DeFakto.bg DeFakto.bg
Апелативен съд – София отмени 5-годишната присъда на Михаил Стефанов, съден за поругаване на българското знаме, делото за ново разглеждане на друг състав от стадия на разпоредителното заседание в СГС
Този път присъдата „пада“ заради серия непреодолими процесуалнии нарушения, извършени от наказателния състав на СГС с председател съдия Силвия Русева, бивш спецсъдия и следовател в следствения отдел на Специализираната прокуратура.
Предистория
За първи път Стефанов бе обвинен през 2018 г., а впоследствие осъден от спецсъда на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с 4-годишен изпитателен срок. Той бе съден по Глава първа от НК, която санкционира тероризъм, измяна, шпионаж, и прочие, и признат за виновен, че на 29 май 2018 г. пред сградата на Съдебната палата в столицата е запалил знамето на България, уринирал върху него и заснел действията си, които публикувал в интернет.
Наложеното наказание бе най-тежкото, предвидено в чл. 108 НК – лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева“.
Пред съда Стефанов обясни, че извършеното от него е протест срещу „очевидни обществени пороци – беззакония на българския съд и на българска прокуратура“.
През ноември 2020 г. ВКС отмени присъдата и я върна за разглеждане от друг състав. Едно от основанията бе, че не е било изяснено в детайли здравословното състояние на подсъдимия – „води ли се на отчет в съответен център за психично здраве, откога и с каква диагноза, провеждано ли е лечение – кога и какви са резултатите от него.. “
Преди тогавашното разпоредително заседание „терористът“ свидетелства, че е бил бит от надзиратели в ареста и му е бил счупен черепът, нещо което не остана незабелязано от върховните съдии. Въпреки молбите на подсъдимия да не се дава ход на делото „ поради причинена черепно-мозъчна травма, припадъци и неадекватно състояние…, ход е даден, констатираха те.
„При тези констатации се налага извод, че първоинстанционното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия, и в разрез с изискването за справедлив процес“.
Извършената съдебно-психиатрична експертиза тогава показва, че Стефанов не страда от психическо разстройство, а съдебният психиатър проф. д-р Петър Маринов, обяви: „В народопсихологията има думи като зевзек, темерут, кибритлия – това не е болест, а вид характер“.
Отново му бе повдигнато обвинение по чл.108, ал. 2 от НК за опетнявяне на знамето, но и за дръзко хулиганство, извършено с изключителен цинизъм по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК близо до сградата на закритата спецпрокуратура.
Присъда и непреодолими пречки за валидността й
На 11 април 2024 г. състав на СГС го признава за виновен по второто сценично изпъление и му наложи едно общо, най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и да плати близо 1000 лв. съдебни разноски.
От пръв поглед издадената присъда за поругаване на националното знаме изглежда „заслужена“, но доколкото правосъдието е свързано с прецизност, обективност и компетентност (без емоционални забежки), налагането й бележи сериозно отклонение от правилата на съдебния състав в СГС, e изводът на апелативните съдии след проверката им.
Осъденият Михаил Стефанов и адвокатът му (служебен) оспорват 5-годишната ефективна присъда пред САС и сочат множество нарушения – подсъдимият не е бил запознаван с материалите по делото, нарушено е правото му на адвокатска защита, недоказаност на обвинението и пр. Оспорени са и размерите на отделните наказания, довели до общия размер, както и възложените разноски. Защитата твърди, че обвиненията за престъпления по чл. 108, ал.2 от НК и по чл. 325, ал.2 от НК са несъставомерни, тъй като НК не инкриминира популяризирането на видеоклипове в интернет и пр.
Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, а подсъдимеят да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
След прочуване на фактическата обстановка съдебният състав на САС стига до извода за непреодолими пречки пред валидността на присъдата.
Нарушено право на защита
1.При проведеното разпоредително заседание на 20 декември 2023 г. служебният адвокат на подсъдимия заявява пред съда, че отношенията с клиента й са влошени. Поради “ непреодолими разногласния по отношение на линията на защита и той е поискал тя да се отведе, като е отказал да бъде негов защитник“.
Адвокатът посочва, че при това положение е „обективно невъзможно да осъществява защитата, и прави искане да бъде освободена от възложената й защита“.
Съдебният състав председател Силвия Русева не уважава искането на защитника и адвокатът е продължил защитата на подсъдмия до приключване на първоинстанционното производство, установява САС.
