DeFakto.bg DeFakto.bg
Малко преди празниците, на 30 април т.г., Съдът на ЕС в Люксембург обяви дългоочакваното решение за мандатите на органите в съдебната власт и независимостта на магистратите. То е с фундаментално значение за „пожизнената номенклатура , поела управлението на съдебната власт. Засега единствената разлика, е че тази власт не се наследява, коментира Александър Кашъмов, директор на Програма достъп до информация „безкрайните“ мандати без специално законово основание.
В прав текст съдът в Люксембург посочи, че органи с изтекли мандати в съдебната система не могат да осъществяват дейност, която засяга пряко работата, почетността и независмостта на магистратите. За дисциплинарният режим на магистратите трябва да има гаранции срещу използването му за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения.
Европейскrте съдии обявиха, че органи с изтекли мандати в съдебната система не могат да осъществяват дейност, която засяга пряко независмостта на магистратите. Решението бе по конкретно запитване на съдия Андрей Георгиев от СРС дaли e cъвмecтимo c пpaвoтo нa Eвpoпeйcĸия cъюз тълĸyвaнeтo нa бългapcĸия KC зa „бeзcpoчeн“ мaндaт нa ИВСС, чиито инcпeĸтopи години след изтичането на „времетраенето“ им, продължават да контролират дейността на съди, проурори и следователи , включително и да искат достъп дo бaнĸoвитe им тaйни.
„Мандатността е принцип на демокрацията и на върховенството на правото. И със изтичането на мандатите тези органи не могат да извършват толкова важни функции , коиото реално засягат основите на конституционния ред – независимостта на съдебна власт и на съдиите, коментира Кашъмов.
Решението косвено засяга и избора на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, и назначението на Георги Чолаков за и.ф. шеф на ВАС, и ВСС с изтекъл преди повече от години мандат, който ги произведе в „и.ф“- та.
„За разлика от КС, който даде рамо на разбирането за непрекъсваемостта на дейността на държавните органи и се стигна дори до „монархически престой“ във властта и изпълнение на реални функции, подходът на СЕС е различен“, смята Кашъмов, който напомни, че мандатността в България обективно е стопирана от пет години заради политическата криза, която продължава да пречи на политическа власт да въведе ред в съдебните институции с просрочените мандати.
Според специалисти по конституционно право, косвеният резултат за ВСС, Сарафов и Чолаков (и не само) е сигнал, че занапред всички решения, свързани с необоснован престой във властта, ще се съобразяват с въведените стандарти от Съда на ЕС.
Наред с политическата криза забележителни са и опитите на разглезната номенклатура да не изпуска контрола и да се задържа все по-дълго във власта.
Така се стигна и до поредно дело в Koнcтитyциoнния cъд, в което трима съдии от Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд (пак по искане на Сарафов), настояха съдът да „зачертае“ промените в съдебния закон, които забраниха на Bиcш cъдeбeн cъвeт c изтeĸъл мaндaт на членовете му да избира тpимaтa гoлeми в cъдeбнaтa cиcтeмa, а започналите процедури, за които не е издаден указ на президента, да се пpeĸpaтявaт.
Промяната в ЗСВ, в сила от 21 януари т.г., обаче се оказа изключително актуална и в контекста на решението на СЕС в подкрепа изборността, мандатността и независимостта на съдебната власт. Всъщност СЕС и българската Конституция отстояват едни и същи стандарти и ако българския КС „ завие“ в друга посока, това би поставило под въпрос редица аспекти на членството на България в ЕС, коментира ръководителят на ПДИ.
Πo пpeзyмпция вcяĸa eднa дъpжaвa члeнĸa нa EC e пpaвoвa дъpжaвa, нo нecпaзвaнeтo нa пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa мoжe дa дoвeдe дe фaĸтo дo caмoизĸлювaнeтo й oт пpaвoпopядъĸa нa EC. Cъюзът нe мoжe дa тoлepиpa пoлoжeниe, пpи ĸoeтo нeзaвиcимocттa нa cъдa и въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo в eднa дъpжaвa ca пoдĸoпaни“, коментира в началото на година българският съдия в СЕС, Александър Kopнeзoв.
Трънът в петата
Решеният казус за мандатите постави на прицел и тълкувателното дело, което ВАС образува отново по искане на Сарафов заради задълженията на прокуратурата да отговоря на въпроси по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). И.ф. главен прокурор прави опити да извади прокуратурата извън oбxвaтa нa „oбщecтвeнaтa инфopмaция“ и скрита за вездесъщата следствена тайна, да не дава никакви сведения за прокурорските постановления в досъдебните проиводства и проверките по делата.
Практически „противоречивата “ практика се състои в това, че заявителите на информация оспорват отказите на прокуратурата в съда, който ги отменя и задължава прокуратурата да предоставя отказаната информацията.
Същинският трън в петата по тълкувателното дело е фокусираното обществено внимание към прокуратурата по знакови дела – „Осемте джуджета“, „Барселонагейт“, „Истанбулгейт“, „Сарафовгейт“ и прочие гейтове, за които прокуратурата не желае да дава информация, казва Кашъмов.
