DeFakto.bg DeFakto.bg
Предстоящо е Общото събрание на cъдиитe oт BAC да се прознесе по поисканото от и.ф. Сарафов за тълкувателно дело относно достъпа до обществена информация и опазване на прокурорските актове външен поглед.
В края на миналата година той поиска от върховните административни съдии да тълкуват дали попадат в обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДOИ) постановленията за прекратяване или отказ от образуване на досъдебни прозводства, както и проверките извън досъдебните проиводства по чл. 145 от ЗСВ.
Cпopeд Сарафов постановленията на прокурорите за прекратяване и образуване на досъдебно производство, както и свързаните с т.нар. проверки пo ЗCB са извън обхвата на „обществената информация“.
Администратвните съдилища обаче постановяват обратното. След като от 2018 г., когато делата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) станаха едноинстанционни, десетки решения на съдиите Административен съд София-град (АССГ) не възприеха „тясното “ виждане, застъпвано преди 5 години от ВАС, а именно: че материалите по досъдебните производства и актовете на прокурора по предприемане на действия по разследването или по прекратяването и спирането му или внасяне на обвинителен акт не са обществена информация. Най-общо АССГ в серия от решения разграничи информацията по досъдебните производства от тази в прокурорските преписки, както и от тази в акта, с който се приключва разследването.
Това наложи и.ф Сарафов да потърси тълкувателна помощ от и.ф. председателя на ВАС Георги Чолаков, който бързо образува поисканото дело.
Две жалби на гражданския активист Николай Неделчев очертават цялостната картина на тревогите в прокуратурата по широкото виждане за прилагане на ЗДОИ, а на практика и лични грижи на и.ф. Сарафов, особено след скандала с „Осемте джуджета“.
Докато има граждани, които питат за скандалното дело и не смятат отказите на прокуратурата за основателна причина да спрат да питат, изглежда е „необходимо“ да се стесни „широкия“ поглед за достъпа до информация на обществото.
Жалба №1 на гражданина Николай Неделчев след шаблонен отказ
Жалбоподателят Николай Неделчев е поискал информация за номерата на преписките, образувани в прокуратурата след препратените сигнали от Народното събрание в периода 01.01.2021г.-18.07.2024 г., за работата на комисията за Нотариуса и влиянието на неговия кръг в съдебната система, както и за работата на други комисии в НС. Той е поискал още информация и за „съответните прокурорски актове (ако такива има налични)“ на прокуратурата, изпратени до НС за приключване на образуваните производства по един или друг начин“.
Поисканата информация се натъква на шаблонен отказ от зам. главния прокурор Елена Каракашева, който Неделчев оспорва пред АССГ.
Твърди, че търсената със заявлението информация е обществена по см. на чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ, а отказът е неправилен, необоснован и противоречи на целта на закона.
Зам. – главният прокурор пред съда: НПК има предимство пред ЗДОИ
Защитата на Каракашева, чрез процесуален представител, е ясен ориентир защо и. ф. Сарфов потърси „съдействието “ именно на ВАС.
Пред съда зам. главният прокурор се позовава на практиката на ВАС, че материалите по досъдебното производство и конкретно актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването по реда на глава осемнадесета от НПК, не съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Научаваме също, че „за събираната и съхранявана от прокуратурата информация по разглежданите дела и преписки, следва да се прилагат нормите на НПК, като специални по отношение на ЗДОИ, както и че, прокурорът не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ“.
Каракашева е категорична, че постановленията на прокурорите от досъдебните производства ( чл.199 НПК ) са изключени от приложното поле на ЗДОИ, а тези за образуване, откази или прекратяване на досъдебно производство, са материали по разследването, които могат да се разгласяват само с разрешение на наблюдаващия прокурор по разнообразно прилагания чл. 198 от НПК .
Поисканите номера на преписките и други конкретни данни по тях, също не попадат в кръга на обществената информация по дефиницията на чл. 2 ЗДОИ, е другата защитена теза от зам.гл. прокурор.
„ Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и проверките по едно наказателно производство, в това число и номерата на прокурорските преписки, независимо от фазата, в която се намира производството, е регламентиран в НПК в какъвто смисъл била и формираната съдебна практика“, обобщава Каракашева.
Съдът: Прокуратурата дължи обществена информация за актовете си по ЗДОИ
Най-напред съдия Десислава Корнезова взима решение да не спира делото по жалбата на Неделчев до произнасянето по тълкувателното дело. Цитира тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което „първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, тъй като това е правомощие само на касационната инстанция и това обуславя отказ от спиране“.
Като изброява още множество решения в тази посока, посочва, че съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Така обуславя отхвърляне на искането за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 АПК.
Наскоро трима съдии от ВАС с подобни аргументи pecтapтиpaха възмoжнocттa пo Зaĸoнa зa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция да бъдат ocвeтени мoтивитe зa пpeĸpaтеното дeлoтo #Иcтaнбyлгeйт, oтдeлнo oт caгaтa #Бapceлoнaгeйт.
Като се запознава с материалите по спора съдия Корнезова отбелязва, че според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона институции.
Като задължен субект по чл.3, ал.1 ЗДОИ, прокуратурата следва да се произнеся по подадените заявления и да осигурява достъп до обществена информация.
В случая потърсената и отказана информация има характера на обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и прокуратурата е длъжна да осигури достъп на жалбоподателя до нея, отсъжда АССГ.
