DeFakto.bg DeFakto.bg
„Съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.“
„Подлежат ли на публикуване и в каква част от тях съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация?“
Министърът бе посочил, че е обичайна практика на съдебните състави в административните съдилища е след положен гриф за сигурност да не публикуват под никаква форма съдебни актове, по които са приложени доказателства, представляващи класифицирана информация, независимо от това дали и в каква степен те са обсъждани в съдебния акт.
Тези актове не се публикуват и след изтичане на срока за класифицирането им. Според министъра тази съдебна практика е неправилна и противоречи на закона и нa чл.6 § 1 oт Eвpoпeйcĸa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa, а спopeд пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ к oгpaничaвaнeтo нa пyбличнocттa нa cъдeбния пpoцec e изĸлючeниe oт пpинципа, a cĸpивaнeтo oт oбщecтвeнocттa нa цялoтo cъдъpжaниe нa cъдeбния пpoцec cпopeд ECΠЧ нe мoжe дa бъдe oпpaвдaнo.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ се наложи и заради противоречива съдебна практика от различни съдебни състави на ВАС.
След повече от три години с подробни мотиви съдиите на Първа и Втора колегия на ВАС оповестиха, че е неправилна практиката за непубликуване на съдебните актове, съдържащи класифицирана информация.
Публичността на съдебния процес е основна гаранция за неговата справедливост съгласно член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Именно публичността дава гаранции, че процесуалните права на страните няма да бъдат неоснователно ограничени или погазени и че изходът на правния спор ще бъде основан на убедителни, безспорни доказателства. Публичността на процеса е и гаранция за доброто правосъдие, за създаването на доверие в обществото, записват, каот се позовават чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България, и чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, е записано в Тълкувателното решение.
Правото да получават информация от обществено значение, каквато несъмнено е съдебната дейност, е установено в чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, защитено е и с Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България, сочат върховните съдии.
В мотивите е изброена обилна съдебна практика на ЕСПЧ по български дела – (решение от 12 февруари 2013 г. по делото Амие и други срещу България (жалба № 58149/08), т.99; решение от 16 април 2013 г. по делото Фазалийски срещу България (жалба № 40908/05), т.64; решение от 17 декември 2013 г. по делото Николова и Вандова срещу България (жалба № 20688/04), т.85).
В решението върховните съдии отбелязват, че „еднопосочно ЕСПЧ приема, че ограничаването на публичността в дейността на съдилищата е изключение, което следва да бъде допускано само при необходимост от защита на националната сигурност и държавната тайна чрез прилагане на подходящи техники за ограничаване на класифицираната информация“ позовав се съдът на няколко решеиня на ЕСПЧ (решение по дело Зутер срещу Швейцария от 22 февруари 1984 г.; решение по дело Вернер срещу Австрия от 24 ноември 1997 г.; решение по дело Прето и други срещу Италия от 8 декември 1983 г.; решение по дело Велке и Биалек срещу Полша, № 15924/05 и др.).
Публичният характер на производството защитава страните срещу правораздаване без публичен контрол, а това е и едно от средствата, чрез които може да се запази доверието в съдилищата, казват върховните съдии. Когато правораздаването е видимо, публичността допринася за постигането на целта на член 6 § 1, а именно справедлив процес, чиято гаранция е един от основните принципи на всяко демократично общество (Riepan v. Austria, § 27; Krestovskiy v. Russia, § 24; Sutter v. Switzerland, § 26).
За националната сигурност и държавната тайна
Ограничаването на публичността от правоприлагащите органи е законосъобразно, когато е необходимо за защита на националната сигурност и държавната тайна, е посочено в решеинето. „ Защитата на тази информация се подчинява на баланса между интереса на обществото разгласяването на тайната да остане защитимо и интереса относно публичния достъп до съдебните актове“.
В тази връзка, при публикуването на актове винаги трябва да се отчита степента на необходимост от ограничение, както и че притежателят на класифицираната информация носи отговорност за нейната защита.
В тези случаи публичността на съдебния акт следва да бъде осигурена само когато се добие увереност, че класифицираната информация, която съдът е обсъждал в акта си, ще бъде защитена в максимална степен със съдържанието на съдебния акт.
При спазване на нормативно предвидените ограничения, съдът следва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация, е отбелязано от върховните съдии.
И още: Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, съдът следва да приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, бе з да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.
Финално
Съдът е задължен да мотивира съдебните си актове и това е нормативно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България, както и в чл. 172а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, е заключението.
Мотивите съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, а диспозитивът посочва каква е формираната воля на съда (т. 3 и т. 4 от Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на Върховния съд).
Двете части са неразривно свързани помежду си, но имат различна правна характеристика, обхват, съдържание и предназначение. Ето защо, когато съдът в мотивите включва или обсъжда класифицирана информация, респ. документ с положен гриф за сигурност, мотивите не трябва да бъдат публикувани.
Когато в текста не се съдържа класифицирана информация, съдебните актове следва да бъдат публикувани изцяло.
Техническото заличаване само на класифицираната информация от текста води до нарушаване на логическото съдържание и последователност на изложението и така не се постига преследваната с публичността на съдебните актове цел.
Когато в текста не се съдържа класифицирана информация, съдебните актове следва да бъдат публикувани изцяло.
Във всички случаи диспозитивът подлежи на публикуване. По този начин се спазва задължението на съда за защита на класифицираната информация, както и осигуряването на публичността им
С тези съображения, Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд обобщава, че съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, задължително трябва да се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.
Решението е подписано от и.ф. председател на ВАС Георги Чолаков, зам. председателите Мариника Чернева и Любомир Гайдов и всички предедатели на отделения и членове на Общото събрание на от I и II колегии.