Като е възприел подобна позиция, съдът съществено е ограничил правото на защита на подсъдимия, посочва въззивният съд.
По същество в проведеното разпоредително заседание на 20.12.2023 г. адвокатът е декларирал направения отказ от подсъдимия от нейната защита и обявява, че не може да изпълнява задълженията си по чл. 98 от НПК като защитник. Между нея и подзащитния й има противоречие относно основните линии и начина на осъществяване на неговата защита и заявява отказ пред съда от защита по независещи от нея причини ( чл. 95 НПК ).
Несъмнено е, че във вътрешните отношения между защитника и подсъдимия е необходимо да има доверие, свързано с организиране правото му на защита“, поясняват апелативните съдии. В конкретния случай адв. К. е заявила законови основания за отстраняването й като защитник на подсъдимия Стефанов по делото, поради което е било наложително решаващият съд да предприеме действия по охрана на интересите му като независимо че се касае до участие на назначен служебен защитник в производството, казват те.
Още повече, че и самият подсъдим изрично е заявил отказа си от защита на страна на адвоката, посочва САС. Решаващият съд е бил длъжен да осигури друг служебен защитник, включително и да отложи производството по делото до определяне от САК на нов, отбелязва апелативният състав, категоричен, че правото на защита е било нарушено.
Пренебрегнато право на подсъдимия за лично участие по делото
2. Съставът на СГС в проведеното разпоредително заседание на 20 декември 2023 г. е приел, че присъствието на подсъдимия Стефанов не е необходимо за разкриване на обективната истина по делото, поради което е започнал и финализирал първоинстанционното производство в негово отсъствие, установява въззивният съд.
Обстоятелството, че според закона (чл. 269, ал.1 от НПК) присъствието на подсъдимия не е задължително за изясняването на обстоятелствата по делото, не означава, че той е лишен от възможността лично да участва в съдебното производството, а при поискване съдът е длъжен осигури присъстивето му чрез призоваването му за насрочените съдебни заседания, отбелязва САС.
Въззивният съд изтъква, че за две от проведените пред СГС заседания – на 22 януари 2024 г. и на 25 март 2024 г. – той не е бил редовно призован, но въпреки това СГС е дал ход на делото и в негово отсъствие е извършил множество процесуални действия – разпити на свидетели и на експерти.
За друго заседание, проведено на 12.03.2024 г, подадената от подсъдимия молба за отлагане на заседанието поради късното му уведомяване дори не е била докладвана и в негово отсъствие също са извършени разпити на свидетели и експерти.
Подобно процедиране от състава на СГС, НО, 40 с-в, ограничава по недопустим начин правото на лично участие на подсъдимия в производството, е изтъкнато в мотивите на апелативните съдии.
Не е имал дъстъп до материалите по делото
3. Подсъдимият от началото на съдебното производство е проявявал активност във връзка с обвиненията, за които е предаден на съд, сочат апелативните съдии. Още преди проведеното разпоредително заседани с искане от 12.12.2023 г. и многократно повторени молби Стефанов е поискал от първостепенния съд преписи от материалите, съдържащи се в досъдебното производство, за да се информира за съдържанието на доказателства – право по закон.
По първата и втората от така посочените молби съставът на СГС не се е произнесъл изобщо и е продължавал да заседава. Председателят на състава Русева реагира едва на третата му молба (от 26.02.2024 г.) и му разрешава да получи преписи от материалите в досъдебното производство.
Подобно процедиране от първостепенния съдебен състав означава, че искането на подсъдимия е било прието за изначално основателно, но съдебното производство от три заседания до този момент е протекло, без подсъдимият да е бил запознат с материалите по делото в нарушение на закона ( чл. 55 от НК).
Заключението на САС
Поради констатираните съществени нарушения на правото за защита на подсъдимия, всяко от които представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановения акт по съществото на делото, е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, залегнали в двете жалби, които сочат неправилност на присъдата, заключават апелативните съдии.
За да бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав – от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, решава САС.
С тези съображения Софийски апелативен съд отменя присъда на Софийския градски съд, издадена 11 април 2024 г. от 40 състав на НО и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от стадия на разпоредително заседание.
Пет години след извършения втори „тероризъм“ делото започва отначало.
За решаването на този случай изглежда непреодолима следата, оставена от някои спецтруженици на бившото спецправосъдие, от която принципът на „случайно“ разпределение на делата досега не успя да отърве казуса.
Решението на САС е окончателно и не подлежи обжалване.
