DeFakto.bg DeFakto.bg
Ефикасността на правото на възобновяване не допуска задочно осъдено лице, започнало да изтърпява наказанието си, да е длъжно да изчака продължителен период, преди да бъде постановено решение по искането му за провеждане на нов съдебен процес – това се казва в заключение от 30 март т.г на генералния адвокат на Съда на ЕС Лайла Медина по българско дело.
В обширно становище Медина пояснява, че Европейското право не допуска национална правна уредба и практика, които изключват правото на нов съдебен процес само със съображения, че лицето е привлечено като обвиняем в досъдебното производство и се е укрило, без от компетентните органи да се изисква да го уведомят за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците, ако то не се яви пред съдебния орган.
Заключението е направено по спешност след поискано преюдициално тълкуване от Върховния касационен съд на уредбата на българския Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за възобновяването на производството по искане на задочно осъден.
През март т.г. върховните съдии Спас Иванчев, Деница Вълкова (докладчик) и Светла Букова поискаха спешните разяснения от СЕС след като задочно осъден е поискал възобновяване на делото, вече изтърпява присъдата си, а съдът трябва да прецени дали да бъде уважено искането му за ново разглеждане на процеса, решен в негово отсъствие, защото се е е бил укрил от правосъдието и е получил една година затвор. Осъденият е поискал делото да приключи със споразумение и така евентуално да му бъде наложено наказание под минимума от една година затвор.
При тези обстоятелства Върховният касационен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда два преюдициални въпроси:
Производството пред Съда на ЕС се извършва при участието на представител на Върховна касационна прокуратура.
Фактите по казуса
С постановление на прокурор от 5 февруари 2024 г. по член 219 от НПК на М. С. Т. и служебно назначения му адвокат е предявено първоначалното обвинение за квалифицирана кражба, извършена през октомври 2023 г.
С това постановление спрямо М. С. Т. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С първоначалното обвинение М. С. Т. е уведомен също, че е длъжен да не променя местоживеенето си и да се явява пред компетентните органи при призоваване. Незабавно след предявяване на обвинението, той е бил разпитан, посочил адрес за призоваване от компетентните органи, декларирал, че е уведомен за задължението да плати разходите за служебно назначения адвокат при постановяване на осъдителна присъда по случая.
Прокурорът внася обвинителен акт в Районен съд Монтана, пред който е образувано наказателно дело. След като М. С. Т. не е бил открит на посочения от него адрес, за да му бъде връчен обвинителният акт, РС – Монтана го е призовал да се яви чрез телефонен номер, който обвиненият е оставал и е възложил на служител на звено „Съдебна охрана“ към Министерство на правосъдието да го издири.
Тези усилия обаче не са дали резултат и районният съд е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия М. С. Т. Служебно назначеният адвокат, подпомагал М. С. Т. в досъдебното производство, е участвал в производството пред този съд.
На 8 май 2024 г. съдът налага на М. С. Т. наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влиза в сила на 24 май 2024 г., а осъденият започва да изтърпява наказанието си на 16 юни 2024 г. Той подава до Върховния касационен съд искане за възобновяване на наказателното производство, довело до задочното му осъждане.
Пред Съда на ЕС ВКС посочва, че съгласно установената практика задочно осъденият не може да иска възобновяване на производството, ако е бил осъден задочно поради това, че се е укрил, вследствие на което е станало невъзможно да му бъдат връчени обвинителният акт и съобщението за датата и мястото на съдебния му процес, както и да бъде уведомен за последиците при неявяване. Обяснява, че в този случай искането на осъдения се оставя без уважение поради недобросъвестност, тъй като то не може да черпи права от неправомерното си поведение.
На тази основа запитващата юрисдикция приема, че член 423, алинея 1 от НПК е съответен на правото на Съюза, и конкретно на членове 8 и 9 от Директива 2016/343, е посочено в заключението на генералния адвокат.
Съмнението на върховните съдии за съвместимостта на този подход обаче идва от тълкуването, възприето от Съда по дело на Специализираната прокуратура в производство срещу обвиняем, който се е укрил. От ВКС по специално искат да се установи дали предявяването на първоначално обвинение може да се приравни на знание на обвиняемото лице, че срещу него ще се води съдебен процес и какви са правните последици от укриването му, преди да бъде предадено на съд.
Върховните съдии посочват, че в решението си от 2022 г. (дело С-569/20) за Специализирана прокуратура, СЕС е указал, че съдът, който разглежда искането за възобновяване, проверява дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен „официален документ“, който недвусмислено посочва „датата и мястото на съдебния процес“, както и дали документът е бил връчен своевременно, а именно на дата, достатъчно отдалечена от тази на съдебния процес, така че ако засегнатото лице реши да участва в него, да може надлежно да подготви защитата си. В същото решение на СЕС е записано, че на осъдения може да бъде отказан нов процес, ако доброволно и недвусмислено се е отказал от правото си да присъства на наказетлонот произвдство.
Освен това в същото решение се казва, че „Директива 2016/343 не допуска национална правна уредба, която изключва правото на нов съдебен процес единствено с мотива, че засегнатото лице се е укрило и органите не са успели да установят местонахождението му“, посочват върховните съдии.
Из мотивите на генералния адвокат:
След подробно изследване на практикта на СЕС и ЕСПЧ, генералният адвокат отбелязва, че Съдът вече е посочвал, че държавите членки имат възможност да използват института на задочното осъждане само в хипотезите, при които съответното лице реално е могло да присъства на съдебния процес и доброволно и недвусмислено се е отказало от това.
