DeFakto.bg DeFakto.bg
Държавният глава ще сезира КС за отказа на председателя на 51-ото Народно събрание да внесе за разглеждане в парламента предложението за произвеждане на национален референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г. Това обяви държавният глава в изявлене пред журналисти.
Днес заминавам на отдавна планирано посещение в Япония, което ще издигне нашите отношения на ниво стратегическо партньорство. Междувременно в политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните обществени теми.
Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите, коментира президентът. Според него в политическите среди се режисират сценарии, които целят да заглушат важните теми в обществото.
Той подчерта, че неговата цел била ясна – всеки гражданин да се произнесе за готовността да приемем единната европейска валута през 2026 година.
„И моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устата на господата Пеевски и Борисов думите „цени” и „нужда от контрол”. Твърде късно и под натиск”, смята държавният глава.
Радев заяви, че наред с изпращането на искане за изготвяне на конвергентен доклад, е очаквал да види и пакет от мерки, за справяне с напрежението. Не видял такива и месец по-късно при приемането на бюджета.
„И ползите, и рисковете лягат върху хората. Управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят. Но не със заклинания, а с реални действия”, смята той.
Радев припомни, че според данни на НСИ около 30% от българите са в риск от бедност, а над 1,3 милиона души живеят под прага на бедност.
Искам да обърна внимание на хода процесите, които се развиха в една наскоро приела еврото страна – цените на основни стоки и особено услуги нараснаха значително и бързо няколко месеца преди въвеждането на еврото, с приемането на конвергентния доклад. Впоследствие със самото въвеждане на еврото се наложи да се въведат и ценови тавани на редица стоки, но това е временна мярка.
И тук въпросът е – може ли това да се случи и у нас?
Затова и предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026 г., защото и ползите, и рисковете, лягат върху хората. И именно управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят, но не със заклинания, а с реални действия.
За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните. Защото солидарността е по-важна от валутата.
Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада.
Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните.
Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум. „Ще сезирам и Конституционния съд за безпрецедентното нарушение на законността от Народното събрание в лицето на неговия председател“, каза държавният глава.
На 13 май предложението председателят на НС Наталия Киселово безпрецедентно върна предложението за референдум на президента с мотива, че е недопустимо. Тя се позовава на Конституцията, Договора за функциониране на Европейския съюз, Договора за присъединяване на България към ЕС, Акта относно условията за присъединяване на България и Румъния и промените в Учредителните договори и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Проблемът е, че от законова гледна точка държавният глава направи легитимно предложение за провеждане на референдум по закона за допитването, а органът, единствено компетенен да се произнесе по него, е само Народното събрание, а не еднолично неговият председател.
