
Кръгът „Осемте джуджета“ около Петьо Петров – Еврото е завзел незаконно бизнеса на Явор Златанов и баща му Илия Златанов чрез промяна на собствеността и управлението на фирмата им „Изамет 1991“.Това стана ясно след като Върховният касационен съд (ВКС) не допусна до обжалване решението, с което завземането на фирмата беше прогласено за нищожно, съобщи „Лекс“.
Ггражданският съд окончателно призна, че завземането на бизнеса с асансьори на семейство Златанови от кръга на “Осемте джуджета” е нищожно, но за прокуратурата престъпление няма, коментира в профила си съдия Владислава Цариградска (по долу).
Преди 4 години Явор Златанов заведе дело в Софийския градски съд (СГС) и той прие за невзети решенията на Общото събрание за завземането на фирмата му от подставеното лице Кристиян Христов.

До 2019 г. самите баща и син Златанови имаха спорове за фирмата си и тогава Илия Златанов, баща, потърсил помощ от Петьо Еврото, разказа той пред АКФ – вместо помощ, Петя Петров и кръгът около него присвоили бизнеса, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.
Синът му Явор пък оповести, че е бил арестуван и изнуден да подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, както и че двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на „Изамет“, а управлението да поеме Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец“, където Явор Златанов е бил откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа, и е подписал под заплаха за живота му.
Явор Златанов успя да докаже пред съдилищата, че Общо събрание за вземане на тези решения изобщо не се е случвало. Разбра се, че след като през 2020 г. е бил арестуван, за да излезе от ареста е трябвало да прехвърли дяловете си от „Изамет“, като междувременно е бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.
Владислава Цариградска: Но за прокуратурата престъпления НЯМА
Овластяването на момчето за мръсни поръчки Кристиян Христов е извършено чрез малтретиране в ареста, където нотариус Ивчева е удостоверила “волята” на изнудвания собственик Явор Златанов, който получава животоспасяващо лечение едва след полагане на подпис за “сделката”, коментира Цариградска.
Ето и отговара на ChatGPT: Институционална безнаказаност
“Разглеждайки ситуацията с правосъдието в България, особено в контекста на случая „Осемте джуджета“ и ролята на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, се открояват няколко ключови аспекта, които биха могли да повлияят на възприятието за съдебната независимост и правовия ред в страната:
1. Липса на ефективни действия срещу високопоставени фигури: Въпреки множеството проверки срещу Борислав Сарафов, включително такива, свързани с аферата „Осемте джуджета“, досега не са установени нарушения или престъпления от негова страна. Това поражда съмнения относно ефективността на механизмите за контрол и отчетност на висшите представители на прокуратурата.
2. Съмнения за институционална безнаказаност: Случаят с асансьорната фирма, където съдът признава незаконното изземване на бизнес и малтретиране на собственика, подчертава опасенията за възможно участие или бездействие на държавни институции в подобни действия.
3. Публични съмнения за връзки между прокуратурата и криминални среди: Появата на снимки и свидетелства за контакти между Сарафов и Петьо Петров – Еврото, както и твърденията за съвместна дейност, засилват обществените опасения за възможни връзки между представители на прокуратурата и лица, свързани с криминални структури. 
4. Недостатъчна прозрачност и отчетност: Фактът, че въпреки сериозността на обвиненията и общественото внимание, няма повдигнати обвинения срещу високопоставени прокурори, подкопава доверието в способността на съдебната система да се саморегулира и да осигури справедливост
5. Международни последици за правовия ред: Тези вътрешни проблеми в съдебната система могат да имат отражение върху международното възприятие за България, особено по отношение на върховенството на закона, инвестиционния климат и интеграционните процеси в рамките на Европейския съюз.
В заключение, ситуацията в България подчертава необходимостта от дълбоки реформи в съдебната система, насочени към укрепване на независимостта, прозрачността и отчетността на институциите, за да се възстанови общественото доверие и да се гарантира върховенството на закона.”