Изброени са конкретните хипотези, при които държавите членки имат възможност за задочно провеждане на съдебен процес, без да предвиждат право на нов съдебен процес, а именно: засегнатото лице е било е надлежно уведомено, доброволно и недвусмислено да се е отказало от правото си да присъства на процеса, и да е спазено изискването на член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, в който са поставени две алтернативни условия – лицето или да е било надлежно уведомено за последиците от неявяване (член 8, параграф 2, буква а) от тази директива), или да е било представлявано от адвокат (член 8, параграф 2, буква б) от споменатата директива)
„Поради това е уместно да се прави разграничение между условията, при които може да се презумира, че засегнатото лице е било уведомено за съдебния процес, и условията, при които може да се счита, че то се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства на този процес.“
Във всички случаи според съдебната практика, установена от ЕСПЧ, отказът за явяване трябва да бъде доказан от конкретни, обективни и релевантни обстоятелства, отбелязва Медина.
Правото на възобновяне не е ефективно гарантирано
По настоящото дело има основание за съмнение, че правото на възобновяване на съдебния процес е ефективно гарантирано, с оглед на изминалото време между лишаването от свобода и евентуалното решение относно възобновяването, изтъква Медина.
Осъденият М. С. Т. започва да изтърпява наказанието си на 16 юни 2024 г., но съдебното заседание относно възобновяването е проведено едва на 24 януари 2025 г., т.е. повече от седем месеца след като започва изпълнението на наказанието.
Ако лицето не е могло да упражни правно средство за защита преди или през известна част от периода си на лишаване от свобода, е налице проблем с ефективността на правото на възобновяване по смисъла на член 9 от Директива 2016/343, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата. Всъщност при обстоятелства, при които лицето вече е изтърпяло дадено наказание (или голямата част от това наказание) без непосредствена възможност да оспори задочната си присъда, правото на възобновяване става неефикасно.
И още: На пръв поглед разпоредбата на член 423, алинея 1 от НПК остава проблематична, тъй като не включва по достатъчно ясен начин всички условия за отказ на нов съдебен процес, установени от Директива 2016/343. Всъщност както тази разпоредба, така и установената от запитващата юрисдикция съдебна практика по цитираната разпоредба изглеждат несъвместими с член 8, параграф 4 и член 9 от Директива 2016/343, доколкото лишават задочно осъдения от право на нов съдебен процес само по съображение, че същият се е укрил, след като е бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство, но все още не е бил надлежно уведомен за съдебния процес (нито за датата, нито за мястото му), в приложение на член 8, параграф 2, букви a) и б) от тази директива.
От предоставената на Съда преписка, сочи ген. адвокат Медина, се вижда, че с предявяването на 5 февруари 2024 г. на първоначално обвинение М. С. Т. е бил лично уведомен за повдигнатото му обвинение в рамките на досъдебното производство На 16 февруари 2024 г. същият напуска България въпреки изискването той периодично да уведомява полицейските органи по своето местоживеене.
Доколкото обаче не е получил обвинителния акт, изглежда, М. С. Т. не е имал изрична информация нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за последиците от своето отсъствие, което би могло да изключи приложимостта на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2016/343.
След като не е бил уведомен за съдебното заседание в съответствие с член 8, параграфи 2 и 4 от тази директива, осъденият има право на нов съдебен процес на основание член 9 от нея.
Освен това ефикасността на правото на възобновяване не допуска лице, което е задочно осъдено и е започнало да изтърпява наказанието си, да е длъжно да изчака продължителен период, преди да бъде постановено решение по искането му за провеждане на нов съдебен процес, по смисъла на член 9 от Директива 2016/343, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, е изводът на Лайла Медина.
В такъв случай запитващата юрисдикция би трябвало да гарантира, че българското производство реално осигурява ефективно право на възобновяване, сочи ген. адвокат. посочва генералният адвокат.
Заключение
По изложените съображения генерланият адвокат предлага на Съда да отговори на отправените от Върховен касационен съд преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Членове 8 и 9 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба и практика, които изключват правото на нов съдебен процес само по съображение, че лицето е привлечено като обвиняем в досъдебното производство и че се е укрило, без от компетентните органи да се изисква да уведомят това лице за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците, ако то не се яви пред съдебния орган.
2) Член 8, параграф 4 от Директива 2016/343
трябва да се тълкува в смисъл, че
когато преценява дали компетентните органи са положили всички разумни усилия, за да уведомят засегнатото лице за съдебния процес, националната юрисдикция трябва да отчита както тежестта на последиците за засегнатото лице, така и особените обстоятелства по случая, и по-специално да следи за използването на наличните информационни системи на Съюза, когато съществуват индиции, че засегнатото лице се намира в друга държава членка.
3) Ефикасността на правото на нов съдебен процес, по смисъла на член 9 от тази директива, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата на основните права, не допуска лице, което е задочно осъдено и е започнало да изтърпява наказанието си, да е длъжно да изчака продължителен период, преди да бъде постановено решение по искането му за възобновяване на съдебния процес“.
Обичайна практика е Съдът на ЕС да възприема заключенията на генералните адвокати.
Вж. решения от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, наричано по-нататък „решение Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил“, EU:C:2022:401), от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес) (C‑400/23, EU:C:2025:14), и от 16 януари 2025 г., Стангалов (C‑644/23, (наричано по-нататък „решение Стангалов“, EU:C:2025:16).
