Европейската прокуратура продължава да не дава никаква информация нито за разследването на проекта „Чирен“, включително и дали сред разследваните е Делян Пеевски, нито за административната проверка на българския европейски прокурор, свързана с действията ѝ по това разследване, за която проверка разбрахме преди вече близо месец.
Темата логично затихва, след като няма нови информационни поводи по нея.
Някакво крайно развитие, поне по отношение на проверката, все някога ще има. Каквото и да е то обаче, случилите се и досега събития са много показателни за крайно притеснителното състояние на върховенството на правото в България, което рефлектира и върху ключова институция на ЕС, каквато се явява ЕП.
Макар и под формата на компромат с очевидната цел да уязви българския европейски прокурор, публикуваните и неотречени от засегнатото в тях лице записи показват изключително грозната реалност на назначенията по върховете на правосъдието в, а оказва се и дори извън, България, за които с голяма степен на вероятност може да се каже, че е съдействала престъпната организация на Петьо Еврото. Степента на вероятност е толкова голяма, защото коментираното във видеото наистина съвпада с реално случили се събития като преподреждането на излъчените кандидатури за европейски прокурор от България вследствие на правителствено решение през 2020 г.
След като една криминална структура има такова влияние при посочването на човека, който ще заеме такъв ключов пост, най-логичният въпрос е как впоследствие този човек се отблагодарява на съдействалите за назначаването му криминали и хората зад/над тях („Решили СМЕ го“ по думите на Еврото).
И отговорът на този въпрос минава през цялостно одитиране на работата на българския офис на ЕП за времето на неговото съществуване.
Българските власти в нито един момент не успяха (или пожелаха) да проведат адекватно разследване на мрежата на Петьо Еврото заради степента на инфилтрирането ѝ в самите тях, но сега на дневен ред идва въпросът какво могат да направят структурите на ЕС, след като, оказва се, въпросната мрежа е влияла и върху процеси на ниво институции на Съюза.
Безспорно необходимо е пълното изясняване при максимална прозрачност на:
1) институционалните действия по и около избора на Георгиева;
2) цялостната работа на българския офис на ЕП през годините – организация, разпределение на преписките и пр.;
3) работата в частност по казусите от особено висок обществен интерес като „Чирен“ – колко са въобще разследваните случаи от такъв магнитут за времето на съществуване на офиса, от кои прокурори и как са ръководени, какви действия са извършвани, как е процедирано при констатирани спънки от страна на българските власти и пр.
4) твърденията за отправени заплахи във връзка с дейността на европейски прокурор, свързвани с Делян Пеевски – фигура с голямо влияние в родния обществен, политически и икономически живот – каква конкретика има за тези заплахи, уведомени ли са местните власти в Люксембург, провежда ли се разследване.
Как ще се реагира на този случай е много важен тест за европейските институции.
Към момента изглежда, че нещата отиват към „прегрупиране“ от типа на това, което се случи в родната прокуратура през 2023 г., когато пое заместникът.
ПП. Коментарът е от личния профил на автора във Фейсбук.
Заглавието на ДеФакто