DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов е от малцината народни представители във Великото народно събрание, който поддържа жива връзката с времето, когато беше приета новата Конституцията и сегашната действителност. Текстът пристигна с известно закъснение по технически причини, но от уважение към дългогодишния ни автор публикуваме размислите му така както ги е почуствал и изказал – неподправени и честни.
Петър Обретенов
Отминаха светските празници по повод събитие с историческо значение за България, с което се гордеем и отдаваме почит на дейците, които са го извършили.
Денят на приемане на Търновската Конституция -16 април – е несъмнено такова събитие. На тази дата Учредителното събрание приема Търновската конституция и с този акт се легитимира предвидената да се създаде с решението на Берлинския конгрес Българска държава, която до този ден, стриктно юридически погледнато, е територия под временно руско управление.
Но този празник се чества не специално за Търновската конституция, а изобщо като Ден на Конституцията, което означава, че празнуваме и приемането на настоящата Конституция. Само че това е зад кадър, под сурдинка. За нея малко се говори на този ден, а би следвало да не е така ако тя поставя край на една тоталитарна система и е начало на преход към една демократична, правова и социална държава, каквато тези, които поставят подписи под нея прогласяват своята решимост да я създадат.
Защо е това пренебрегване на този акт, който би следвало да се възприема като поставил началото на една нова епоха в българската история?
Причината е ясна ако сравним начина по който се приема Търновската конституция с този за приемането на настоящата Конституция.
Търновската конституция е приета единодушно и с акламации с подписите положени на 16 април 1879 г. от всички народни представители, независимо от ожесточените спорове, които са се разразили при дебатирането на отделните текстове и липсата на единодушие при гласуването им.
За разлика от нея, действащата сега Конституция беше подписана само от 311 народни представители от общо 400 депутати и отказът на неподписалите, част от които формираха групата на 39-те, беше мотивиран не от несъгласие с отделни постановки и текстове, а от отрицание на самата Конституция като валиден документ, защото според тях това ВНС доминирано от бившите комунисти не изразява народната воля и трябва да бъде разпуснато.
Приемането на Конституцията на 12 юли 1991г. беше повод за дълбоко разцепление на основната опозиционна сила – СДС, което даде негативно отражение в общественополитическото развитие на България, следи от което има и до сега, макар и под друга форма и прояви. Тя не можа да действа като консолидирана политическа сила, която последователно да отстрани всички рецидиви на тоталитарното минало. Неговите представители и техните наследници успешно се възползваха чрез едно превратно тълкуване и прилагане на правата и свободите, които гарантира новата Конституция и постепенно заеха властовите и икономическите командни висоти. Това не беше резултат от несъвършенства или грешки в конституционната уредба ( по мнението на наши и чужди авторитети тя отговаря на европейските стандарти ), а на липса на адекватна защита на цивилизационните ценности въплътени в нейните норми.
Конституционните норми не действат сами – действат личностите, чрез институциите на държавата, които ги прилагат. За съжаление, нашето общество се оказа неподготвено да се справи с тази задача:
„ В държава без демократични традиции и политическа култура, ….писаната конституция трудно се превръща във фактически зачитано и прилагано право, т.е. в обществена действителност”.[1]
Точно затова, в много области на нашата обществена действителност е в сила една фактическа конституция, която се разминава, а понякога противоречи на автентичния смисъл на конституционните норми. Примерите в това отношение са много и всеки от тях е предмет на ожесточени правни спорове породени от противоречиви икономически и политически интереси, в които често обществения интерес се губи в полза на частни, лобистки интереси и във вреда на гарантирани от Конституцията права на гражданите.
Тази тема е безкрайна, но понеже чествахме Деня на Конституцията на датата на приемане на Търновската конституция, редно е да направим равносметка и на настоящата Конституция, доколко тя сполучливо е допринесла за създаване на една демократична и правова държава, спазва ли се тя и необходими ли са промени в нея, за да бъде в крак с променените обществени условия, или те налагат приемането на нова конституция.
Този празничен за юристите ден трябва да бъде и ден за размисъл!
[1] Живко Сталев, „ Нормативната сила на фактическото”,с. 191.За автора: Петър Обретенов e нapoдeн пpeдcтaвитeл във Beлиĸoтo нapoднo cъбpaниe, юpиcт c дългoгoдишeн cтaж. Съдия и ceĸpeтap нa Cъвeтa пo зaĸoнoдaтeлcтвo ĸъм Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, пapлaмeнтapeн ceĸpeтap нa МП, зaм.-пpeдceдaтeл нa Цeнтpaлнaтa избиpaтeлнa ĸoмиcия. B мoмeнтa e aдвoĸaт.