В решението се напомня, че правото на достъп до обществена информация е ограничено, само когато тя е класифицирана или е друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
Номерата на прокурорските преписки не са тайна
По повод исканата и отказана информация на Николай Неделчев за номерата на преписките в ПРБ , образувани след препратените сигнали от Народното събрание за „Нотариуса“ и пр., съдът отбелязва очевидното – на интернет страницата на прокуратуата е представена възможност на гражданите да извършват справки по номера на преписката или по регистрационния номер на жалбата/сигнала. Следователно, казва съдията, след като прокуратурата е преценила, че всеки гражданин, чрез номера на преписката или входящия номер на сигнала може да проследи движението им, не е налице пречка тази информация да бъде предоставена.
Енигма е каква свръхсекретна тайна е мотивирала отказа на зам. главния прокурор да предостави исканите номера на преписките, след като не става дума за информация от разследване или проверки.
Деловодната система изисква прокурорската преписка да има и съответен регистрационен номер, като посочването на този номер несъмнено е административна дейност, а не дейност по разследване на престъпление по реда на НПК, пише в съдебния акт.
В този смисъл е очевидно, казва съдът, че разпоредбата на чл.198, ал.1 от НПК, на която се позовава зам.главният прокурор, не се прилага по отношение на регистрите.
Прокурорските постановления са обществена информация
Отхвърен като незаконосъобразен и противоречащ на смисъла и на целта на закона е изводът, че достъпът до информацията, съдържаща се в постановленията, които са издадени по образуваните преписки е ограничен от закона – чл.198, ал.1 НПК.
Да, казва съдията, съгласно тази разпоредба, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на нормата е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.
Обаче – тези ограничения и забрани не се отнасят до актовете на органите на досъдебното производство, сред които е и прокурорът, който се произнася с постановленията, изтъква съдът.
Постановлението, с което се прекратява наказателното производство, съгласно чл.243 НПК, е акт на прокурора, а не материали от разследването и по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване по в чл.198, ал.1 НПК, уточнява съдията.
Съгласно чл.18 НПК, „съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс“, а както беше отбелязано, ограничението за разпространение се отнася само до материалите по разследването, а не до актовете на органите, които го извършват, подчертава съдия Корнезова.
И още: Следва да се посочи, че актът с който се прекратява досъдебното производство подлежи на съдебен контрол ( чл.243, ал.4 НПК) , а от друга страна актовете на съда са публични, което изключва тезата за ограничаване на достъпа до информацията, съдържаща се в съответния акт на прокуратурата.
Проверките също не са защитена тайна
Разпоредбата на чл.198, ал.1 НПК се отнася до образуваните досъдебни наказателни производства, но не включва проверките, които се извършват по реда на чл.145 ЗСВ: „Жалбоподателят трябва да може да узнае, дали по изпратените сигнали от временните комисии на НС до Прокуратурата на Република България има образувани досъдебни производства, респ. извършени ли са проверки и как са приключили същите“.
В съдийското решение се напомня, че: Предварителната проверка се провежда с цел събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, за да се прецени дали да се образува досъдебно производство. Затова и след завършването й и в зависимост от резултатите от нея, може да се образува или да не образува досъдебно производство, но по отношение на нея разпоредбата на чл.198 НПК не се прилага.
Посочено е, че прекратяването на предварителната проверка с отказ от образуване на наказателно производство също подлежи на съдебен контрол.
При анализа на доказателствения материал, съдът намира, че поисканата информаия не е класифицира или друга защитена тайна (чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ) и не са налице основания за отказа на зам. главният прокурор.
Още за обществения интерес
В конкретния случай съдът установява безспорно и недвусмислено наличие на условията за признаване право на достъп до обществена информация.
„Налице е обществен интерес от разкриването на информациата, защото по този начин се улеснява прозрачността и отчетността на Прокуратурата, както и се гарантира законосъобразното изпълнение на законовите задължения. Липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т.6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ“.
И още: „Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес /чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ/. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е изпълнено от ответната страна.“
Информацията, съдържаща се в мотивите на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, респ. за прекратяване на досъдебното производство може да формира у гражданите мнение и за дейността на Прокуратурата и убеждение за начина по който тя упражнява правомощията си.
Следователно тази информация е обществена по смисъла на чл.2 ЗДОИ, заключава съдията, обратно на съображенията, които е изложил зам. гл. прокурор.
В заключение съдът приема, решението на заместник на главния прокурор при Върховна прокуратура е незаконосъобразен административен акт и поради наличието на основанието по чл.146, т.4 АПК, следва да бъде отменено.
Като отменя акта на Каракашева за отказ от достъп до обещствена информация, съдията връща преписката на зам. главния прокурор и определя 14 -дневен срок за предоставяне на исканат информация.
Решението е окончателно.
Жалба № 2: С ТД Сарафов обслужва единствено себе си персонално
От другата жалба №2 на Николай Неделчев до АССГ, научаваме, че зам.главният прокурор Елена Каракашева отново му е отказала информация, този път по административната преписка, която предхожда самото искане на Сарафов до ВАС да образува тълкувателно дело.
С искането си за тълкувателно дело от ВАС и.ф. Сарафов обслужва единствено себе си персонално, е посочено в жалбата. И не само.
(Очаквайте в следващ ден )
