DeFakto.bg DeFakto.bg
Еврозоната – такава, каквато е съществувала в момента на присъединяването на България в ЕС, не е същата.
Председателят на парламента Наталия Киселова си присвои едно право, на което няма право
Конституционният съд е разглеждал проблем, свързан с влизането на България в еврозоната и през миналата година се е произнесъл по друг въпрос, който беше внесен в Народното събрание по силата на подписка, подкрепена от няколкостотин хиляди български граждани. Този проблем има много измерения – социалноикономически, политически, външнополитически и юридически. Тогава Конституционният съд прие решение, че по така зададения въпрос не може да бъде проведен референдум.
Това заяви в студиото на „Още от деня“ проф. Янаки Стоилов, член на Конституционния съд.
Във връзка и с новия зададен въпрос от държавния глава за това България да въведе еврото през 2026 година, трябва да кажем, че в договора изрично не се посочва срок, в който държавите, приели да се присъединят към еврозоната, трябва да го направят, допълни той.
„И този въпрос има както формални икономически критерии, финансови по-скоро, така и политическо измерение, защото когато България безусловно покриваше критериите за включване в еврозоната, тя не беше приета. Обратно, дори и сега да стоят някои открити въпроси от гледна точка на покриване поне на един от критериите, това би могло да стане. Българските граждани не могат да бъдат разглеждани като стадо, защото еврозоната не е кошара, в която те трябва да бъдат вкарани. Никоя държава от Европейския съюз не е била принудена да бъде включена в еврозоната, ако тя самата не е направила тази стъпка.“
Стоилов подчерта, че еврозоната – такава, каквато е съществувала в момента на присъединяването на България в ЕС, не е същата.
„Нямам предвид, че са се променили изискванията за членство в еврозоната, а за това, че финансово-икономическата ситуация е влошена спрямо тази за времето, за което говоря. Няколко държави, някои от тях и основатели на еврозоната, като Франция, Италия, Испания, тук добавяме и Гърция, имат дълг, който надвишава техния брутен вътрешен продукт.
И един любопитен факт, че средното ниво на дълга в държавите от ЕС е малко по-малко от колкото само на държавите в еврозоната. Дори Европейската централна банка за втора година отчита загуби и само за миналата година тя е около 8 милиарда долара.“
Излиза, че държавите, които са вече в еврозоната не се съобразяват с изискванията, но ние (ако влезем) бихме могли да поставим въпроса да се замразят някои от правата на тези държави, които продължително не отговарят на критериите, които те самите са приели. Ситуацията е много по – сложна от описваната, отбеляза Янаки Стоилов и добави, че в „дебата“ за присъединяване, освен реклама, не се чува и дума по тези въпроси.
“ Без дискусия няма демокрация”, каза Стоилов.
Странно защо Управителният съвет на БНБ изобщо не е приел официален доклад за готовността на България за влизане в Еврозоната, попита професорът. Вместо да се правят декларации, наред с искането на конвергентния доклад, Централната банка и Министерството на финансите трябва да покажат отговорите на тези въпроси от страна на инстутитуциите, коментира конституционният съдия.
В предприсъединителния процес започва стимулиране на цените и от политическите фактори казват, че ще се противодейства на спекулата. Но хората се питат какво значи спекула, когато цените в България не са нормативно регулирани и по какъв начин такъв контрол е възможен?
На въпрос прав ли е президенът да нарича отказът от референдум страх на елитите от демокрация и какво ще каже народът, Янаки Стоилов каза: Беше внесено предложене на президента, той безспорно има такова правомощие и парламентът е единствената институция, която може да приеме или да отхвърли това предложение.
Ние обаче бяхме свидетели на това, че председателят на НС (Наталия Киселова) върна като коресопонденция това предложение. Тя единство може да проверява редовността на внесено предложение, но въпросите на допустимостта и основателността са на органа– НС, не на председателя. Защото председателят на парламента няма да намери едно изречение нито в Конституцията, нито в правилника, нито в закона, което му дава това право.
Тоест председателят на НС си е присвоил едно право, на което няма право. Допуснала е да бъде използвана.
Юристите, ако не се разглеждат като някакви жонгльори със закона, не бива по такъв начин да слагат точки на толкова важни теми, обобщи проф. Стоилов.
Цялото интервю тук
