DeFakto.bg DeFakto.bg
Общо 63,3% от анкетираните в телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“ са „за“ да се проведе референдум за еврото, 35,3% са против съобщи БТА.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 10 и 13 май 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Идеята за референдум около еврото се подкрепя – такива идеи у нас традиционно получават „попътен вятър“, коментират от „Мяра“ . Затова и декларативната активност в такъв референдум е висока и само около една десета от запитаните казват, че не биха гласували в подобен референдум или се колебаят. Закономерно, едва ли такава активност би се възпроизвела на практика, добавят анализаторите.
На въпрос „Ако в България се проведе национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ – 34,4% казват, че ще гласуват със съгласна/съгласен, а 54,9% – че ще гласуват с несъгласна/несъгласен.
Останалите няма да гласуват или се колебаят. Данните буквално повтарят поредица изследвания назад в годините, посочват от „Мяра“. И отбелязват, че явно е нужна много повече информационна работа – особено на фона на иначе много високото одобрение на българите към Европейския съюз като цяло. Както беше съобщено в предаването „Въпрос на мяра“, българите поставят ЕС на първо място по положително отношение сред всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а отрицателното – 25,5%, добавят от агенцията.
(Бел. р. Напомняме, че вчера, 13 май, председателят на парламента взе еднолично решение и върна предложението на президента за провеждане на референдум за готовността на българите да приемат еврото през 2026 г. Това стана по настояване на ГЕРБ, които поискаха Киселова да не допуска искането в пленарна зала)
За протестите
„Мяра“ задава въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта или остава по конкретни теми. Отговорите явно показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост, коментират анализаторите. „В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми“ – тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че „В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло“, отбелязват от социологическата агенция. Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство. Разбира се, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. Общо 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят, добавят от „Мяра“.
За либерализацията на тока
От агенцията посочват, че липсва готовност и по отношение на либерализацията на пазара на тока. „По-скоро съм наясно с предстоящото въвеждане“, казват 25,3%, „По-скоро не съм наясно с предстоящото въвеждане“, избират 73,7%. При такива въпроси често има декларативност и престижност в отговорите, но дори и тя не помага за по-висок дял на отговори от типа „смятам, че съм наясно“.
За насилието сред младежите
21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните дванайсет месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите, добавят от „Мяра“.
По отношение на катастрофите по пътищата е направен социологически експеримент – запитаните са били помолени да изберат само един отговор измежду опциите „Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава“ и „Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение“. В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% – за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото, посочват експертите.
За тротинетките
Заради зачестилите инциденти с електрическите тротинетки, мнозинство от 68,1%, т.е. над две трети, подкрепя варианта „В този момент най-смислено е да се приемат цялостни законодателни решения по темата“. 25,4% избират „В този момент най-смислено е общините по места да въвеждат конкретни правила в зависимост от местните специфики – инфраструктура и възможности“. 4,5% намират, че няма нужда да се предприемат нови действия, останалите се колебаят.
По отношение на пълната им забрана, експериментален въпрос показва, че обществените настроения са по-скоро с надделяващо отрицателно отношение към подобно рестриктивно действие. 53,8% от българите не подкрепят цялостната забрана за използване на електрически тротинетки срещу 42,9%, които подкрепят подобна забрана. 3,3% не могат да формират мнение по въпроса. Явно се очаква действие на властта, но без крайности, добавят от „Мяра“.
