DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов
Визитата на Доналд Тръмп – младши възбуди обществения интерес с коментари за целта на посещението, за евентуалната му връзка с отношението на САЩ към политическа ситуация в нас и конкретно – към известни личности във властта, особено след като се разбра, че Бойко Борисов е имал среща с него.
Извън вниманието на медиите и на политическите коментатори остана един много интересен факт свързан с бурни и скандални за нашата политическа и правна действителност събития отпреди малко повече от две години
Според медийни публикации Тръмп – младши е бил поканен и придружаван от Антони Тренчев, съосновател на криптокомпанията „ Нексо”, която е организатор и домакин на организиран за Тръмп в София бизнес форум „ Trump BisinessVision” .
В началото на 2023 г. тази личност и бизнес компанията „ Нексо” бяха обект на огромен по мащаб скандал с криминални и политически измерения, в който взеха участие почти всички органи и институции на властта, политически партии и техните лидери.
По това време Антони Тренчев беше издирван с европейска заповед за арест и наложена парична гаранция от 1 000 000 ( един милион) лева, сума представляваща абсолютен рекорд за този вид гаранции за мерки за неотклонение, във връзка с досъдебно производство за разследване на Организирана престъпна група / ОПГ / за извършени крупни финансови престъпления: нерегламентирана банкова дейност без лиценз, пране на пари, данъчни престъпления, компютърни престъпления , а даже и връзки с лица и структури финансиращи тероризма и организираната престъпност.
За тези обвинения българската общественост беше информирана на специални брифинги на Борислав Сарафов, тогава шеф на Националната следствена служба и на Сийка Милева, говорител на Главния прокурор Иван Гешев. Милева сравни това разследване като второ по големина след делото КТБ и оповести, че за случая са ангажирани над триста прокурори, следователи, разследващи полицаи, агенти на ДАНС, на НАП. Извършени са обиски на над 15 адреса и се установяват нови адреси на криптокомпанията „ Нексо”,както и на нови лица свързани с нея
Акцията на прокуратурата придоби ярък политически оттенък след като се разбра, че Асен Василев, бивш финансов министър от правителството на Кирил Петков се е срещал с лица от компанията, служители на същата са направили дарения за изборната кампания на партията „ ПП” и „ДБ“, а самото правителство е подписало меморандум за бизнес намерения.
От следствието и прокуратурата скандалните разкрития се пренесоха в парламента с бурни дебати, в резултат на които беше създадена временна парламентарна комисия за разследване дейността на „ Нексо” и свързаните с нея лица и структури, финансиращи тероризма и организираната престъпност, както и на политически партии.
Медийното пространство беше окупирано от изяви на видни, действащи и сега, политици, които определяха инкриминираната „престъпна дейност” на компанията като такава на финансов октопод и куха пирамида, а разкритията направени от прокуратурата като „ планетарен скандал”[1], който накърнява имиджа на страната. Малцина подлагаха на критика действията на прокуратурата и то обикновено се свеждаше до квалификацията им като „ прокурорска уйдурма”.[2]
В тази атмосфера, провокиран от сравнението на това разследване с делото КТБ, което според Гешев по сложност е сравнимо с достигане до луната с дизелов двигател, направих опит за юридически анализ на основните обвинения в нарочна публикация[3], в която, накратко казано, констатирах, че обвинението за наличието на ОПГ е несъставомерно, защото такава не се образува явно и се регистрира в съда, с одобрен от него предмет на дейност, в НК няма престъпен състав за нерегламентирана банкова дейност без лиценз, както и за предлагане и търговия с криптовалута. Изводът ми в заключение беше, че „ дизеловия двигател на Гешев няма да достигне целта”.
Така се и случи. След няколко месеца СГС отмени европейските заповеди за арест като незаконосъобразни, а в края на годината прокуратурата капитулира, прекрати следствието и обяви, че няма доказателства за престъпни действия от ръководни лица в „ Нексо”. Парламентарната комисия за дейността на „Нексо” също отиде в небитието.
Трябва ли да приключи по този начин тази „ планетарна” афера? Логично е да се постави въпроса защо обвиненито не изчака да събере и прецени всички релевантни доказателства преди да излезе на брифинг пред медиите с обвинителен акт или постановление за прекратяване на производството?
Прокуратурата е рецидивистка по отношение на шумни медийни „разкрития” за мащабна престъпна дейност на политици, обикновено недолюбвани от нея, защото смятат, че трябва да се реформира, които завършват по начин сходен със случая „ Нексо”. За последния, още от самото начало е явно за всеки квалифициран юрист, че основните обвинения са несъставомерни.
Каква отговорност носи прокуратурата и лично тогавашния шеф на следствието Борислав Сарафов, сега и.д. Гл. прокурор и кандидат за такъв, за тази „ издънка”, която има тежки, неблагоприятни последици за държавата? Не става въпрос само за напразното ангажиране на ценен властови ресурс за разследване на несъществуващи престъпления, който можеше да бъде употребен за чакащи да бъдат разследвани знакови случаи на корупция по високите етажи на властта.
Опасен резултат от краха на следствието срещу „ Нексо” е, че компанията заведе арбитражно дело за 3 милиарда долара заради накърнения й имидж от тези действия.
Странна амнезия е обхванала сега онези длъжностни лица и политици, които по време на скандала дамгосваха тази криптокомпания като куха пирамида, банка без активи и регулация, която с измамни трикове обира наивни клиенти, пере пари и с престъпни схеми чрез нея са преминали близо 100 милиарда долара.
Сега те мълчат, но ако държат на тези позорни квалификации би следвало да протестират срещу организирания в София форум от тази криптокомпания. И ще поемат ли отговорност при неблагоприятен резултат от арбитражното дело?
Сега, аферата „ Нексо” се оказа бумеранг, който връща удара на прокуратурата и на тези, които искаха да извлекат политически дивиденти от нея. Тя отново поставя на дневен ред отговорността на прокуратурата в лицето на нейните ръководители за подобни действия, които накърняват не само нейния имидж, но и този на държавата. Но не само на прокуратурата, но и за отговорността на онези политически сили, които не само допускат тази институция да има подобни изяви, но и да се възползват от тях.
[1] Йордан Цонев [2] Атанас Атанасов [3] Петър Обретенов „Обективно за случая „ Нексо”, КТБ и дизеловия двигател по пътя към целта”, Де Факто 25.01.2023г. и „ Дневник, 25.01.2023г.
