратят делото останаха тайна. Те нямаше и от кого да бъде обжалвани.
В края на миналата година в искане до Върховния административен съд (ВАС ) и.ф. главният прокурор поиска Тълкувателно решение от ВАС по пет въпроса, свързани с достъпа до обществена информация (виж най долу). Той твърди, че постановленията на прокурорите за прекратяване на досъдебно производство, както и свързаните с т.нар. проверки са извън обхвата на „обществената информация“.
Многократно през последните години административните съдилища отсъждаха, че тази инфорамция не попада в обхвата на „следствената тайна“ и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
Според Сарафов обаче административните съдилища са се отклонили от правилната практика. Тоест случаи като „Истанбулгейт“ ( и не само) , трябва да се запазят като обществена тайна.
Делото
Пред ВАС делото е образувано по частна жалба на журналиста Димитър Стоянов срещу определение на АССГ, с което производството по поискания достъп до мотивите на делото, е спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателното дело (№ 6/2024 г.), поискано от Сарафов.
Като мотив първоинстанционният съд е посочил, че за изясняване на въпроса за поисканата информация е необходимо да се изчака решението по образуваното търкувателно дело, чиито въпроси са от значение за правилното решаване на спора, поставен от Bird. Позовава се на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС, че производството по делото е едноинстанционно и затова също трябва да бъде спряно в случая.
Журналистът, представляван от адв. Иванка Иванова, обжалва определението на АССГ с мотива, че то е в противоречие със закона. Излага съображения, че няма основания за спиране на съдебното производство, както и че спирането нарушава правото му на защита, тъй като тълкувателното дело е образувано по инициатива на една от страните в спрения процес, доколкото, прокуратурата е единна институция.
Върховният административен съд приема, че частната жалба е основателна.
Върховните съдии: АССГ се е надскочил
Към настоящия момент тълкувателното дело на което се позовава АССГ не е приключило с акт от съдиите във Върховен административен съд, посочват най-напред съдиите от ВАС по жалбата на журналиста.
Те също визират Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК), но с друг прочит:
При образувано тълкувателно дело пред ВКС „по обуславящ правен въпрос производство по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция“.
В случая АССГ е спрял съдебното производство заради висящото тълкувателно дело, но с такова правомощие той не разполага, тъй като е действал като първа и единствена инстанция, но не е и като касационна инстанция, приема 3-членният съства на ВАС.
Съдиите уточняват, че в мотивите си върховните касационни съдии, които са задължителни за ВАС и административните съдилища, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Поясняват, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, съществени за субективното право по спряното производство.
В определението е подчертано, че тълкувателното дело, поискано от Сарафов, няма за предмет конкретен правен спор:
По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. С решението по тълкувателното дело не се признават/отричат със сила на пресъдено нещо права или факти, които са релевантни по правен спор.
Поради това образуваното тълкувателно дело, не съставлява преюдициално дело (по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК) , чието решение ще има значение за правилното решаване на спора.
“ Това е така, защото обусловеността между два спора (преюдициалния и този по който делото което се спира) следва да се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.“
С тези мотиви върховните съдии отменят оспорваното определение, като неправилно и връщат делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Какво поиска Сарафов от ВАС
1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?
2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства?
3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл. 21 ал. 1 от ЗДОИ?
4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представляват ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?
5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство?
Срещу искането на и. ф Сарафов възропта адв. Алекснадър Кашъмов, директор на „Програма за достъп до информация“:
“ Две десетилетия и половина българските граждани наблюдават агонията на обвитата с най-мрачна слава институция от 1990 г. насам – тази на главния прокурор.
