DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът на ЕС осъди България да заплати общо 2 млн. евро за неспазени срокове за въвеждане на две директиви – санкция от 1 000 000 евро е наложена заради Директивата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. Втората санкция, също в размер на 1 000 000 евро , е за просрочие на Директивата относно авторското право и сродните му права, приложима за някои онлайн предавания.
Решенията на съда са по дела С-186/23 и С-198/23 на Европейска Комисия срещу България, съобщи преслужбата на съда.
Новите санкции идват след като на 20 март т.г. Cъдът нa EC оcъди Бългapия дa зaплaти 1 593 000 eвpo зapaди нecпaзвaнe нa cpoĸ за друга директива – зa нacъpчaвaнe нa чиcти и eнepгийнoeфeĸтивни пътни пpeвoдни cpeдcтвa.
Предистория на новите глоби
На 23 юли 2021 г., Европейската Комисията изпраща на България официално уведомително писмо, с което ѝ напомня, че срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и Директива (ЕС) 2019/789 относно авторското право и сродните му права, приложима за някои онлайн предавания е изтекъл на 7 юни 2021 г. и че все още не e уведомена за предприетите мерки за пълното ѝ транспониране.
Тези две директиви имат за цел да модернизират правилата за авторското право, за да могат потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те защитават носителите на права от различни сектори, като стимулират по-широкото създаване и разпространение на висококачествено съдържание. Осигуряват и по-голям избор на съдържание за потребителите чрез намаляване на транзакционните разходи и улесняване на разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.
В отговор на официалното уведомително писмо, България посочва на ЕК, че транспонирането е в ход. По-специално тя уточнява, че проектът на закон за транспониране на Директива 2019/790 е публикуван за обществено обсъждане.
При липсата на последващо съобщение, на 19 май 2022 г. Комисията изпраща мотивирано становище, с което приканва България да предприеме необходимите мерки в срок от два месеца. А след като преценява, че мерките за пълното транспониране все още не са приети, тя предявява иск пред Съда на ЕС.
След приключването на писмените фази пред Съда по двете дела, Комисията е уведомена, че България е приела Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, публикуван и е влязъл в сила на 1 декември 2023 г. Комисията смята, че с този закон транспонирането на двете Директиви може да се счита за пълно.
Вследствие на това ЕК оттегля, от една страна, искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга
страна, уточнява по размер искането си за осъждане на България да заплати еднократната сума от 1 630 800 евро.
Съображения:
България посочва като непреодолима сила два фактора, които я поставили в абсолютна обективна невъзможност да транспонира Директивите в определения срок :
– от една страна, националната политическа криза, довела до съставянето на четири последователни правителства и предсрочното разпускане на четири последователни състава на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г. и
– от друга страна, пандемията от COVID-19, която е довела до забавяне на законодателната дейност.
Съдът не приема довода на България за политическата нестабилност. Той припомня, че „положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви“.
Според Съда, ако смяташе, че последиците от глобалната пандемия от COVID-19, засегнала цялата територия на Съюза, са били такива, че да попречат на държавите членки да изпълнят задълженията си по дадена директива, законодателят на Съюза щеше да удължи срока за нейното транспониране.
България поддържа в писмената си защита — а Комисията не опровергава твърдо тезата ѝ — че част от изискванията на Директивата относно авторското право и сродните му права, приложима за някои онлайн предавания (Директива 2019/789) вече се прилагат в България чрез действащото законодателство, в сила преди крайния срок за транспониране. Но те са разпръснати в различни актове в българския правен ред и не съдържат изрично посочване на тази директива, което в конкретния случай е задължителен елемент, опонира ЕК..
Решенията на Съда :
При тези фактически обсотятелства, Съдът констатира, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с двете Директиви в определените срокове, България не е изпълнила задълженията си произтичащи от правото на Съюза.
С всяко от двете съдебни решения той осъжда България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.
По принцип Съдът е компетентен да налага имуществена санкция на държава членка, но разполага с ограничено право на преценка, тъй като, ако установи неизпълнение, той е обвързан от предложенията на Комисията, що се отнася до естеството на имуществената санкция, която може да наложи, и пределния ѝ размер. Комисията предлага за всяко едно от нарушенията 1 630 800 евро.
Сред релевантните фактори за изчисляването на еднократно платимата сума Съдът взема предвид обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задълженията, периодът, през който то продължава (около 2 години и 6 месеца) и платежоспособността на съответната държава членка (решаващ фактор е БВП на тази държава).
Днес Съдът се произнесе и по две сходни дела, като осъди Португалия и Дания да заплатят съответно 2 500 000 евро и 1 600 000 евро за неспазване на срока за транспониране на Директивата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (дело C-211/23 Комисия/ Португалия и C-214/23 Комисия/Дания).
