DeFakto.bg DeFakto.bg
Общият съд на ЕС отмени отказа на Европейската комисия да осигури достъп на Ню Йорк Таймс до разменени имейли от председателя Фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer, съобщи пресслужбата на Съда.
Със заявление по регламента за достъп до документи1, Matina Stevi, журналистка от всекидневника Ню Йорк Таймс , поиска от Европейската комисия да предостави достъп до всички текстови съобщения, разменени между председателя Урсула фон дер Лайен и Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer, между 1 януари 2021 г. и 11 май 2022 г.
Вестникът мотивира позицията си с аргумента, че Eвpoĸoмиcиятa e пpaвнo зaдължeнa дa пyблиĸyвa cъoбщeниятa, ĸoитo биxa мoгли дa cъдъpжaт инфopмaция зa cдeлĸитe нa блoĸa зa зaĸyпyвaнe нa вaĸcини зa KOBИД-19 нa cтoйнocт милиapди eвpo.
Комисията отхвърли искането с мотива, че не пази посочените в заявлението документи, а Matina Stevi и вестникът поискаха от Общия съд на Европейския съюз да отмени решението й.
С решението си Общият съд уважава жалбата на вестника и отменя решението на Комисията.
Общият съд припомня, че регламентът за достъп до документи има за цел да даде възможно най-широко действие на правото на публичен достъп до документите, държани от институциите. По принцип до всички документи на институциите следва да бъде осигурен публичен достъп. Когато обаче институция твърди в отговор на заявление за достъп, че даден документ не съществува, несъществуването на документа се презюмира в съответствие с презумпцията за истинност на това твърдение. Тази презумпция обаче може да бъде оборена въз основа на представени от заявителя релевантни и непротиворечиви доказателства.
В настоящия случай Общият съд отбелязва, че отговорите на Комисията относно поисканите в хода на производството текстови съобщения се основават или на хипотези, или на променяща се или неточна информация.
Обратно на това, г-жа Stevi и The New York Times представят релевантни и непротиворечиви доказателства, описващи наличието на обмен, по-специално под формата на текстови съобщения, между председателя на Комисията и главния изпълнителен директор на Pfizer във връзка със закупуването от Комисията на ваксини от това дружество по време на пандемията от COVID-19.
По този начин те успяват да оборят презумпцията за несъществуване и за непритежаване на исканите документи. При това положение Комисията не може просто да твърди, че не разполага с исканите документи, а трябва да представи достоверни обяснения, позволяващи на обществеността и на Общия съд да разберат защо тези документи не могат да бъдат намерени, казва съдът. Освен това Комисията не е обяснила подробно какъв вид търсене е предприела, за да намери посочените документи, нито е уточнила местата, в които е проведено търсенето.
Следователно, тя не е представила правдоподобно обяснение, за да докаже, че не разполага с исканите документи. Освен това Комисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били заличени и в такъв случай дали заличаването е било извършено доброволно или автоматично или дали мобилният телефон на председателя междувременно е бил заменен.
Накрая, казва съдът, Комисията не обяснява по правдоподобен начин защо е приела, че тексто съобщения, разменени при закупуването на ваксини срещу COVID-19, не съдържат съществена информация или информация, изискваща последващи действия, чието съхранение трябва да се осигури.
Решението на съда може да бъде обжалвано по правните въпроси пред Съда на ЕС в двумесечен срок.
Искът бе следствие от запитване на европейския омбудсман Емили О’Райли от януари 2022 г., което установи лошо администриране в опитите на Еврокомисията да възстанови първоначално текстовите съобщения след подадено заявление за достъп до обществена информация от журналиста от netzpolitik.org Александър Фанта.Разследването на омбудсмана установи, че Комисията не е поискала изрично от личната канцелария на председателката на ЕК да потърси текстовите съобщения.
В отговор комисарят на ЕС по въпросите на ценностите и прозрачността тогава Вера Йоурова заяви, че текстовите съобщения може да са били изтрити поради техния „краткотраен, мимолетен характер“.
По-рано германският в. „Билд“ заведе редица съдебни дела срещу Еврокомисията, с които искаше да бъдат разкрити документи, свързани с преговорите за покупката на ваксините за КОВИД-19, произведени от „Пфайзер“/“Бионтех“ и „АстраЗенека“.
Миналата 2024 г. Съдът на ЕС постанови, чe по делотo, заведено от евродепутати, ЕК не е предоставила на обществеността достатъчен достъп до информация за договорите за купуване на ваксините. СЕС установи, че уговорените от Фон дер Лайен доставки са били за 2,7 милиарда евро и за над един милиард милиард дози. Комисията също бе отказала достъп до пълното съдържание на договорите, включително по въпроса за цената на доза.Още дела
Oтдeлнo белгийският гражданин Фредерик Балдан бе внесъл съдебен иск срещу ръководителя на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши по случая с купуването на ваксини против Ковид – 19, съобщихабелгийските медии.
Искът е присъединен към делото, заведено по жалба до белгийски съд от същия гражданин срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщи БТА.
Балдан твърди, че Фон дер Лайен, която договори общи доставки на ваксини за държавите от ЕС по време на пандемията , е действала в условията на корупция. Според него Кьовеши също трябва да бъде проверена по съмнения, че ръководената от нея институция се стреми да потули този случай.
Жалбоподателят уточнява, че Европейската прокуратура е поискала да изземе разследването от белгийския съд, като същевременно е посочила, че не е открит заподозрян за извършено престъпление по водена от нея собствена проверка по същия повод. Според него така Кьовеши участва в „съдружие на чиновници с цел извършването на произволно действие, което засяга правата и свободите, осигурени от конституцията“.
Решението на Съда на ЕС по делото на евродепутатите, че Комисията не е била прозрачна пред обществеността, обявено 24 часа преди вота за втори мандат на фон дер Лайен, не попречи на преизбирането за шеф на ЕК през юли 2024 г.