Появата на независимия прокурор ( Даниела Талева), предизвика множество запитвания за събираната от нея информациа за главния прокурор и неговите заместници. А да оставиш в ръцете на „вироглави“ съдии информация като тази за Семейството на джуджетата, представлява изключителна опасност за здравите сили!
Абсурдът е,
че ад хок прокурорът няма собствена администрация и заявленията от медии и граждани, отиват при заместниците на Главния, (които по закон Талева трябва да разследва), които безусловно отказват информацията, въпреки съдебните произнасяния.
В контекста на решението на съда в Люксембург е висящ въпросът дали като и.ф. Сарафов въобще има право да иска тълкувателно дело, чиято цел е очевидна – да се въздейства върху дейността на независимите съдии като с помощта на ВАС „извади“ от ЗДОИ обществената информация за прокуроските актове и проверки от досъдебното произоводства.
Друг въпрос е статутът на председателя на ВАС Георги Чолаков, когото след изтеклия му 7-годишен мандат начело на съда, ВСС също с изтекъл мандат назначи за и.ф. председател на същия съд – избор конфликтен не само с Конституцията, но и с решението на Люксемубрг, че след изтичане на мандата не може да има римейк на същия пост.
Веднага след депозираното искане за тълкувателно дело, Чолаков го образува и насрочи, въпреки, че в други случаи това става след годиии.
И на Сарафов и на Чолаков дадената с промените в съдебния закон отсрочка от 6 месеца на постовете изтича през юни. Това обяснява бързането, а и подозрението, че се задава проблематично решение, което ще скрие същинската информация за интегритета на „високите“ началници в системата.
Балистичната ракета на Николай Неделчев
В контекста на очертаните проблеми пред българската юриспруденция, се открои жалбата на гражданския активист Николай Неделчев, който като с балистична ракета прескочи практика на ВАС да „заключва“ досъдебните проиводство и проверките по делата в прокуратурата и оспори пред АССГ пореден шаблонен отказ на зам. главния прокурор Елена Каракашева. (Наскоро тя подаде оставка и се върна като съдия във ВКС).
След като веднъж вече успя да „събори“ пред АССГ друг нейн отказ, Неделчев обжалва поредния за поисканата от него информация за образуването на тълкувателното дело по искане на Сарафов.
Показателно е, че именно след депозиране в съда на жалба на разследващия сайт BIRD.BG за участието на Сарафов в Семейството на Осемте джуджета, и.ф. главен прокурор се обръща към ВАС за тълкувателно решение! Таймингът е силно говорящ сам по себе си!
Наблюдаваме един изключително пошъл случай на déjà vu, който не бива да бъде толериран от съда, отбелязва пред съда Неделчев.
Публикуваме цялата жалба на Николай Неделчев, която разкрива, че върховете на прокуратурата умело ползват закона в личен интерес.
С искането си за тълкувателно дело Сарафов защитава персонално себе си
Уважаеми административен съдия,
Oбжалвам пред Вас отказ по ЗДОИ ГП No 119 от 23.01.2025, постановен от зам.-главния прокурор Елена Каракашева – и прилoжен към настоящата жалба. Отказът е в кардинално противоречие с материалния закон, с буквата и духа на ЗДОИ. Мотивите ми за това следват по-долу.
Четем:
Не отговаря на истината твърдението на Е. Каракашева, че отказаната информация е служебна , която няма самостоятелно значение. Напротив – има огромно самостоятелно значение. Предмет на образуваното тълкувателно дело е ограничаване на приложението на ЗДОИ касателно прокурорските преписки и крайните актове на прокурора.
От чисто хронологична гледна точка – и след справка в деловодния онлайн регистър на АССГ – става ясно, че искането на и.ф. Сарафов е депозирано във ВАС броени дни след инициирането на конкретно дело по ЗДОИ.
А именно, дело по което е отказан достъп до постановлението на ад-хок прокурора Талева, касаещо участието на и.ф. Сарафов в т.нар. „схема за грабежи“ Осемте Джуджета.
Иначе казано – в прав текст – с това искане за ТД и.ф. Сарафов облагодетелства и защитава персонално себе си. Т.е. той брани лично себе си (а не института на главния прокурор), доколкото в публичното пространство съществуват данни, че постановлението на ад-хок прокурора съдържа редица нелицеприятни и неудобни за него факти и обстоятелства.
Следователно именно Б. Сарафов е човекът, който в най-голяма степен има интерес това постановление да не види никога бял свят по реда на ЗДОИ. И също така той е човекът, който инициира тълкувателно дело, което да спре въпросното дело и да блокира (или поне отложи) произнасянето по него с години. Публично известно и ненуждаещо се от доказване е, че конкретното дело по ЗДОИ за „Осемте Джуджета“ (12948/2024 на АССГ) бе вече спряно в изчакване на ТД на ВАС.
Т.е. целеният резултат е вече налице.
От всичко казано дотук следва, че за гражданите е налице надделяващ обществен интерес да разберат как точно се е стигнало до инициирането на това ТД – и най-вече защо точно сега. Самото искане по никакъв начин не дава – и не може да даде – отговори на тези въпроси.
