Адв. Албена Пенова за годишния форум в Хонг Конг „Първо медиация“ : С добрия диалог идва голямото разбиране

Това е посланието на годишния форум на последователите на  инициативата „Mediate First “(„Първо медиация“), проведена в Хонг Конг на 9 май.  Събитието има за цел да насърчи общeството първо да използва медиацията като ефективен, гъвкав и конструктивен подход за разрешаване на спорове. Това е държавна политика от 2009 г., когато Министерството на правосъдието на Хонг Конг стартира кампания за популяризиране на медиацията. Целта на кампанията е да насърчи компаниите и организациите да дадат обещанието „Първо медиация“ („Mediate First” Pledge). Обещанието е декларация за ангажимент за използване на медиация при разрешаване на спорове.

Позволява на страните в спора, с помощта на безпристрастен медиатор, да разрешават конфликти по приятелски и конструктивен начин, който води до взаимно приемливо уреждане, като същевременно държи под контрол рисковете, разходите и времето. Ежегодно се провеждат конференции с фокус върху различни аспекти от възможностите, които дава медиацията и с отчитане на добрите практики и резултати от кампанията. През 2025 година се навършват 25 години от прилагането на съдебна медиация в Хонг Конг и докладчиците и участниците в дискусиите очертават етапите на развитие и практическото провеждане на медиация по висящи съдебни дела с фокус върху семейните спорове.

СНЦ“Българска Асоциация за медиация“ е официално присъединена към инициативата “Първо медиация“ от 24.05.2023г., а от 09.05.2025г. е отличена с приза “Star Logo Award” за последователната си дейност за популяризиране на медиацията.

Разговаряме с Албена Пенова-Председател на УС на асоциацията, медиатор и обучител на медиатори.

Госпожо Пенова, какво донесохте от конференцията в Хонг Конг, освен отличието за Вашата организация?

Донесохме надеждата, че медиацията може да стане основата за изграждане на нова култура за решаване на спорове. Култура, която днес повече от всякога е необходима на обществото.

Какво Ви дава основание за такава надежда?

Медиацията е законово регламентирана в България от 2004година. От тогава законодателното и уреждане преминава през различни етапи-от промените в Закон за медиацията от 2011година, свързани с транспониране на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, до законодателните опити да се въведе провеждане на медиация при висящи съдебни спорове. След двадесет години не може да се даде еднозначен отговор приема ли се от обществото медиацията у нас.

Активното ми участие в процесите по прилагане, популяризиране и регламентиране на промени в медиацията вече повече от 15 години ми позволява да имам поглед върху това до каква степен медиацията е разпознаваема и приемана като предимство, а не като ограничение при решаване на спорове- съдебни и извънсъдебни. Затова мога да споделя, че у нас сякаш има повече противопоставяне между отделните участници в процесите, отколкото единодействие и единомислие. Ударението се слага основно върху законовата рамка, без да се създават действащи механизми за популяризиране на медиацията. Събитието на 9 май в Хонг Конг събра на едно място представители на различни професии, обществени среди, религиозни общности. Всички те са свързани в мисията си, вършат своята част от работата, имайки една обща цел-създаване на  най-ефективни възможности за добра бизнес среда, отношения в семейството и общността чрез прилагане на медиацията като различен начин на водене на преговори и обсъждане на спорни въпроси. Резултатите от такъв подход са видими.

Ако отклоним фокуса от съдебната медиация, предмет на законодателна реформа у нас, има ли сфери, където медиацията може да е приложима и да има резултати за създаване на по-добра жизнена среда?

Примерът, който не може да не дам сега е транспортната стачка в София. Докато ходя пеша, за да си върша работата, следя отразяването на случая в медиите. Представителите на транспортните синдикати и на Столична община сякаш имат разминаване по основния въпрос – стачка или гражданско неподчинение или политическа акция е това, което се случва. Чу се, че основният преговарящ от страна на синдикатите е сменен, защото кметът не го харесвал! Специалисти по комуникация дават съвети какво трябва да разясни столичният кмет, дават се примери в кои сектори какви са заплатите и как най-добрият мениджърски подход в бизнеса при недоволство от заплати е да се уволнят недоволните и да се назначат други.

Това са буквално учебникарски примери как да не се водят преговори.

Медиацията е структурирана като процедура по начин, който позволява да се откроят спорните въпроси, след което да се достигне до интересите на страните, едва тогава да се водят преговори, за постигане на евентуално споразумение. И най-неопитният медиатор може да види в тази ситуация, че размерът на заплатите в транспорта е само видимата част от айсберга на този конфликт. Ако имаме създадени и действащи структури в различните органи на управление, в бизнеса  и др., които професионално работят за организиране и водене на преговори, много важни въпроси могат да се решават не чрез репортажи по телевизията или в пресата, а чрез правилни действия на всички нива.

Да разбирам ли, че подсещате управляващите, а защо не и бизнеса, да се информират за възможностите, които им дава медиацията за решаване на спорове.

Противопоставянето, позиционирането, взаимните обвинения-това са способите при водене на преговори,  които не могат да доведат до диалог. А, без диалог, не може да има разумни и справедливи решения на важни за обществото въпроси.

Мотото на тазгодишната конференция за медиация в Хонг Конг може да се приеме и у нас, ако има желание, ако се работи на всички нива в посока обединяване, а не разделение.