DeFakto.bg DeFakto.bg
Докато политическата власт мълчи за „безкрайните “ мандати в съдебната власт и решението на Съда на ЕС от 30 април, което обяви за нарушение на европейското право дейността на съдебните органи с просрочени мандати, съдилищата започнаха да го прилагат.
Върховните съдии Донка Чакърова, Емил Димитров и Елка Атанасова отмениха хода на дело, обявено за решаване по същество по жалба по СРС срещу решение на АССГ от 29 януари т.г. Председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов е обжалвал пред АССГ акт на ИВСС, с който инспекторатът е установил изтичане на лични данни на гражданин от съдебен протокол и е дал съответни указания за опазване на данните на гражданите. АССГ отхвърля жалбата на Ангелов срещу решението на Инспектората на ВСС, а след обжалване спорът се озовава пред ВАС.
Тричленният състав на върховните съдии обаче отбелязва, че на 30 април 2025 г. е постановено решение на Съда на ЕС (първи състав) , в което се казва, че е нарушение на независмостта на магистратите, ако бъда контролирани от органи с изтекъл мандата без изрични правила и времетраене.
В определениеото си цитират решенито на СЕС, а именно:
“ Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.
Върховните съдии приемат, че решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него тълкуване на приложимото право трябва да се съобрази и от „настоящият съдебен състав“, пред който е висящ съдебен спора с участие на Инспектората на Висшия съдебен съвет, „за когото е прието, че е с отнета компетентност“.
Посочват, че в тази хипотеза съдът е длъжен да заличи органът с отнета компетентност и да конституира служебно като страна по делото компетентен орган. Но тъй като върховните съдии „не са в положение да посочат компетентен орган (при липса на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, отговарящ на критериите, описани от СЕС), приемат, „че съдебното производство трябва да бъде спряно“.
В заключение съдебният състав на ВАС отменя определението, с което е бил даден ход за решаване на делото по същество. Решава „делото да се докладва на председателя на Пето отделение за насрочване в открито съдебно заседание след приключване на процедурата по § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт (обн. – ДВ, бр. 6 от 2025г., в сила от 21.01.2025г.).
Според въпросния параграф, в cpoĸ oт 6 мeceцa oт влизaнeтo в cилa нa промените в ЗСВ ( 21 янури 2025 г.) , Hapoднoтo cъбpaниe и opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт зaпoчвaт пpoцeдypa зa нoв избop нa члeнoвe нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт.
Доколкото нито Народното събрание, нито Висшият съдебн съвет дават знаци, че подготвят избор на членове за нов ВСС и на Инспекторат, никой не може да каже в какъв обозрим срокът ще бъде решено спряното дело. Вероятно подобна ще е съдбата на още десетки дела.
Според някои съдии, съставът на ВАС е трябвало да реши спора по същество, тъй катото не е в контекста на защитената независимост на магистратите, визирана в решението на Съда на ЕС.
Междувременно заради европейското решение ИВСС, който кара трети мандат, спря дисициплинарната си дейност до избора на на нов състав. В петък Съюзът на съдиите в писмото до НС, министъра на правосъдието и ВСС, обяви готовност да сезира ЕК, ако не се пристъпи към избор на нови състави на инспектората и ВСС . А пленумът на ВСС поиска среща с председателя на НС и становища от специалисти по конституционно и европейко право.
Налага се изводът, че Народното събрание трябва да преустанови мълчанието си по обявеното от СЕС решение, което е задължително за всички държави членки от ЕС. Наложително е да отвори процедури за избор на нови членове на Инспектора и на 11-те от ВСС, независимо от нежеланието на някои партийни лидери за това.
В контекста на новото решение на Съда на ЕС НС трябва ясно да уточни освен забраната за избор на „тримата“ големи в съдебната власт какво още могат и какво не могат да вършат двата съдебни органа до сформиране на новите им състави. Според прокурорска колегия на ВСС няма проблем кадруването да продължи както досега, но в Съдийската колегия имат сериозни съмнения за това.
Сегашното определение на тричленният състав може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщението.