Следователно единственият начин този казус да бъде осветен е именно чрез поисканата от мен пълна административна преписка, предхождаща искането до ВАС за образуване на ТД.
В тази връзка следва да подчертая, че зам.-главният прокурор по никакъв начин не коментира съдебната практика, сочена от мен.
Практиката на СЕС
Последната обаче е доста ясна и еднозначна, като при необходимост ще посоча и допълнителни решения на ВАС в тази насока. Следва обаче отново да акцентирам върху решенията на СЕС по серията дела на г-н Emilio De Capitani. А именно:
„Такъв е случаят, когато става въпрос за жалба срещу решение за отказ на достъп до документи относно текуща законодателна процедура и твърдяната незаконосъобразност се основава на тълкуване на едно от изключенията, предвидени в Регламент No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, която има голяма опасност институцията, сезирана с искане за достъп, да допусне по повод на ново заявление, още повече че част от мотивите за отказ на достъп, посочени в обжалваното решение, могат да се прилагат хоризонтално спрямо всяко заявление за достъп до резултатите от работата на текущите триалози.“
„Без значение е в това отношение дали спорните документи са били изготвени или получени на един предварителен, напреднал или заключителен етап на процеса на вземане на решения. Дали това е станало официално или неофициално, също не се отразява на тълкуването на предвиденото в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент No 1049/2001 изключение.“
„На второ място, Общият съд констатира, че нито един от мотивите, възприети от Съвета в обжалваното решение, не позволява да се приеме, че оповестяването на спорните документи би засегнало сериозно, конкретно и действително, а не хипотетично съответния законодателен процес.“
„Освен това Общият съд припомня, че само ако съответната институция счете, че оповестяването на документ би засегнало конкретно и действително разглеждания процес на вземане на решения, тя трябва да провери дали въпреки всичко по-висш обществен интерес не обосновава оповестяването на документа. Също така сам по себе си фактът, че е бил предоставен достъп до някои документи, свързани със същата законодателна процедура, не може да обоснове отказа да се предостави достъп до други документи.“
Горните цитати са неизчерпателни, като си запазвам правото да ги допълня в хода на устните прения. Ясно е обаче, че в случая процесът дори вече е приключил – т.е. искането е изготвено и внесено във ВАС. Следователно, в контраст с делата De Capitani цитирани по- горе, не е налице висяща процедура – и на още по-силно основание търсената информация следва да бъде предоставена.
На следващо място, предоставя ми се информация, каквато аз не съм търсил. Искането за ТД, отправено до ВАС, фигурира от един месец на сайта на самия ВАС, както съм посочил и в заявлението си. Следователно няма абсолютно никаква необходимост прокуратурата да ми го „предоставя“. Това е не просто ненужно, но и лишено от смисъл.
Опасен прецедент
От изключителна важност е да посоча, че се създава опасен прецедент с искания на главни прокурори да инициират образуване на ТД, които ползват лично и персонално тях самите.
Обществено известно, така например, е дело 11393/2018 на ВАС – т.нар. дело ЦУМгейт.
Делото бе образувано през 2018, но решено чак през 2022.
Това дело бе спряно след образувано по искане на С. Цацаров ТД 4/2019. По делото ЦУМгейт фактически Цацаров беше трето заинтересовано лице, макар и да не бе формално конституиран като такова. И това е очевидно и ненуждаещо се от доказване, с оглед предмета на делото и неговото процесуално развитие. Същевременно именно това лице, ползващо се от функциите си на главен прокурор, спря и блокира дело 11393/2018, за да облагодетелства лично и персонално себе си – т.е. проверката на ИВСС по казуса ЦУМгейт да не види бял свят максимално дълго време, или поне до изтичането на мандата на Цацаров през 2019 г.
Настоящият случай е идентичен. Едва ли би било преувеличено да се каже, че и.ф. Сарафов копира едно-към-едно тактиката на своя предшественик Цацаров. Не би било невероятно да се предположи, че последният може би дори му е подсказал „правилния“ ход –доколкото и понастоящем С. Цацаров работи като прокурор във ВКП (макар и в неясно както точно качество и функция).
Твърдя, следователно, че в настоящия случай е налице злоупотреба с власт и право с цел лично облагодетелстване, както и очебиен конфликт на интереси.
С това искане за ТД и.ф. Сарафов обслужва единствено себе си персонално.
Наблюдаваме един изключително пошъл случай на déjà vu, който не бива да бъде толериран от съда. Дълбоко нередно е да се позволи на когото и да било – бил той и главен прокурор – да се ползва от плодовете на собственото си аморално и противоправно поведение. Особено в процесуално отношение, какъвто е настоящият случай.
Почитаеми административен съдия, на базата на всичко изложено по-горе, моля да отмените отказа на Е. Каракашева, като я задължите да ми предостави търсената
информация в цялост и пълнота.
С най-дълбоко уважение към българския съд,
– Николай Неделчев София, 27.01.2025
Предстои съдът да разгледа жалбата по същество. Заседанието е насрочено за средата на месеца.
